DeFakto.bg DeFakto.bg
В сигнал до Сотир Цацаров и Ася Петрова ги приканва да искат отмяната й
Последната привилегия на ВСС – след изтичането на мандата членовете му да получават обезщетения като магистрати, отиде на прокурор.
В сигнал до обвинител №1 Сотир Цацаров и заместничката му Ася Петрова, която оглавява Върховната административна прокуратура, Соня Найденова ги прикани да се намесят. Спешно! (Така пише в сигнала).
Найденова даде заявката, че ще го направи, още в края на вчерашното заседание на ВСС, след категоричния отказ на мнозинството в съвета да отмени решението си за привилегията. „За” отмяната гласуваха едва 5, „против” бяха 12.
Предисторията
Става дума за решение на пленума на ВСС от 16 март (прословутото заседание, „съвпаднало” с лекцията на Лаура Кьовеши в Съдебната палата). В него съветът прие, че членовете на ВСС, главният инспектор и инспекторите от Инспектората след изтичането на мандата им имат право на обезщетение също като магистратите, които напускат системата. Иначе казано – че за кадровиците ще важи правилото, че след 10 г. стаж като съдии, прокурори или следователи те имат право на обезщетение, равно на прослужените магистратски години, до 20. В прочита на ВСС това означава членовете му, които не са от съдебната власт, но някога са били, да прибавят едни 5 магистратски години към стажа си и да вземат солидни „премии” след мандата. Които ще са още по-солидни, ако пътьом настоящите кадровици са работили и като инспектори в Инспектората на ВСС.
От привилегията могат да се възползват и членовете на ВСС, които идват от съдебната власт, но досега не са вземали тези обезщетения. „Не съм вземал пари досега и сега няма да го направя, връщам се като съдии“, декларира Калин Калпакчиев. Соня Найденова заяви, че е получила непълно обезщетение при идването във ВСС, сега няма да взема друго и също се връща – в СГС.
Мнимо и недопустимо
Привилегията е мнима и недопустима и не може да породи резултат, бяха посочили в искането си за отмяна на това решение Калин Калпакчиев, Соня Найденова и Галина Карагьозова от ВСС. Именно това предложение бе отхвърлено от пленума на съвета вчера.
Защо мнимо и недопустимо? Защото привилегията се извежда не от закона, а от произволно негово тълкуване, настояваха тримата. В което по недопустим начин се смесват приравняването на годините във ВСС на магистратския стаж, направено с последния ремонт на ЗСВ (чл. 29, ал.3) и правото на магистратите на обезщетение (по чле. 225, ал.1 ЗСВ), обясняват несъгласните.
„От мотивите на вносителите и състоялата се дискусия в заседанието на пленума, проведено на 16.03.2017 г. се установява, че по същество се предлага тълкуване на чл. 29, ал. 3 вр. с ч 225, ал. 1 ЗСВ, с което се цели да се признае едно несъществуващо право на членовете на ВСС. Решението на ВСС създава привидност, че същото установява право на членовете на ВСС след прекратяване на мандата да получат неследващо им се обезщетение и то в завишен размер. В този смисъл, макар и да не предизвиква целения правопораждащ ефект, решението следва изрично да бъде отменено, защото юридическата привидност, както и симулацията, грубо нарушава правния ред. Освен това, решението е в противоречие и с общоприетите морални норми в обществото и по-конкретно с изискването за благоприличие.
Тълкуването на правните норми е свързано с правоприлагането. Правното положение на членовете на ВСС след изтичане на мандата им може да бъде предмет на обсъждане от следващия състав на съвета. В този смисъл казусът за приложението на чл. 225, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 3 ЗСВ спрямо членовете на ВСС ще бъде поставен евентуално след 03.10.2017 г. пред нов персонален състав на ВСС. Тълкуването и прилагането на закона в тази му част няма да бъде ангажимент на настоящия състав на съвета. Поради това направеното по същество тълкуване на закона с решение по т. 45 не може да обвърже следващия ВСС. Известно е, че автентичното тълкуване на закона може да бъде извършено само от органа, приел акта, в случая Народното събрание. Но такова тълкуване не е необходимо, тъй като трактовката на правните норми, които са направили вносителите на проекта за решение, е в явно против закона”, се казваше в предложението. Напомняше се също, че членовете на ВСС не са магистрати – установено от дори от Конституционния съд с решение № 10 от 2011 г.
Да, ама не! ВСС от привилегия не се отказва.
На ход е прокуратурата
„Ако законодателят е искал да признае правото на обезщетение и на членовете на ВСС и на инспекторите от Инспектората при освобождаването им като такива, щеше да го напише в закона, но това не се е случило”, се сочи в сигнала на Соня Найденова до Сотир Цацаров и Ася Петрова.
Обяснява защо се обръща към тях – още през 2006 г. с тълкувателно решение ВАС е постановил, че членовете на съвета, дори и да не са съгласни с решенията му, не могат да ги оспорват.
Но прокуратурата като страж на законността може, заявява Найденова. „С оглед компетентността на прокуратурата по чл. 127 от Конституцията на Република България да следи за спазването на законността като предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове, ви моля настоящият сигнал да бъде разгледан по предвидения законов ред от прокурор, който да прецени валидността и законосъобразността на решение на пленума на ВСС по протокол № 10/16.03.2017 г., т.45. И ако намери, че решението страда от порок, налагащ намесата на прокуратурата, да упражни правомощията си по чл. 149 от АПК и оспори в срок решението пред Върховния административен съд“, пише в сигнала.
Проблемът е, че срокът за оспорване е едномесечен от приемането на решението. За това и сигналът е спешен – срокът изтича на 16 април, Великден.
