Но Калпакчиев лично ще покани шефа на Бюрото за СРС
С константно мнозинство – 5 срещу 7 гласа, мнозинството в съдийската колегия отказа да се занимава с доклада за драстичните нарушения при разрешаването на спецразузнавателни средства и разкриване на трафични данни в СГС. Последователно бяха отхвърлени предложенията на Лозан Панов да се изискат имената на съдиите-нарушители, както и на Калин Калпакчиев да се изискат сведения за тези „чувствителни” дейности от всички окръжни съдилища иот спецсъда. Пак така, с 5 срещу 7 гласа не се прие и предложението да се покани за изслушване шефа на Бюрото за контрол над СРС Бойко Рашков.
С 11 на 1 гласа („против” бе Георги Колев) колегията единствено прие доклада, изпратен от Калоян Топалов, за сведение.
Аз като член на ВСС ще поканя Бойко Рашков в колегията по темата, обяви обаче Калин Калпакчиев.
По време на развихрилия се дебат се случи забавно преплитане на имена. Лозан Панов редовно бъркаше Калоян Топалов и Калин Калпакчиев, а самият той бе назован „господин Лозанов” – от Каролина Неделчева.
Иначе става дума за доклада, изпратен от Топалов и на Сотир Цацаров, Бойко Рашков и в парламента за нарушенията по Закона за СРС и Закона за електронните съобщения през 2015 г. и 2016 г. в СГС. В него бе посочено единствено, че в този период разрешитерни са подписвали бившият председател Владимира Янева и заместниците й Богдана Желявска, Петя Крънчева, Иво Дачев, Николай Христов. Но не и кой от тях е допускал констатираните нарушения.
Впечатляващ комфорт
Основните от тях днес бяха напомнени от Лозан Панов – исканията за СРС са били немотивирани, налице са много случаи, когато един заявител по едно и също оперативно дело за едно лице е депозирал две искания, разрешителни са искани от некомпетентни заявители и са им давани. Подчертано бе също и че спецсредства са прилагани спрямо дипломатически и консулски представителства, както и спрямо лица с дипломатически и консулски имунитет, които са под закрилата на Виенската конвенция.
„Имаме впечатляващ съдебен конфорт, предоставен на органите на досъдебното производство в посочените периоди, не става ясно какво се случва със спецсредствата, засягат се права и законни интереси на гражданите, включително и на чужди граждани с дипломатически имунитет”, изтъкна Лозан Панов, мотивирайки предложенията си.
Представителства на ЕК и НАТО слушани ли са?
Галя Георгиева първо помоли за „малко разяснения”, конкретно – кои чужди представителства са подслушвани и има ли сред тях представителства на Еврокомисията и на НАТО. „Ако нямате такива сведения, да ги поискаме от Калоян Топалов”, предложи Георгиева.
Лозан Панов отвърна, че не знае нищо повече от написаното в доклада. „Разбирам вашия интерес”, каза той на Георгиева.
А спецсъда?
Докладът за СГС ни дава основание да поискаме същите данни за разрешителните за спецсредства и трафични данни и от председателя на специализирания наказателен съд Георги Ушев, заяви Калин Калпакчиев. И се мотивира – в този съд разрешителните нарастват, макар че законовите му компетенции дотук са нараснали само с престъпления срещу републиката – шпионаж, диверсия, тероризъм (за тероризъм има 2 дела – за атентата в „Сарафово“, където спецсредства очевидно не са били прилагани, и срещу сирийски граждани – б.р.). В същото време от последния доклад на Ушев е станало ясно, че през 2014 г. разрешителните за СРС са били 1101, а през 2015 г. – 1111, като по тях са изготвени едва 132 броя веществени доказателствени средства. Поиска да се изслуша и Бойко Рашков по внесения от Топалов доклад.
Защо да се занимаваме?
„Не разбирам защо ВСС се занимава с това. Ако смятате, че има дисциплинарни нарушения, внесете предложения. Що се отнася до данните за чуждите представителства, това е въпрос, касаещ националната сигурност. Макар че и това, което в момента дискутираме, не знам дали е допустимо”, възпротиви се Георги Колев.
Напълно поддържам, присъедини се Галя Георгиева, напомняйки че членовете на ВСС вече не могат да предлагат образуване на дисциплинарни дела и „каквото и да научим за извършителите ще е безпредметно”. Тя се отказа и от искането да се каже кои представителства са подслушвани. И запита какво повече ще им каже Бойко Рашков.
Наша работа е, ние отговаряме за системата
„Не съм съгласна, че не е работа на съдийската колегия, тя се занимава с организацията на дейността на цялата система от съдилища. Ние трябва от частния случай да изведем извода и да вземем мерки да не се посяга върху чувствителната сфера на гражданите, включително и на чужди граждани, и на такива с дипломатически имунитет”, включи се Галина Карагьозова. За мен дебатът е какво можем да направим за системата, добави тя.
Дотук не сме получавали нито един такъв доклад отдругаде освен от СГС, а събирането и обобщаването на такава информация е пряка функция на съдийската колегия във вазимодействие с бюрото за СРС, Инспекторатът не прави такива проверки, каза Калпакчиев.
Каролина Неделчева възрази, че всичко това вече е правено веднъж след обширната проверка на СГС при ръководството на Владимира Янева, а исканите данни ги има в годишните доклади за дейността на съдилищата.
Ако сме направили нещо еднократно и установим, че ефект няма, трябва ли да преустановим, риторично запита Соня Найденова.
С риториката си и и останаха.