Тълкувателно решение на ВКС, свързано с трансфера на осъдени и намаляване на наказанието им, бе „поправено“ заради противоречия с решение на Съда на ЕС в Люксембург.
Последицата е, че част от тълкуването на Наказателната колегия на ВКС по т.д. №3/2013 г. губи сила.
Най-общо става дума за казуси, при които осъдени в друга държава български граждани впоследствие са върнати у нас за изтърпяване на наказанието. А проблемът е дали положеният в другата държава труд по време на задържането им, може да бъде приспаднат от присъдата у нас.
През 2013 г. ВКС решава, че може и трябва, стига това вече да не е било направено от чуждия съд.
Тогава решението е: „Положеният общественополезен труд от трансферирания осъден български гражданин в осъдилата го държава трябва да бъде зачетен от съда за намаляване срока на наказанието, освен ако определеният от издаващата държава остатък за изтърпяване е изчислен след зачитане на положения труд“.
През 2016 г. обаче Голям състав на Съда на ЕС по дело C-554/14 от 08.11.2016 г. приема, че: „Член 17, параграфи 1 и 2 от Рамково решение 2008/909 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска такова тълкуване на национална разпоредба, което да оправомощава изпълняващата държава да намали наказанието на осъденото лице поради положен от него труд по време на задържането му в издаващата държава, когато компетентните органи на последната, при спазване на нейното законодателство, не са извършили подобно намаляване на наказанието“.
След произнасянето на съда в Люксембург Лозан Панов иска да се образува ново тълкувателно дело във ВКС по казуса. Решението излезе днес и постановява, че тълкуването от 2013 г. губи сила спрямо осъдените, върнати ни от страна от ЕС. Тяхното наказание не може да бъде намалявано от българския съд с приспадане на положения по време на задържането им труд, когато чуждият съд не го е направил. За осъдените, трансферирани от всички останали страни по света обаче нашият съд ще намалява наказанието с приспадане на положения труд, ако другият съд не го е направил.