Трябваше да почивам през Великденските празници, но се налага да замествам свой колега. Около 24 май отново съм на работа, но по график. Трябва ли да получа по-висока надница за работа през празниците и почивните дни и ако да – в какъв размер? Пита Л. Атанасов, София
Съгласно чл. 264 от Кодекса на труда (КТ) за работа през дните на официални празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение.
А според чл. 262 от КТ положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от: 50 на сто – за работа през работните дни и за работа при сумирано изчисляване на работното време; 75 на сто – за работа през почивните дни; 100 на сто – за работа през дните на официални празници. Увеличението се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор освен ако не е уговорено друго.
От систематичното тълкуване на чл. 264 и чл. 262 от КТ следва, че нормалното възнаграждение за работа на официален празник е в двоен размер, а когато трудът е и извънреден (когато се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя извън установеното за служителя работно време), удвоеният размер трябва да се удвои още веднъж. Макар, че в практиката работодателите избягват да се съобразяват с това, е добре да се знае, че именно така се получава минималната четворна надница за извънреден труд положен на официален празник. Становище в този смисъл е изразено и в правната доктрина – виж Проф. В. Мръчков, Коментар на Кодекса на труда, 10 издание, изд. Сиби, стр. 787.
Официални празници у нас са посочени в чл. 154, ал. на КТ.
Това са: 1 януари – Нова година; 3 март – Ден на Освобождението на България от османско иго – национален празник; 1 май – Ден на труда и на международната работническа солидарност; 6 май – Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия; 24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост; 6 септември – Ден на Съединението; 22 септември – Ден на Независимостта на България; 1 ноември – Ден на народните будители – неприсъствен за всички учебни заведения; 24 декември – Бъдни вечер, 25 и 26 декември – Рождество Христов
Великденските празниаци са Велики петък, Велика събота и Великден – неделя и понеделник, които в съответната година са определени от Светия синод за празнуването му.
След последните поправки в Кодекса на труда ( ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.), когато официалните празници, с изключение на Великденските празници, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени.
Макар, че е спорно дали не трябва парламентът да определя официалните празници и други дни за оказване на обществена почит на значими събития, и при следните поправки в КТ, Министерският съвет си запази това право. Както и възможността да обявява еднократно и други дни за неприсъствени за почит към важни исторически, политически, културни или други особено значими събития, както и дни за честване на определени професии и за оказване на признателност.