DeFakto.bg DeFakto.bg
Димитър Главчев е новият председател на 44-то Народно събрание. Той беше единствената номинация за поста от най-голямата парламентарна група – тази на ГЕРБ. „За“ избора му гласуваха 157 народни представители, 81 се въздържаха.
Парламентът избра и нови заместник-председатели на 44-то Народно събрание.
Това са Цвета Караянчева от ГЕРБ, Валери Жаблянов от „БСП за България“, Явор Нотев от „Обединени патриоти“, Нигяр Джафер от ДПС и Веселин Марешки от „Воля“.
Бившата председателка на парламента Цецка Цачева не присъства на откриването на 44-ото Народно събрание.
Тя беше единственият ексшеф на парламента, който бойкотира официалната церемония. В залата днес бяха Александър Йорданов, Михаил Миков, Благовест Сендов, Огнян Герджиков и Борислав Великов.
Депутати от ГЕРБ неофициално заявиха, че причината за отсъствието на Цачева е емоционална. Тя не успя да влезе в новия парламент, тъй като бе изместена преференциално от 3 и 4-ия в плевенската листа на ГЕРБ.
Цачева е обещала подкрепа на Главчев. Вероятно тя ще влезе в Народното събрание след сформирането на новото правителство, в което се очаква Ивайло Московски за пореден път да поеме Министерство на транспорта и така да освободи място за неуспялата активистка на ГЕРБ. Името на Цачева се спряга и за министър на правосъдието, независимо,че мястото на Екатерина Захариева изглеждало „бетон“, според експерти от областта на съдебната власт.
Парламентът одобри състава и ръководството на временната комисия за изработване на Правилника за работа на 44-то НС. Неин председател е Данаил Кирилов от ГЕРБ.
В комисията влизат 22 народни представители, сред които от ГЕРБ – 9 депутат, от „БСП за България“ – седем избраници, от Обединени патриоти – трима народни представители, от ДПС – двама депутати, и от „Воля“ – един народен представител.
След клетвата на депутатите от 44-ото Народно събрание и сформиране на новото му ръководство, служебното правителство на проф. Огнян Герджиков, минава на парламентарен контрол до излъчването на нов кабинет. Президентът Румен Радев обяви, че е готов още идната седмица да възложи мандат на ГЕРБ за съставяне на правителство. Очакванията са, че около 4 май или Гергьовден новото правителство ще бъде реалност.
Възлагането на мандат зависи от бързината, с която парламентът ще организира работата си и легализира парламентарно представените политически сили по групи.
„Президентският” кабинет действа по правило при разпуснат парламент и не е обект на парламентарен контрол. Изключение от правилото са няколко хипотези, когато заради напасвания във времето и временният кабинет работи с парламент. Такъв е и сегашният случай – новото НС вече е легализирано, но правителството още не е сформирано.
Други хипотези на парламентарен контрол над служебен кабинет са възможни при възобновяване на пълномощията на разпуснато НС, включително и през последните три месеца от мандата на държавния глава , когато парламентът въобще не се разпуска. Това у нас реално би могло да се случило по времето на 43-ото НС , ако бившият президент Росен Плевнелиев не бе отказал да създаде служебно правителство.
