
Това е „модерното робство“, което не държи сметка, че в масовия случай трудовите възнаграждения са единствен източник на доходи за работниците и служителите, смята общественият защитник.
Омбудсманът Мая Манолова сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на чл. 245, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, който задължава работодателите да изплащат на своите работници до 60% от дължимите възнаграждения.
Текстът на чл.245 ,ал. 1 гласи: При добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната.
Разпоредбата съдържа вътрешно противоречие и ощетява работниците, тъй като те изпълняват своите задължения, а законът им гарантира едва 60% от трудовото възнаграждение, коментира Манолова. Тя посочва,че чл. 48 ал. 5 от Конституцията е пределно ясен – за всеки положен труд се изплаща пълно трудово възнаграждение. Затова и оспореният текст от КТ противоречи както на Конституцията , така и на принципите на правовата и социална държава, според разпоредбите и Преамбюла на основния закон.
„Трудовото възнаграждение е основният, а често пъти и единственият източник на доходи за работника или служителя. Не са редки и случаите, когато само един от двамата родители работи по трудово правоотношение, когато единственият трудов доход е намаленото трудово възнаграждение по чл. 245, ал. 1 от КТ. На този доход разчита цялото семейство“, пише в жалбата.
Сред многото аргументи, в искането до КС омбудсманът напомня многозначителната история на законодателния текст:
С измененията на чл. 245, ал. 1 от КТ през м.ноември 1992 г.(обн.ДВ, бр.100/1992 г., в сила от 01.01.1993 г.), оспорената разпоредба предвиждаше, че изплащането на трудовото възнаграждение се гарантира ежемесечно. Това означаваше, че работодателят е длъжен всеки месец редовно да изплаща възнаграждението, макар и в намален размер – не по-малко от размера на минималната работна заплата за страната към дадения момент. В частта относно ежемесечното изплащане това беше сполучливо разрешение. При измененията в Кодекса на труда от м.юни 2004 г. (обн.ДВ, бр.52 от 2004 г.) думата „ежемесечно” незабелязано отпадна, без каквито и да е мотиви и в този си вид, разпоредбата и сега продължава да действа.Това доведе до неограничено във времето, забавено и намалено изплащане на възнаграждението, което е недопустимо. Разпоредбата на чл. 245, ал. 1 от КТ в действащата й редакция от 2004 г.
И още: Трудовото възнаграждение е съществен елемент от съдържанието на конституционното право на труд по чл. 48, ал. 1 от Основния закон. Това становище застъпва и Конституционният съд, когато в Решение № 14 от 10.11.2000 г. по к.д.№ 12/2000 г. приема: „Правото на труд е безсмислено, ако срещу него не стои насрещно задължение за заплащане на възнаграждение.”
И щом като чл. 245, ал. 1 от КТ противоречи на един съставен елемент от конституционното право на труд, какъвто е изплащането на трудово възнаграждение, той противоречи и на „цялото” – на общото конституционно право на труд по чл. 48, ал. 1 от Конституцията, съществена съставна част от което е и трудовото възнаграждение.
Делото обещава да е едно от най-значимите през годината – не само защото у нас изключенията лесно се превръщат в правило, а защото решението на КС би имало реален ефект срещу третирането на работниците като „модерни роби“ по неписано правило.
Цялата жалба тук: http://www.ombudsman.bg/news/4399