Последни новини
Home / Законът / Как Ахмед Муса остана зад решетките, защото МВР не може да контролира “домашния арест” (особеното мнение на съдията-докладчик)

Как Ахмед Муса остана зад решетките, защото МВР не може да контролира “домашния арест” (особеното мнение на съдията-докладчик)

Defakto.bg

Проповедникът Ахмед Муса Ахмед остава в ареста, въпреки че на 4 април окръжният съд в Пазарджик промени мярката му за неотклонение в “домашен арест”, включително с аргумента, че е надхвърлен “разумния срок” по евроконвенцията за правата на човека. С определение от 21 април обаче апелативният съд в Пловдив постанови, че няма основание Ахмед Муса да бъде освободен, съобщи в. “Марица”.

Случва се, въпреки че Муса е в ареста от ноември 2014 г., т.е. близо две години и половина. Тогава той и още 13 души бяха задържани при зрелищна акцция на ДАНС и обвинени за пропагандиране на идеите на “Ислямска държава” и на религиозна война. На няколко пъти му бе отказвана промяна на мярката за неотклонение, останалите отдавна са на свобода. Миналата година процесът стартира в окръжния съд в Пазарджик.

Муса беше главен герой и в друг шумен процес, прочул се като “делото срещу имамите” за проповядване на антидемократична идеология, членуване в организация, разпространяваща тази идеология и за проповядване на религиозна омраза. През юли 2015 г. апелативният съд в Пловдив увеличи наказанието му по това дело на 2 г. затвор, но ВКС отмени присъдата и буквално я “посече” с констатацията, че изобщо не е даден убедителен отговор дали проповядваният от Муса салафизъм е антидемократична идеология. Казусът бе върнат на пловдивския апелативен съд.

Вчера председателят на апелативния съд в Пловдив Магдалина Иванова и съдията Гатов отменят “домашния арест” с аргумента, че не е отпаднала опасността той да се укрие или да извърши ново престъпление. “Предходното осъждане на А.М.А. през 2003г., висящото наказателно производство срещу него за подобни престъпления, честите му пътувания зад граница и близките му контакти с лица в чужбина не само, че не разколебават, а допълнително обосновават опасността същият да се укрие или да извърши престъпление, при положение, че мярката му за неотклонение бъде изменена в по-лека такава”, заявяват те. Не виждат и надхвърляне на “разумния срок” – разследването било приключило в сроковете по НПК, процесът в съда тече ритмично.

Несъгласна с мнозинството е съдията-докладчик Милена Рангелова. А нейното “особено мнение” дава отговори, премълчани от мнозинството в този състав – например как така приемат, че човек под “домашен арест” може да се укрива и да мине границата?

Съдия Милена Рангелова (в средата)

Публикуваме “особеното мнение” на съдия Рангелова без съкращения.

ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯТА-ДОКЛАДЧИК

Присъединявам се към мнението на мнозинството, че релевантните опасности по чл. 63 НПК са налице. Ето защо новата мярка за неотклонение е домашен арест, т.е. задържане, равнопоставено на задържането под стража.  Ако не беше наистина опасно А. да извърши престъпление или да се укрие, нямаше изобщо да е задържан – нито в ареста, нито в дома си. Първоинстанционният съд не е приел нещо различно. Съображенията му, които споделям, са следните четири:

  1. Считано от задържането на А., което се е случило без предходно издирване, до сега са изминали две години и пет месеца, който срок е неразумен в контекста на тежестта на повдигнатите обвинения: за престъпления, наказуеми с лишаване от свобода с максимум под десет години, при това без специален минимум, а също предвид процесуалното поведение на А., което не е недобросъвестно, т.е. не е допринесло да безоснователно удължаване на срока. Известните ми случаи от практиката на ЕСПЧ, в които Съдът е приемал, че задържане над две години не е надхвърлящо разумния срок, касаят дела за престъпления против личността с предвиден специален минимум на наказанието лишаване от свобода поне десет години;
  2. Останалите обвиняеми са били с мерки за неотклонение „задържане под стража“ и понастоящем са освободени от ареста, и то по съображения, че задържането им е продължило неразумно дълго. Правоприложителят не следва да допуска неравностойно процесуално третиране на твърдените съучастници, още повече че по българското наказателно право не е предвидена стъпаловидна наказуемост в зависимост от вида на съучастието;
  3. Може да се очаква делото да приключи най-рано през 2018 г., до когато, ако се следва логиката на протеста, се очертава А. да е задържан под стража. Тази прогноза е обоснована в атакуваното определение ясно и логично, като не се оспорва и в протеста;
  4. А. е оставил в дома си ближни, които са затруднени да се грижат за себе си, включително чисто физически. На основание чл. 56, ал. 3 НПК съдът непременно следва да отчете факта, че благополучието на тези лица, несвързани с престъплението, зависи и от грижите на подсъдимия.

Тези съображения се базират все на н о в и факти, настъпили след предходното произнасяне на ПАС от края на 2016 г., които също са четири:

  1. считано от тогава е изминала близо половин година, който период е увеличил неразумната продължителност на задържането на подс. А.;
  2. тогава са изменени мерките за неотклонение на твърдените съучастници на А.;
  3. след този момент е станала възможна прогноза за бъдещата продължителност на процеса (приключено е разпитването на основните свидетели, изяснило се е кога приблизително могат да бъдат изслушани множеството експертизи);
  4. след този момент се е влошило здравето на съпругата на А., така че липсата му се е очертала по-осезаемо за подрастващите му деца.

В протеста е изложено и мнението, че задържането под домашен арест нямало да предостави ефикасно процесуално препятствие срещу евентуално укриване, защото структурите на МВР нямали възможност да следят постоянно поведението на задържания в дома си, така че изпълнението на мярката „обективно не се контролирало“. Това опасение на обвинителя не може да е основание за отказ да се измени нечия мярка за неотклонение „задържане под стража“. Обвиненото в престъпление лице не може да търпи процесуални ограничения, защото полицията имала проблем да изпълнява задълженията си. Осъществяването на въпросните задължения не е блокирано заради някаква непреодолима сила, а пълноценен контрол може да се осигури с всички предписани от закона средства. В същия ред на мисли е неоснователен и аргументът, че мярката за процесуална принуда забрана за напускане на пределите на РБ, каквато също е взета по отношение на А., също не била достатъчно контролирана.

 

Гр. Пловдив                                       СЪДИЯ – ДОКЛАДЧИК:Милена РАНГЕЛОВА                                                                      21.04.2017 г

About De Fakto

Проверете също

Съюзът на съдиите с поименно обръщение към 23 кадровици: Започнете процедура за уволнението на Гешев!

Главният прокурор днес се оказа отпускар Буквално часове след излизането на първия доклад на ЕК …

Наблюдението над България остава паралелно с общия мониторинг на ЕК за върховенството на закона (допълнена)

Наблюдението над България по механизма за сътрудничество и проверка остава паралелно с общия мониторинг на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.