Последни новини
Home / Законът / Как Ахмед Муса остана зад решетките, защото МВР не може да контролира “домашния арест” (особеното мнение на съдията-докладчик)

Как Ахмед Муса остана зад решетките, защото МВР не може да контролира “домашния арест” (особеното мнение на съдията-докладчик)

Defakto.bg

Проповедникът Ахмед Муса Ахмед остава в ареста, въпреки че на 4 април окръжният съд в Пазарджик промени мярката му за неотклонение в “домашен арест”, включително с аргумента, че е надхвърлен “разумния срок” по евроконвенцията за правата на човека. С определение от 21 април обаче апелативният съд в Пловдив постанови, че няма основание Ахмед Муса да бъде освободен, съобщи в. “Марица”.

Случва се, въпреки че Муса е в ареста от ноември 2014 г., т.е. близо две години и половина. Тогава той и още 13 души бяха задържани при зрелищна акцция на ДАНС и обвинени за пропагандиране на идеите на “Ислямска държава” и на религиозна война. На няколко пъти му бе отказвана промяна на мярката за неотклонение, останалите отдавна са на свобода. Миналата година процесът стартира в окръжния съд в Пазарджик.

Муса беше главен герой и в друг шумен процес, прочул се като “делото срещу имамите” за проповядване на антидемократична идеология, членуване в организация, разпространяваща тази идеология и за проповядване на религиозна омраза. През юли 2015 г. апелативният съд в Пловдив увеличи наказанието му по това дело на 2 г. затвор, но ВКС отмени присъдата и буквално я “посече” с констатацията, че изобщо не е даден убедителен отговор дали проповядваният от Муса салафизъм е антидемократична идеология. Казусът бе върнат на пловдивския апелативен съд.

Вчера председателят на апелативния съд в Пловдив Магдалина Иванова и съдията Гатов отменят “домашния арест” с аргумента, че не е отпаднала опасността той да се укрие или да извърши ново престъпление. “Предходното осъждане на А.М.А. през 2003г., висящото наказателно производство срещу него за подобни престъпления, честите му пътувания зад граница и близките му контакти с лица в чужбина не само, че не разколебават, а допълнително обосновават опасността същият да се укрие или да извърши престъпление, при положение, че мярката му за неотклонение бъде изменена в по-лека такава”, заявяват те. Не виждат и надхвърляне на “разумния срок” – разследването било приключило в сроковете по НПК, процесът в съда тече ритмично.

Несъгласна с мнозинството е съдията-докладчик Милена Рангелова. А нейното “особено мнение” дава отговори, премълчани от мнозинството в този състав – например как така приемат, че човек под “домашен арест” може да се укрива и да мине границата?

Съдия Милена Рангелова (в средата)

Публикуваме “особеното мнение” на съдия Рангелова без съкращения.

ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯТА-ДОКЛАДЧИК

Присъединявам се към мнението на мнозинството, че релевантните опасности по чл. 63 НПК са налице. Ето защо новата мярка за неотклонение е домашен арест, т.е. задържане, равнопоставено на задържането под стража.  Ако не беше наистина опасно А. да извърши престъпление или да се укрие, нямаше изобщо да е задържан – нито в ареста, нито в дома си. Първоинстанционният съд не е приел нещо различно. Съображенията му, които споделям, са следните четири:

  1. Считано от задържането на А., което се е случило без предходно издирване, до сега са изминали две години и пет месеца, който срок е неразумен в контекста на тежестта на повдигнатите обвинения: за престъпления, наказуеми с лишаване от свобода с максимум под десет години, при това без специален минимум, а също предвид процесуалното поведение на А., което не е недобросъвестно, т.е. не е допринесло да безоснователно удължаване на срока. Известните ми случаи от практиката на ЕСПЧ, в които Съдът е приемал, че задържане над две години не е надхвърлящо разумния срок, касаят дела за престъпления против личността с предвиден специален минимум на наказанието лишаване от свобода поне десет години;
  2. Останалите обвиняеми са били с мерки за неотклонение „задържане под стража“ и понастоящем са освободени от ареста, и то по съображения, че задържането им е продължило неразумно дълго. Правоприложителят не следва да допуска неравностойно процесуално третиране на твърдените съучастници, още повече че по българското наказателно право не е предвидена стъпаловидна наказуемост в зависимост от вида на съучастието;
  3. Може да се очаква делото да приключи най-рано през 2018 г., до когато, ако се следва логиката на протеста, се очертава А. да е задържан под стража. Тази прогноза е обоснована в атакуваното определение ясно и логично, като не се оспорва и в протеста;
  4. А. е оставил в дома си ближни, които са затруднени да се грижат за себе си, включително чисто физически. На основание чл. 56, ал. 3 НПК съдът непременно следва да отчете факта, че благополучието на тези лица, несвързани с престъплението, зависи и от грижите на подсъдимия.

Тези съображения се базират все на н о в и факти, настъпили след предходното произнасяне на ПАС от края на 2016 г., които също са четири:

  1. считано от тогава е изминала близо половин година, който период е увеличил неразумната продължителност на задържането на подс. А.;
  2. тогава са изменени мерките за неотклонение на твърдените съучастници на А.;
  3. след този момент е станала възможна прогноза за бъдещата продължителност на процеса (приключено е разпитването на основните свидетели, изяснило се е кога приблизително могат да бъдат изслушани множеството експертизи);
  4. след този момент се е влошило здравето на съпругата на А., така че липсата му се е очертала по-осезаемо за подрастващите му деца.

В протеста е изложено и мнението, че задържането под домашен арест нямало да предостави ефикасно процесуално препятствие срещу евентуално укриване, защото структурите на МВР нямали възможност да следят постоянно поведението на задържания в дома си, така че изпълнението на мярката „обективно не се контролирало“. Това опасение на обвинителя не може да е основание за отказ да се измени нечия мярка за неотклонение „задържане под стража“. Обвиненото в престъпление лице не може да търпи процесуални ограничения, защото полицията имала проблем да изпълнява задълженията си. Осъществяването на въпросните задължения не е блокирано заради някаква непреодолима сила, а пълноценен контрол може да се осигури с всички предписани от закона средства. В същия ред на мисли е неоснователен и аргументът, че мярката за процесуална принуда забрана за напускане на пределите на РБ, каквато също е взета по отношение на А., също не била достатъчно контролирана.

 

Гр. Пловдив                                       СЪДИЯ – ДОКЛАДЧИК:Милена РАНГЕЛОВА                                                                      21.04.2017 г

About De Fakto

Проверете също

Единственият кандидат за ВСС се зарече да брани независимостта, призивите за бойкот на избора ще имат обратен ефект

Общо четири въпроса отправиха прокурори към Евгени Иванов Единственият кандидат за член на Прокурорската колегия …

Иван Гешев лаконично към Общото събрание: Да изберем във ВСС човек, който да отстоява нашите интереси и независимост (допълнена)

Главният прокурор отказа да отговаря на въпроси на журналисти – не било пресконференция С час …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.