Петко Петков прати Стефан Милев на съд

Defakto.bg

Този път съдията поставя въпроса за обективността и принципността на наказанията

Съдия Петко Петков прати на съд временния председател на СРС Стефан Милев. Пред административния съд София-град той оспори заповедта на Милев, с която му е „обърнато внимание” за забава по три дела, свързани с разкриването на банкова тайна, след проверка на Инспектората.

Така, след като победи на първа инстанция управата на НИП, чийто отказ да го назначи за постоянен преподавател по наказателно право и процес бе обявен за немотириван и незаконосъобразен, Петков подема нова съдебна битка за правата на магистратата и принципността при налагането на наказания.

Впрочем, единият сюжет се преплита с другия. През октомври миналата година Управителният съвет на Националния институт на правосъдието отхвърли класирания на първо място Петков, без нито едно ненаписано дело към този момент, след заявление на главния прокурор Сотир Цацаров за „системен проблем” в срочността при този конкретен магистрат. Именно по сигнал на Цацаров Инспекторатът започна и проверка на съдията, бивш зам.-правосъден министър в екипа на Христо Иванов. И в началото на годината установява „проблем” с трите наказателни частни дела за разкриване на банковата тайна. Проверката е за периода от 31 януари до 2016 г. до 15 октомври 2016 г.

Възраженията

Проверката на Инспектората приключва на 25 януари тази година с акт, който установява нарушения на сроковете по Закона за кредитните институции с по 32, 11 и 12 дни и препоръчва на съдия Петков да бъде обърнато внимание за това. Още на 3 февруари магистратът в молба до и.ф. председателя на Софийския районен съд Стефан Милев настоява да бъде изготвена справка за индивидуалната му натовареност, включително и за да се защити пред Инспектората, но така и не получава отговор.

След което пише възражение до главния инспектор Теодора Точкова, в което е категоричен – бил е в обективна невъзможност да се вмести в сроковете по всички дела, които е приключил за проверявания период, а забавата по цитираните три преписки не е било непропорционално на резултата.

Ето част от мотивите му:

„1. ЧНД № 15434/2016 ми е разпределено на 31.08.2016 г., а ЧНД № 15523/2016 г. на 01.09.2016 г. Освен фактическата констатация, че в този период за една седмица съм получил 28 дела, не е взето предвид, че за четирите седмици до произнасянето на решението по първото дело съм провел 7 открити съдебни заседания, (въпреки, че по-голямата част от този период обхваща съдебната ваканция), а за дванадесетте дни до произнасянето ми по второто – 4 заседателни дни от общо осем работни. Отчитайки датите на обявяване на съдебните актове през проверявания период, от акта на ИВСС е видно, че за четириседмичния период от разпределяне на делото, по което е констатирано по-голямото забавяне, до обявяване на решението съм изготвил и обявил общо 25 съдебни акта. Отделно от това съм изготвил и крайните си актове по останалите 26 дела, които са ми разпределени по дежурство и по които проверката не е констатирала забавяне.

Не е взето предвид същественото обстоятелство, чиято оценка е критерий за обективност на проверката на ИВСС, че забавянето по тези две дела (едното с 12 дни) не е непропорционално нито на резултата, нито с оглед продължителността на досъдебното производство до произнасянето на съда. Решението само по едно от тези две дела е 11 страници и постановяването му е изисквало проверката на 224 банкови сметки и относимостта на движенията по тях към предмета на разследването. Досъдебното производство е образувано с постановление на прокурор от 25.07.2013 година. Очевидно на представителя на прокуратурата му е бил необходим срок, значително по-продължителен от този, необходим на съда, за да извърши проверка, идентична по обхват и сложност, като тази на съда.

2. ЧНД № 4177/2016 г. ми е разпределено на 08.03.2016 г. и констатираното при проверката забавяне по обявяване на решението е 11 дни.

Не е взето предвид, че за тези единадесет календарни дни (от които 9 работни) съм провел общо 7 открити съдебни заседания, т.е. практически непрекъснато съм бил в съдебни заседания. Отразена е, но не е взета предвид фактическата констатация, че в седмицата, в която това дело ми е разпределено съм получил общо 38 дела по дежурство, като при произнасянето по останалите 37 проверката не е констатирала забавяне. В същото време, само в едно от последните съдебни заседания преди дежурството – на 29 февруари 2016 година съм разгледал 30 дела за един заседателен ден, от които съм обявил за решаване 22 дела.

В този смисъл считам, че с оглед общата ми натовареност произнасянето и по трите дела е в разумен срок.

Принципното ми възражение е, че в рамките на извършената цялостна проверка не е обсъден, нито е посочен предметът на разгледаните и решените дела. Въпреки, че статистическите данни показват значителната ми натовареност – четвърти по брой постъпили дела за периода (отделно от заварените на състава 284 дела) и трети по брой приключени дела, само те не са достатъчни да установят действителната ми натовареност като съдия. По този начин не може да бъде направена изобщо оценка на натовареността с оглед изработената и влязла в сила на 1 април 2016 година норма от ВСС. Според критериите на нормата за натовареност на ВСС, личните ми изчисления показват, че само за проверявания период (7 месеца и 15 дни) коефициентът ми на индивидуална натовареност е около 180, при положение, че правилата на ВСС квалифицират като свръх натоварен магистрата, чиито индивидуален коефициент на натовареност надхвърля 130 годишно.

Приключил съм дела, които са образувани в СРС няколко години преди момента, в който ми е възложено разглеждането им. Например по н.ч.х.д №19790/2013 г., което е образувано на 18.11.2013 г. (л. 38 от доклада) е изтекъл период от близо две години и половина без да бъде даден ход на съдебното следствие, като само за няколко месеца – на 25.10.2016 г. съм постановил присъда по делото, с която съм приложил реторсия, а мотивите са обявени в срока по чл.308 от НПК. Горното излагам само за илюстрация, че следва да бъде проучвана и историята на делото с оглед фактическата му сложност и другите релевантни въпроси за изчисление на значението му за натовареността.

Подценена е тежестта на делата с непълнолетни извършители. При проучване на материалите по тях несъмнено би се установило, че съм правил опити да ангажирам социалните служби, роднини на извършителите и пострадалите, Държавната агенция за закрила на детето, а в един конкретен случай и Министерство на здравеопазването, с оглед обстоятелството, че непълнолетният извършител е носител на вируса на СПИН. По НОХД № 19904/2015 г. например съм координирал усилията на институциите подсъдимият да продължи обучението си в училище. Горното цели въвеждане на нови, добри съдебни практики, което е от значение както за социализацията на непълнолетните подсъдими, така и за превенция на рецидивизма сред тях.

Не е отчетено, че към датата на проверката не съм имал неизготвени съдебни актове извън срока, нито ненасрочени новопостъпили дела.”

Отговорите

На 27 март главният съдебен инспектор Теодора Точкова отхвърля възраженията като неоснователни.

И напомня, че Законът за кредитните институции изисква районният съдия да се произнесе в 24-часов срок по искания за разкриване на банкова тайна и законодателят е регламентирал бързина и оперативност на това производство. Като за развитието му е необходимо единствено искането да е отправено от посочен от закона орган и да съдържа нужните реквизити – например ако разкриването на банковата таъйна се иска от прокурор, да са налице данни за извършено престъпление; ако е от министъра на финансите – да има искане от друга държава за обмен на информация във връзка с данъчното облагане; ако е от директор на териториална дирекция на НАП – че е осуетено извършване надзанъчна ревизия или проверка или не е водена непълна или недостоверна отчетност. Сиреч – исканията са формални и произнасянето по тях, очевидно, също би трябвало да е такова.

По съществото на възраженията, главният инспектор приема, че трябва да се преценява само броят на делата, постъпили в 24-часовия срок, в който съдията е трябвало да се произнесе по исканията за разкриване на банкова тайна.

По тази аритметика, за първите две дела, се преценяват постъпленията от 31 август (когато е образувано първото дело), до 2 септември, когато е изтекъл срокът за произнасяне по второто (образувано на 1 септември). През тези три дни от общо 21 получени дела, Петков трябвало незабавно да се произнесе по 2, по 13 е било нужно произнасяне в 24-часов срок, а по останалите най-краткият срок за насрочване или изготвяне на акта е бил 3-дневен. Пък и по правило повечето от въпросните преписки се разглеждат в закрито заседание, не изискват процесуални действия и не се отличават с особена фактическа и правна сложност, изтъква Точкова.

Що се отнася до соченото забавяне на самото разследване, то не е било обект на инспекторската проверка и не може да мотивира закъснение и на съдията.

За третото дело, образувано на 8 март, се оглеждат постъпилите преписки за 8 и 9 март. Те са общо 19, но от тях незабавно произнасяне са изисквали 6, произнасяне в 24-часов крок – 5, по останалите 8 съдията имал между 3 и 7 дни срок. По това време той провел две открити съдебни заседания и е имал възможност да бъде изряден в сроковете, категорична е главен инспектор Точкова. Заявява също, че общата натовареност на съдията, както и характерът на делата са били отчетени при проверката и за това препоръката е само за дисциплинираща мярка.

На 3 април Стефан Милев издава заповед, с която изцяло приема мотивите на Инспектората и „дисциплинира” Петко Петков с „обръщане на внимание”.

Немотивирано и тенденциозно

Макар формално да не е част от дисциплинарните наказания, „обръщането на внимание“ също изисква да се докаже виновно неизпълнение на задълженията и води до неблагоприятни професионални последици, заявява Петко Петков в жалбата си до АССГ. За това въпросната заповед подлежи на съдебен контрол, категоричен е той.

А по същество налагането на „дисциплиниращата мярка“ е немотивирано и тенденциозно, заявява Петков.

„Съдържащите се в заповедта мотиви са бланкетни, не обсъждат  изобщо дали деянието е извършено виновно, дали е налице системност и дали обективно ми е било възможно да постановя решенията по трите наказателни частни дела в процесуалните срокове. Нещо повече – в самия ход на проверката отправих писмена молба за изготвяне на справка, свързани с натовареността ми, която да послужи като доказателство при реализиране на правото ми на възражение срещу акта с доклада от проверката пред главния инспектор – г-жа Точкова, по която изобщо не получих отговор. Същевременно със заповед АС-60 от 14.02.2017 г. ми бяха изискани обяснения, като момент, в който още не беше налице произнасяне по акта за извършена проверка от страна на главния инспектор на ИВСС. Съзнателно създадените от административния ми ръководител спънки, освен че представляват индиция за тенденциозност, ограничиха значително правото ми да се защитя при извършената ми проверка. Същевременно с изискването на обяснения от страна на административния ми ръководител преди окончателното приключване на проверката ясно ми беше показано, че ще ми бъде наложена дисциплинираща мярка от негова страна без значение какъв ще бъде окончателния й изход – факт, с който самата процедура беше сведена до чиста формалност, която беше от значение за взетото вече решение от страна на и.ф. председателя на СРС.”

Това са фактите, чакаме резултата.