Нова съдебна карта: Районните прокуратури – само в окръжните градове

Defakto.bg

Останалите стават териториални отделения

Районните прокуратури – 113 на брой в момента, да намалеят на 28, колкото са и окръжните (със Софийската градска прокуратура). Останалите да се трансформират в териториални отделения, които ще са част от окрупнените районни прокуратури, няма да имат собствен район на действие, нито ръководна и обща администрация. А броят на работещите там магистрати ще варира според нуждите на момента.

За този унифициран модел на реформа на съдебната карта се обяви прокурорската колегия на ВСС днес с 10 „за” срещу 1 „против”. Едиствената несъгласна бе Елка Атанасова.

Това се случва,  след като тълкувателно решение на Конституционния съд „развърза” ръцете на държавното обвинение да не следва буквално структурата на съдилищата.

Идеята не означава, че всичко започва от утре, ще следват множество стъпки, увери Сотир Цацаров. За да успокои духовете основно сред служителите, както обясни сам.

Два модела

Работна група начело със зам.-главния прокурор Пенка Богданова предложи два възможни модела на оптимизация – диференциран и унифициран. И при единия, и при другия всички сегашни районни прокуратури се запазват като териториални звена, разликата е в подхода и критериите.

Целите са постигане на балансирана натовареност и оптимално разпределение на административноорганизационни ресурси, обясни Богданова пред прокурорската колегия днес. Групата не си е поставяла за цел финансови икономии.

При първия, диференцирания модел, става дума за окрупняване по подобие на военните прокуратури, които от 5 станаха 3. Сиреч част от районните прокуратури да останат, останалите да са звена към тях. Ефектът ще е частичен, рисковете от субективизъм при преценката коя прокуратура да остане е голям, смята работната група.

С повече предимства и по-щадящ е уницифицираният модел, категорична бе Пенка Богданова. При него районните прокуратури остават в окръжните центрове, останалите стават териториални отделения. Постига се максимална обективност и се балансира натовареността, защото най-натоварени и с най-тежки дела по принцип са именно тези прокуратури, подчерта зам.-главният прокурор.

При този модел се изминават три етапа. Първият – финансово-счетоводната дейност от всички районни прокуратури се изтегля в окръжните, където се създават по-големи отдели и основното администриране се поема там. Вторият етап е решение на пленума на ВСС, с което районните прокуратури остават в областните градове, другите се превръщат в отделения. И на трети, далеч по-късен етап вече може да се взема решение и за закриване на териториални отделения, като ще се вземе предвид и оптимизацията на съдилищата.

И при двата модела не се изискват законодателни промени.

На заседанието днес бяха изслушани и петимата апелативни прокурори – Албена Вутова – на София, Иван Даскалов – на Пловдив, Любомир Петров – на Бургас, Огнян Басарболиев – на Велико Търново, Ружа Големанова – на Варна.

И петимата бяха категорични, че промяната е наложителна, избират унифицирания модел, с някои вариации.

Нова районна прокуратура – София-област

В апелативния район на София има 8 окръжни прокуратури и 32 районни, докладва Албена Вутова.

И обяви – според окръжните прокурори няма проблеми за прилагане на унифицирания модел за Видин (остава РП-Видин, Белоградчик и Кула стават отделения), Монтана (остава РП-Монтана, Берковица и Лом стават отделения), Перник (остава РП-Перник, Трън, Брезник, Радомир стават отделения).

Окръжният прокурор на Враца обаче смята, че не е приложим нито един от двата модела, нужно е съчетание между двата. Предлага Районна прокуратура-Враца да поеме Мездра и Бяла Слатина. А в Оряхово и Козлодуй да остане също една районна прокуратура, а другата да стане отделение към нея, без да сочи коя.

Според окръжния прокурор на Благоевград не е целесъобразно закриването на нито една от петте районни прокуратури там, които обслужват гранични райони и окрупняването няма да донесе резултат. Самата Албена Вутова смята, че трябва да се запазят РП-Гоце Делчев, където разстоянието до Благоевград е 107 км, и РП-Петрич, на около 80 км.

Окръжният прокурор на Кюстендил също държи да останат районните прокуратури в Кюстендил и в Дупница.

Към Софийската окръжна прокуратура пък има 9 РП, но не и в София, а връзките помежду им не позволяват директен контакт. Затова се предлага създаването на нова районна прокуратура – София-област, останалите стават отделения към нея.

За Софийската районна прокуратура е ясно, че остава.

Пловдив – категорично „за”

Категорично за унифицирания модел се обяви апелативният прокурор на Пловдив Иван Даскалов.

В района има 27 районни прокуратури, включително и гранични като Свиленград.

„РП Свиленград днес е натоварена заради имиграционния натиск, но след няколко години това ще спре и там няма да има работа за 10 прокурори.

По-голямата част от окръжните прокурори споделят това виждане. Само Пазарджик – държи да се запази РП във Велинград, курортен център, отдалечен от окръжния център. В Хасково искат две РП – едната в Хасково с отделения в Димитровград и Харманли, другата в Свиленград. Струва ми се обаче, че колегите не са разбрали същината на въпроса – никой не е казал, че прокурорското присъствие в Свиленград ще намалее, напротив, с разтоварването от административноръководни дейности ще остане повече време за прокурорска работа”, заяви Даскалов.

Бургас, Велико Търново и Варна също „за”

Това стана ясно от изказванията на апелативните прокурори. Докладвано бе само „особеното мнение” на окръжния прокурор на Сливен Пламен Стефанов първо унифицираният модел да се пробва в по-малко натоварен район, после в цялата страна.

Окръжният прокурор на Добрич пък е по-скоро за диференцирания модел, държи на РП Каварна заради отдалеченост от областния център.

Несъгласната Елка Атанасова

„Унифицираният модел ми напомня на уравниловката от социализма (има и по-точен пример, създаването на ТКЗС, репликира Сотир Цацаров) и имам силни резерви към него. Не е вярно, че само така може да се постигне равномерна натовареност в национален мащаб. Задължителни критерии са и достъп до правосъдие, наличие на граничен район, курортен център и т.н, отдавна одобрени от пленума на ВСС”, категорична бе Елка Атанасова.

Заяви и друго – реформата е оправдана не с абстрактното изравняване на натовареността между отделните РП, а с преодоляване на неравномерното натоварване между отделните прокурори вътре в самите прокуратури, т.е. във фокуса трябва да е магистратът, което не става с проста аритметика.

Напомни също за пряката връзка между незает щат, натовареност, брой на регистрирани престъпления на брой жители.

„Нашето решение ще е тласък, ще е първа стъпка, редно е да го вземем, след като видим и тези данни”, заяви Елка Атанасова.

Зададе и ред конкретни въпроси – например как ще се разпределят делата между отделенията и как да речем преписка от Сандански ще стигне до магистрата от Гоце Делчев. Напомин в тази връзка, че в рамките на самата София преписките между петте сгради на СРП пътуват между 3 и 7 дни.

Подложи на съмнение създаването на нови длъжности в администрацията като инженер-сгради, юристи и драстичното намаляване на съдебните секретари. Кой ще въвежда данните в унифицираната деловодна система и ще извършва останалата значима по обем дейност, попита Атанасова.

„Не съм против реформата, реформа трябва да има, но премислена. Бих подкрепила смесен подход. Да не правим мегаструктури, трудни за ефективно управление, да си даваме сметка за проблема с разстоянието и достъпността и да отчитаме, че реформата е за хората”, призова прокурорката.

И остана в малцинство.