DeFakto.bg DeFakto.bg
Разговор с Чавдар ХРИСТОВ, вицепрезидент на КНСБ
Лилия Христовска
– Г-н Христов, заедно с Омбудсмана Мая Манолова, КНСБ внесе в парламента предложения за сериозни промени в законодателството срещу т.нар. „модерно робство”. Защо се стигна до това обидно състояние – хората на наемния труд да бъдат превърнати в „модерни роби” и да се налагат законодателни промени, за да спре подобен кошмар ?
– Явлението „неизплащане на трудови възнаграждения“ съществува от години и за него говорим отдавна. Още през ноември 2016 година „Де факто” публикува и моя статия по въпроса. Предложенията ни за изменения и допълнения в КТ, Търговския закон, ГПК (чл.417 ГПК), в Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите са формулирани още преди 7-8 години. Но нито едно Правителство, нито една водеща политическа сила в няколкото Народни събрания не е реагирала!! А проблемът има, както своята морално-поведенческа страна, така и законодателна. България е правова държава и се управлява според Конституцията и законите, но по този въпрос управленско решение през изменение в съществуващото законодателство не се предприема, въпреки очевадния проблем!
Ситуацията се търпи от политици, изпълнителна и законодателна власти, вследствие на което некоректни работодатели, т.е. предимно некоректен бизнес, си разиграват коня и обират законодателните луфтове за сметка на интересите, потребностите на голями групи от работещите българи. Въпросният бизнес поддържа тези луфтове винаги, когато се заговори за тяхното отстраняване. Наблюдавайте ги и сега по повод на внесения законопроект. Ще видите как събират аргументи от девет дерета, та през десето, за да смутят процеса на законодателното му движение. Негативите от явлението се разпростират и до непопълнени навреме или въобще държавен бюджет и осигурителни фондове, като последица от неизплащане на заработени възнаграждения.
-Каква е равносметката в неплатени заплати?
-Ето как изглеждат числата по години и данни от годишните доклади на ИА „ГИТ“ за периода 2010 – 2015 г.
| Общ брой нарушения (неизплатени заплати)по години
|
Изплатени дължими заплати след намесата на ИА „ГИТ” | Останали дължими заплати |
| 2010 г. – 24 875 броя | над 47 млн. лева | няма данни |
| 2011 г. – 31 518 броя | над 72 млн. лева | няма данни |
| 2012 г. – 33 367 броя | 69 137 856 лева | няма данни |
| 2013 г. – 25 101 броя | 53 512 651 лева | няма данни |
| 2014 г. – 16 150 броя | Няма данни | няма данни |
| 2015 г. – 12 654 броя | 24 млн. лева | 19, 5 млн. лева |
Тази равносметка КНСБ обяви още през април 2016г. и тя е по данни от проверките на ИА“ГИТ“. Какво е обаче положението в страната, като цяло – никой не знае.! Имам предвид, че нито една институция не следи този въпрос системно и в национален мащаб!?
– Защо се стигна до подобен проблем – уж икономиката „дръпвала”, а неплащането на труда заема челните места от проблеми, нещо което в модерните държави от ЕС, е абсурдно да се мисли, че е възможно?
– Подобни проблеми са възможни в държави в преход, каквото е и нашата. Такива въпроси се повдигат и в някои от новоприсъединените в ЕС, но не в такива мащаби. Наскоро бях в Сърбия и там колегите също говореха за такъв проблем. Отговорът би следвало да е продукт на специално изследване. Съвсем работно и като размишления върху конкретни случаи мога да споделя лично мнение.
Първо – има предприятия, при които забавянето е плод на обективна невъзможност – липса на реализация на продукцията, липса на пазари, недобори на парични вземания от други търговци, вкл. неплащания от държавата, лоша пазарна конюктура и прочие. Справка – междуфирмената задлъжнялост. Но какво от това?
При други случаи изначално има воля да не се плаща навреме, т.е. да се задържат част от дължимите към работниците суми, защото вливащият се в предприятието поток от пари трябва да бъде насочен за икономически, производствени и други подобни нужди. И като няма от къде другаде, се финансираме от дължимото към работниците. За тяхна сметка. Пък ще го плащаме после, след месец два, три и повече. Но забележете без лихви, макар че и те се дължат. Да сте чували, някой работодател да е платил лихви за забава на изплатени по-късно трудови възнаграждения!? Или да е споделил част от печалбата с работниците, защото ги е превърнал в съдружници.
При трети има злоумисъл. Преднамерено се предприемат действия, чрез които да не се плаща дължимото към работниците. Това става още при образуването на предприятието. Или впоследствие, чрез специално създадени и реализирани схеми. Как Ви звучи ЕООД учредено с капитал от 20 лв.? Та то е изначално безотговорно, ако няма никакви други активи, чрез които и след осребряването йм да се разплати не само с търговци, но и с наетите работници. Малко ли са случаите на изчезнали в небитието търговци-работодатели, които дължат суми на работещите, та няма кой даже да им прекрати трудовите договори и да им оформи трудовите книжки!! Питам се на този фон, защо да остават млади и квалифицирани работници в България?
Очевидно е, че трудът не се зачита и уважава от определени бизнесмени, те и работодатели. Още по-лошо е, че Държавата не го защитава въпреки чл.16 от Конституцията, според който “Трудът се гарантира и защитава от закона.“ Законът го няма, или не действа, защото е нефелен!
–Проф. Васил Мръчков нарече забавянето и неплащането на заплати „срам за работодателската общност”. Вие като участници в Тристранния съвет, имате ли впечатления за желание у работодателските организации за предотвратяване на проблема?
-Вероятно имате предвид статия на проф. Мръчков по повод образуваното наскоро конституцинно дело по искане на Омбудсмана за противоречие на част от чл.245 КТ с чл.48, ал.5 от Конституцията. Няма работодателска организация, която официално и публично да не говори, че това са осъдителни и недопустими прояви.
Но защо така реагират, например от АИКБ, на внесения законопроект за изменение в редица закони, за да се предотврати по законодателн път това извращение в трудовите правоотношения?! Дори и в зората на развитието на капитализма, в т.нар. „Дикенсов“ капитализъм щом си поел задължението да платиш – плащаш. Но тук в България – това не е така. Дори и между търговците. Вижте само каква е вътрешнофирмената задлъжнялост! А делата за несъстоятелност не са в съответствие със задлъжнялостта. И не случайно получаваме критики от Брюксел по отношение на нашето законодателство свързано с несъстоятелността.
Сега като чуха за този законопроект отново се чува най-вече скърцане със зъби… Нещо обичайно, когато се посегне на интересите на некоректния бизнес, за да бъдат удовлетворени правата, конституционни при това на работещите.
– Преди време депутати от „Атака“ внесоха в НС законопроект, според който, при обективна невъзможност на работодателя да да заплаща пълна заплата, задължението му да се поема от собственика, респ. съсобствениците на работодателя –длъжник. Вашата оценка?
– За нас това е логично предложение. В крайна сметка Конституционното задължение по чл.48, ал.5 от Конституцията за правото на работника „…. на заплащане, съответстващо на извършената работа,…“ не е адресирано до работодателя! То е безадресно и е логично, ако работодателя не може да го изпълни поради обективни причини, т.е. вън и независимо от неговата воля, ще го изпълни собственика. Той трябва да поеме задължението. Защото неизпълнението влиза в противоречие с единствения формулиран в Конституцията, в нейния Преамбюл принцип – „…. издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност;“!
За каква сигурност и достойнство на личността, на човека говорим когато няма кой да му изплати положения труд? Държавата съществува заради човека, заради хората!
– В последна сметка, дълго замитания проблем прерастна в конституционно дело №3/ 2017 г., по искане на Омбудсмана срещу законовата възможност, дадена на работодателите да плащат до 60 % от дължимите възнаграждения? Поддържате ли аргументите на Манолова?
– Безрезервно поддържаме тезата за противоконституционност на чл.245, ал.1 КТ в частта му „в размер на 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата“, нещо което на практика гарантира неплащането на пълните възнаграждения. Изложените в искането аргументите са “железни“! Миналата 2016г. непосредствено след встъпването на госпожа Манолова в длъжност на нарочна среща с нея й предоставихме наша справка съдържаща няколко теми, по които тя, в рамките на законните си права, като Омбудсман, може да сезира Конституционния съд с искане за противоконституционност. Е, сега настъпи времето да реализира една от тях – темата за противоконституционността на чл.245, ал.1 с чл.48, ал.5 от Конституцията. Тя е развита в искането на Омбудмана, което ние ще подкрепим с нарочно становище пред Конституционния съд, ако бъдем определени за заинтересована страна.
Нещо повече, предложихме във внесеният съвместно законопроект да бъдат внесени два нови текста в КТ:
– редактиран по нов начин член 245, ал.1КТ, според който „При добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се дължи изплащането на трудово възнаграждение съответстващо на извършената работа.“
– и нов чл.245а КТ, допускащ възможността за забавяне на плащането при обективна невъзможност на работодателя декларирана преди това пред съответното поделение на ИА „ГИТ.
Поради някои прагматични съображения, най-вече поради това, че конституционното дело следва да приключи с решение, тези предложения не са включени в законопроекта, но имаме готовност да ги възобновим веднага след като Конституционният съд се произнесе по искането.
– В едно от предложенията си настоявате – вземанията на работници и служители при фалит или несъстоятелност да минат на челно място в редицата на кредиторите. Всъщност какво прави въпросът за заплатите на наемниците в Търговския закон?! Мястото за решение на този въпрос не е ли в Кодекса на труда?
- Това е наше предложение от години, а сега то е възпроизведено и във внесения законопроект в 44 НС от Омбудсмана и президента на КНСБ Пламен Димитров.
Формулираното предложение за промяна в търговския закон по отношение на „редичката на кредиторите“(чл.722 ТЗ) ние подкрепяме и отдавна искаме то да се случи. Но всъщност покрай това предложение поставяме въпрос:
Защо отношения свързани със заплащането на положен труд и дължими трудови възнаграждения, т.е на отношения между работник и работодател, т.е. в крайна сметка трудови правоотношения се уреждат в …. Търговския закон!? И то само тези?! Та нали той урежда статута на и отношенията между търговци! Защо има такъв запис в Търговския закон? Защо такъв съществен момент от отношенията между работник и работодател, свързан с няколко текста от Конституцията, вкл. и с върховния принцип на Конституцията, включен в Преамбюла й, се урежда в противоречие с вече споменатите чл.48, ал.5 и чл.16 Конституцията? Не става дума за търговско вземане или публично правно задължение, а за трудово правоотношение. Нали имаме Кодекс на труда!? Тия въпроси трябва да се уреждат там, затова е Кодекс!
Чрез този запис вземането за извършената работа отново се поставя под въпрос, ако не стигнат средствата в масата по несъстоятелността. Тоест Конституцията казва – човека, работника е преди всичко, в центъра на всичко, а ТЗ казва, да ама не, когато става дума за несъстоятелност най-напред са банките и нормата на чл.48, ал.5 от Конституцията относно заработените възнаграждения пасти да яде!? Всъщност кой няма да яде, ако не си получи парите?! Чии живот е застрашен?
На всичкото отгоре нормите на Конституцията имат пряко, непосредствено действие!?
Представяйки отношенията работник и работодател, като отношения между търговец и търговец или приравнявайки ги на такива, отново е загърбен човекът, работникът. И отново възниква въпросът за отговорността на собствениците, тогава когато работодателят не е в състояние да плати. Трудът или собствеността са най-висшето благо?
Имайте предвид и това, че не винаги зад фигурата на работодател стои търговец. Има много работодатели, които не са търговци.
По подобен начин стои и въпросът за това в кои случаи може да се образува производство по несъстоятелност и защо обикновенният търговец може, а работникът не може да бъде субект на това право. И такъв текст има в законопроекта.
В крайна сметка или ще оправяме всички погрешно конструирани текстове в ТЗ, чрез които за сметка на човека се охраняват интересите на капитала или да отпадат въобще от него защото нямат място там.
– Вярвате ли, че ще се намери политическа сила, която да внесе вашите предложения, а парламентът да поправи чл. 245, ал.1, който позволява заплатите да се плащат, ако работодателите смогнат?
– Изправени сме пред крещяща несправедливост спрямо ценностите на съвременния, цивилизован свят. За Европа и ЕС не искам и да говоря, за социалния стълб и минималния базов доход….
Ценности намерили отражение и в Конституцията. Тези ценности се проповядват публично и от същите тези политици, за които ме питате. Ако те си вярват, би следвало да съзрят простата логика на нещата, да ги „прегърнат“, респективно поведат по законодателната пътека… Ако ли не, то те са заслепени, или пък слугуват на дявола.
Времето и събитията в Европа и света показват, че алтернатива няма. Рано или късно това ще се случи. Не може до безкрай да се мачкат и подминават тези уродливи явления.
Всички говорят за правата на гражданите, за решаването на социалните въпроси , за повишаване на пенсии и заплата. За какво повишаване говорите, когато хиляди български граждани не получават дължимото за положения труд!? Благодарение на калпави норми от поредица закони. Норми които избодоха очите и на слепите, само на родните ни политици не. Но нека изчакаме и ще видим. Законопроектът и неговото движение е тест за тях, за социалната им чувствителност. Как ще постъпят, предстои да видим.
