Организацията приветства единните държавни изпити по „Право“
Удовлетворение от реформата в правното образование и искане за законови промени по отношение на ценза на публичните изпълнители на НАП изразява една от новите организации у нас – сдружението „Съюз на младите юристи“.
Те бяха създадени през юни миналата година, техни членове са студенти по право и завършили млади юристи. Събра ги битката за реформа в юридическото образование.
„Ние от „Съюз на младите юристи” изразяваме своето удовлетворение от реализирането на дългоочакваните промени в правилата за обучение на младите юристи в България. Вярваме, че с приетата нова Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалност „Право” и професионална квалификация и „юрист”, ще се постигне едно по-качествено, прозрачно, обективно и модерно правно образование, отговарящо на съвременните нужди на нашето общество. Гордеем се с факта че съумяхме да бъдем активни участници в процеса по реализиране на реформата, като благодарение усилията на нашият председател Николай Михайлов се превърнахме и в неин „катализатор” и че голяма част от нашите предложения залегнаха като текстове в новата наредба. Убедени сме, че с предложените от нас промени в процедурата за провеждане на държавните изпити по специалност „Право” и чрез въвеждането на единният държавен изпит, бъдещите студенти ще получат необходимата прозрачност и яснота, а също и гаранция, че техните знания и умения ще бъдат оценявани обективно“, заявяват от сдружението.
И поименно избряват приноса на правосъдните министри Христо Иванов, Екатерина Захариева, Мария Павлова и техните екипи, на „тримата големи“ Лозан Панов, Георги Колев и Сотир Цацаров, на председателя на КС Борис Велчев и на председателя на Висши адвокатски съвет Ралица Негенцова, на бившия омбудсман, сега съдия от КС Константин Пенчев, на шефа на СЮБ Владислав Славов. И на служебния премиер Огнян Герджиков.
Какво предлагат?
„Последните дни в общественото пространство се заговори все по-усилено за необходимостта от промени в изпълнителното производство, също така в подкрепа на подкрепа на тази идея Омбудсмана на Република България Мая Манолова заяви, че ще внесе в парламента законопроект с предложения за изменения в ГПК. Ние подкрепяме заявената готовност за промяна, но също така считаме, че само тези предложения не са достатъчно изчерпателни и не обхващат цялостно проблематиката в изпълнителното производство, тъй като такова освен в ГПК има регламентирано и в ДОПК. Именно в тази посока е и нашето виждане за необходима промяна.
В настоящия ДОПК е заложено изпълнителните действия да се извършват от публични изпълнители, но учудващо защо в Закона за Националната агенция по приходите няма изрично изискване публичните изпълнители да са завършили висше образование по специалност „Право” след като те изпълняват почти идентични функции както тези на ЧСИ и ДСИ. Недопустимо е според нас за длъжностите „частен съдебен изпълнител” и „държавен съдебен изпълнител” да се изисква завършено юридическо образование и съответния юридически стаж, а за „публичните изпълнители” в НАП да няма такова изискване. Показателен също е и фактът, че в административните съдилища в страната има редица образувани дела заради незаконосъобразни действия на публични изпълнители, има също и не малко случаи на търговски дружества претърпели фалити, тъй като динамиката на промяна в икономическата обстановка е много по-бърза от тази на установяване законосъобразността на действията на публичните изпълнители чрез съдебният процес.
В тази връзка считаме, че с цел защита на българският бизнес и работните места на трудещите се в частния сектор граждани, както и с цел запазване един от основните принципи на правовата държава – върховенството на закона, е необходимо да се направят час по-скоро изменения в Чл. 9 ал.4 от Закона за НАП, чрез които да се регламентира изискването „държавните публични изпълнители”, „главните публични изпълнители”, „старшите публични изпълнители” и „публичните изпълнители” да имат завършено висше образование по специалността „Право”. Считаме също, че една такава промяна не би била затруднение в кадровата политика на НАП, тъй като към настоящият момент в страната има достатъчно добре подготвени млади юристи, които биха могли да изпълняват тези длъжности.
В идните седмици предстои да потърсим срещи с народни представители от различните парламентарни групи, с представители на национално признатите работодателски организации и с бъдещият Министър на финансите, за да ги запознаем подробно с мотивите на нашето предложение и да потърсим подкрепа за реализирането му“, заявяват от организацията.