Как и за кого се пазят длъжности в Темида (становище на главния инспектор Теодора Точкова)

Нов дебат е на път да стартира във ВСС, основните теми са две. Първата: как се „пазят“ длъжностите на съдия, прокурор, следовател за кадровиците, инспекторите, министрите и други, на които това е гарантирано по закон, след изтичането на мандатите им? Втората: има ли различен режим за възстановяването на членовете на ВСС и инспекторите, от една страна, и бившите депутати, министри, членове на  на КС, работили в ДАНС и т.н., от друга?

Всъщност, иде реч за чувствителната тема за това има ли място за кариерни бонуси след завръщане в редиците на Темида. И за правилата за назначаване, повишаване, преместване в съдебната власт.

Въпросите изникват пред ВСС и след въвеждането на законовото задължение членовете на ВСС и на Инспектората да бъдат възстановявани на длъжностите съдия, прокурор, следовател, „заемани преди избора“, без възможност за вариации.

Дебатът още не е тръгнал във ВСС. На заседание в края на април обаче съдийската колегия на съвета прие становище на главния инспектор Теодора Точкова и го изпрати на пленума на ВСС.

По искане на De Fakto то ни бе предоставено от Инспектората.

Ето го:

СТАНОВИЩЕ

на Инспектората към Висшия съдебен съвет по приложението на чл. 28, чл. 50 и чл. 195, ал. 3 от Закона за съдебната власт (прието с решение по т. 2 от проведеното на 18 април 2017 г. заседание на Инспектората към Висшия съдебен съвет)

Законът за съдебната власт предвижда възможност заемащите изрично посочени изборни длъжности извън органите на съдебната власт, след изтичането на мандата, а в някои случаи – и при предсрочното му прекратяване, да бъдат възстановени на заеманите преди избора длъжности на съдия, прокурор или следовател. Такава възможност съществува за:

1. изборните членове на Висшия съдебен съвет – чл. 28, ал. 1 ЗСВ;
2. главния инспектор и инспекторите в Инспектората към ВСС – чл. 50, ал. 1 ЗСВ;
3. народните представители, кметове или общински съветници, съдиите от Конституционния съд, министрите и заместник-министрите, председателя и заместник-председателите на Държавна агенция „Национална сигурност“, членовете на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства – чл. 195, ал. 3 ЗСВ;
4. главния инспектор и инспекторите в Инспектората към министъра на правосъдието – чл. 375, ал. 1 ЗСВ.

Общ белег между всички горепосочени длъжности е, че те се заемат след провеждането на избор, както и че са извън органите на съдебната власт. Също така общ техен белег е и този, че предвид основанията за несъвместимост за заемане на длъжностите съдия, прокурор и следовател (да извършва дейност по друго правоотношение с държавна, общинска или обществена организация – чл. 195, ал. 1, т. 4 ЗСВ), липсва правна възможност за едновременното заемане на някоя от т. нар. магистратски длъжности и гореизброените изборни длъжности. Именно предвид последното, преди встъпването в изборната длъжност, лицата следва да бъдат освободени от съдийската, прокурорската, респ. следователската длъжност. Последица от това освобождаване е, че избраните на изборната длъжност лица престават да притежават статута на съдия, прокурор или следовател. Загубването на статута при освобождаването поражда основателен въпрос, дали от момента на освобождаването до момента на упражняване правото на възстановяването, респ. изтичането на срока за упражняване на това право, освободените длъжности на съдия, прокурор или следовател са свободни или са временно освободени. За да се даде отговор на този въпрос е необходимо установяването на точното съдържание на визираните три разпоредби.

Чл. 28, ал. 1 ЗСВ предвижда, че след изтичането на мандата или предсрочното му прекратяване, изборен член на ВСС с изтекъл или предсрочно прекратен мандат се възстановява на „длъжността съдия, прокурор или следовател, заемана преди избора“, т.е. на конкретна длъжност в конкретен орган на съдебната власт. Направеният извод следва от използвания пълен член на думата „длъжност“. Редакцията на чл. 50, ал. 1 ЗСВ е подобна, като също предвижда възстановяването след изтичане на мандата на главния инспектор и инспекторите на „длъжността съдия, прокурор или следовател, заемана преди избора“, т.е. отново на конкретна длъжност в конкретен орган на съдебната власт. Не такъв извод обаче може да се изведе от редакцията на чл. 195, ал. 3 ЗСВ, която изрично урежда възможността за възстановяване на широк кръг от изборни длъжност на „заеманата преди избора или равна по степен длъжност в органите на съдебната власт“, което предполага възможност за избор – възстановяването да бъде на конкретната длъжност, която е била заемана преди избора или на равна по степен на нея. Независимо от посочената отлика на чл. 195, ал. 3 ЗСВ спрямо чл. 28, ал. 1 и чл. 50, ал. 1 ЗСВ, от граматическото тълкуване и на трите разпоредби става ясно, че при упражняване правото на възстановяване, следва да е налице възможността това да стане на заеманата преди избора длъжност, т.е. на конкретна, определена длъжност – съдия, прокурор или следовател, в конкретен орган на съдебната власт.

Този извод – за наличието на възможност при упражняване правото на възстановяване на лице с изтекъл или предсрочно прекратен мандат на конкретна длъжност съдия, прокурор или следовател, налага следващ такъв, че кадровият орган следва да осигури условията за фактическото реализиране на това право. Ето защо, ако се приеме, че длъжностите по чл. 28, ал. 1, чл. 50, ал. 1 и чл. 195, ал. 3 ЗСВ са свободни, а не временно свободни за времето на изпълнение на изборната длъжност, това би поставило непредвидено в закона условие при реализиране на потестативното право на лицето с изтекъл или предсрочно прекратен мандат да бъде възстановено на конкретна длъжност в конкретен орган на съдебната власт – разкриването на нова щатна бройка.

На свой ред разкриването на допълнителни щатни бройки създава предпоставки за увеличаване на щата на съдии, прокурори или следователи в органите на съдебната власт, без действителната необходимост от това, а единствено за да бъде реализирано правото по чл. 28, ал. 1, чл. 50, ал. 1 и чл. 195, ал. 3 ЗСВ. Казано с други думи, в случай, че се приеме, че за времето на заемане на изборната длъжност магистратската такава е свободна и може да бъде заета от нов титуляр, при реализиране на правото на възстановяване в голямата част от случаите ще се достигне до ситуация, в която колегиите на ВСС ще следва да увеличават щатния брой за съдия, прокурор или следовател в органа на съдебната власт, в който лицето с изтекъл или предсрочно прекратен мандат е заемало длъжността, само за да създадат необходимите предпоставки за реализиране на правото на възстановяване, а не поради действителна необходимост от разкриването на допълнителни щатни бройки. Не такава е обаче целта на закона – чл. 30, ал. 2, т. 8 ЗСВ изрично предвижда степента на натовареност като критерий за определяне на броя на съдии, прокурори и следователи в органите на съдебната власт.

Съобразно изложените по-горе съображения, становището на Инспектората към Висшия съдебен съвет по поставения въпрос е, че длъжностите по чл. 28, чл. 50 и чл. 195, ал. 3 ЗСВ са временно освободени, а не свободни.