DeFakto.bg DeFakto.bg
Това обещава на следователите Евгени Диков
Изборите за нов Висш съдебен съвет стартират тази събота. На 13 май следователите от цялата страна ще изслушат единствения претендент за техен представител Евгени Диков. На 20 май ще е гласуването – електронно или с бюлетина, по избор. Така следствието ще даде старта, а и първия финал в ключовата надпревара за нови управници на третата власт.
От 13 май нататък всяка събота ще е изборна. На 27 май и 3 юни е общото събрание на прокурорите, на 10 и 17 юни – на съдиите. Тогава, на 17 юни окончателно ще приключи формирането на професионалната 11-членна квота в 25-членния ВСС.
Печатът на скандалите
Какви хора ще влязат в новия, осми поред съдебен съвет, се чака с нетърпение, но и с тревога. Емблематично за досегашната история на съвета става заключението: винаги може и по-зле. Неслучайно – всеки следващ състав на ВСС генерира все по-тежки скандали, губи обществен престиж и уважение и упорито налива масло в огъня на скептицизма, че кадровиците на третата власт работят на полза роду, а не на конюнктурата. Че кадровите им решения (особено за ръководни позиции) са премислени, обосновани, прозрачни и отговорни, а не за „нашите” хора. Че мнозинството на ВСС защитава принципи и независимост, а не се отслужва пред интереси, лобита и власти.
Сегашният, седми състав на съвета направи много в тази посока. Неслучайно последният евродоклад категорично обяви: изборът за нов ВСС ще предопределели както генералната оценка за правосъдието в България, така и решението за съдбата на мониторинга.
Заради печата на скандалите, останали без ясен отговор („Яневагейт“, „Шпицкомандата в прокуратурата“, есемес общуването и отчитането пред премиера Борисов, „ЦУМ-гейт“) в забрава потъва свършеното от този ВСС с положителен знак. А го има.
А имаше и плюсове
Именно този съвет сериозно и професионално подхвана работата по новата съдебна карта, базира я на анализи от специалисти, на анкети сред магистрати и т.н. Факт са вече нормите за измерване на натовареността в Темида, отчитащи не само броя, но и вида и сложността на делата, които след година приложение се коригират и усъвършенстват. Още малко остана до изпълнението на генералната цел – нова съдебна география. Финалът очевидно ще сложи идващия ВСС. Сегашният съвет в началните си години тръгна да решава проблема със свръхнатовареността на Софийския районен съд, укрепвайки редиците му с нови щатни бройки. Е, в последната година ситауцията се усложни и доведе до протести на СРС под прозорците на кадровиците.
В един от редките случаи на синхрон и съгласие, съветът направи тоталната проверка на управлението на Софийския градски съд при Владимира Янева и нейния екип и единодушно заключи: нарушенията са многобройни, нужна е промяна. Но се размина във визията за ходовете след това.
И по настояване на ВСС мащабните промени в съдебния закон премахнаха безкрайното командироване на магистратите, въведоха нови правила за атестирането, както и за конкурсите сложи се край на „външните“ назначения във всички нива на третата власт. Заработиха новите комисии по атестирането и конкурсите (КАК), в които за първи път освен кадровици влизат и действащи магистрати.
Мандатът свършва, а сега?
Е, краят на мандата на „старите” наближава – те трябва да си отидат през октомври. Но какви ще са „новите”?
В интерес на истината, първият избор работи в полза на надеждата. Единственият кандидат от квотата на следствието – сегашният директор на НСлС и зам.-главен прокурор Евгени Диков е сред малцината високопоставени магистрати с еднозначно добра репутация – професионална и обществена. Наистина, издигането му за ВСС преди да приключи неговия първи мандат начело на националното следствие, се тълкува и като „изтикване” на Диков от върховете на държавното обвинение. Но има и положителна страна – от това ще спечели ВСС, разбира се, ако той бъде избран. Засега изборът му изглежда сигурен – следователите имат 1 бройка в 11-членната професионална квота на съвета и 1 кандидат за нея.
Нов шанс
Тежесттта на представителя на следствието във ВСС е 4 % от пленума на съвета и малко под 10 % от прокурорската колегия, дава трезва оценка на присъствието си Евгени Диков. Но „вярвам, че мога да бъда глас, който се чува”, заявява в концепцията си той. А във въведения за първи път пряк избор на кадровиците от страна не само на следователите (за тях той бе такъв и в предните избори), но и на прокурорите и съдиите вижда шанс новият ВСС да е по-успешен и авторитетен.
Вижданията на Диков за новото поприще са професионални, поставените проблеми – според дългогодишния му опит в следствието и прокуратурата.
Еднозначно – прокурорите и следователите трябва да са в съдебната власт
Още в началото кандидадът категорично заявява: няма нужда от нови конституционни и законови промени за ВСС, а мястото на прокуратурата и на следователите еднозначно е в съдебната власт.
Само така функцията на съвета да е защитник и гарант на независимостта на третата власт няма да е куха фраза, заявява Евгени Диков. И обяснява – изключването на прокуратурата и следователите ще е орязване на съществена част от наказателното правораздаване, на досъдебната фаза на наказателния процес, а оттам и на магистратите, заети с това. А и ще наруши традиция в българската правна система, продължаваща повече от един век.
Модерна и ефективна наказателна политика
Систематичният проблем с досъдебното производство трябва да стане стратегическо направление, иначе, както и досега ще продължи безсмисленото увеличаване на предвидените в НК наказания, което не е от полза за никого, заявява Диков. Мястото на ВСС тук, а в целия комплекс от нужните, според него, законодателни инициативи, е да събира и обобщава мненията на действащите магистрати и да ги довежда до знанието на авторите на законопроектите още в процеса на тяхното изготвяне, а не постфактум.
В тази връзка е нужен Кодекс за административните нарушения и наказания, който най-сетне да прокара границата между „престъпления” и „простъпки”, категоричен е Евгени Диков.
И още – ратува за нов НК, който да премахне архаичните сегашни текстове и да опише новите престъпления с висока степен на обществена опасност, да въведе размер на наказанията в по-тесни граници, което ще намали и риска от корупция в правоприлагането, но да запази високата степен на кодификация на деянията (не всеки скандал буквално да се описва в кодекса, както обичайно настояват ред депутати).
Нужна е и значителна промяна в НПК или нов кодекс, в който да намерят място модерните научно-технически методи на разследването, заявява Диков.
В неговото виждане законодателните промени до голяма степен ще са решаващи и за решаването на въпроса с натовареността и новата съдебна карта. Дава и конкретни примери – необяснимо е защо прокурорът трябва да мотивира всеки отказ за образуване на наказателно производство при очевидна липса на престъпление, което увеличава работата му, но на празни обороти. Същата е ситуацията и с наличното задължение да се образува производство за „установяване на причината за смъртта” при всеки случай на естествена смърт извън болница.
Извън тези „резерви” за връщане на магистратите към същинската им работа по разследването, отбелязва разминаването на критериите за натовареност, приети от ВСС, и тези на прокуратурата.
Диков дава и любопитни подробности за единната система за противодействие на престъпността (която трябва да проследи пътя на престъплението от образуването на разследване до финала му в съда), която се работи от 17 г. насам и все я няма. Пропомня, че процесът е буксувал заради липса на финансиране, прехвърляне на администрирането на системата от Министерството на правосъдието към прокуратурата, както и заради несъвместимостта на отделните системи с централното „ядро”. В момента към ядрото остава невключена само автоматичната информационна система „Разследване” на МВР.
Бъдещият ВСС вече трябва да пусне в експлоатация „историческата” система, както и електронното правосъдие, категоричен е кандидадът.
Съдебните екперти – на щат в правосъдието
Концепцията отделя внимание на проблемите със съдебните експертизи, чието забавяне или липса все по-често водят до буксуване на делата или прекратяването им по давност.
В цели съдебни окръзи няма нито един експерт – съдебен медик, автоинженер и т.н., сочи Диков. При средно новообразувани на година между 1800 и 2200 досъдебни производства за телесни повреди, общият брой на неприключилите е нараснал двойно за 5 г. – от 5380 през 2010 г. до 11 153 към края на 2015 г., четем в концепцията му.
Причините са разнообразни и комплексни – от закриването на институти в МВР през ниското заплащане до липсата на учебни заведения, които да подготвят експертите.
Решенията вижда в няколко посоки. Първо, промяна в НПК (чл. 144), така че да има възможност за назначаване на щатни експерти в органите на съдебната власт. Второ, надграждане на отдел „Криминалистически” в НСлС и превръщането му в Национален център за съдебна екстертиза, който може да бъде ситуиран и към ВСС. Трето, разкриване на специалност или магистърска програма за съдебни експерти в Академията на МВР или в друг университет с възможност за практическо обучение в националния център.
Отглас от скандала „Хитрино”?
Любопитно звучи последната част от концепцията за „равнопоставеност и дължимо уважение между отделните магистратски общности”.
Заявявайки принципното си несъгласие с третирането на следователите като „втора ръка” магистрати, Евгени Диков дава и примери за това. А, макар конкретни ситуации и участници да не се сочат, мисълта на четящия някак неволно се насочва към скандала между зам.-главния прокурор Борислав Сарафов и следователя от НСлС Страхил Каменички.
В примерите си, с уговорката, че никой не оспорва ръководната роля на „господаря” на досъдебното производство, Диков цитира недопустими реплики на прокурори към следователи като: „Ти мен няма да ме учиш на НПК!”, „Предпочитам да работя с разследващи полицаи, защото те не мислят, а изпълняват!”
В скандала със Сарафов, по повод разследването „Хитрино”, следователят Каменички прати зам.-главния прокурор на съд за обида заради обвинения към него и колегите му, че са безделници и деквалифицирани и че лично Каменички имал „заешко сърце” заради отказа му да обвини „двама убийци” (двамата машинисти на дерайлиралия влак, докато са били в болница).
И гражданският съд в София, и наказателният в Шумен приеха, че в случая Сарафов действал като прокурор, има функционален имунитет и прекратиха делата. А той пък настоя Инспекторатът да направи проверка на Диков и ръководството на НСлС, която е в ход.
Самият Евгени Диков публично не взе отношение по този скандал. В концепцията си обаче е категоричен – подобни прояви грубо нарушават Етичния кодекс на магистратите и за фрапиращите случаи трябва да се търси дисциплинарна отговорност.
