DeFakto.bg DeFakto.bg
Съюзът на юристите в България изразява съжаление, че приетата нова Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността «Право», която се обсъждаше в един доста продължителен период, няма да даде никакво отражение за преодоляване на слабите места в действащия модел на юридическото образование в България. Това се казва в декларация на СЮБ, подписана от неговия председател Владислав Славов. Дълго време съюзът полагаше усилия за промени, които да доведат до ново качество на юридическо образование. След обнародването на Наредбата в Държавен вестник, юристите не намериха отговор на реалните проблеми, които спъват образованието по „Право“.
Ето и пълният текст на декларацията:
Съюзът на юристите в България нееднократно е изразявал позицията си относно необходимоста за качествено юридическо образование като съществен елемент от провежданата реформа в съдебната система. Още през 2015 г. бе проведена експертна кръгла маса с участие на изявени юристи от трите власти, и на деканите и преподаватели от 9-те юридически факултета. На този форум в изказването си екс-служебният премиер и виден учен, и преподавател проф. Огнян Герджиков заяви: »Уважаеми колеги, произвеждаме брак!».
Съюзът на юристите в България счита, че съществуващите 9 (девет) юридически факултета са много за страната. Още в края на 90-те години в МОН при министър Д. Димитров беше изработен проект на постановление за пребразуване на съществуващите юридически факултети и свеждането им до не повече от пет. Такава промяна е в компетентността на Министерския съвет (чл. 9, ал. 3, т. 3 ЗВО) и е наложителна с оглед количеството и особено качеството (знанията) на завършващите студенти.
Допълнителен аргумент в тази посока е обстоятелството, че шест от деветте юридически факултета не са образувани по реда, предвиден в ЗВО. Сезирали сме Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА), която не само че от дълги години не взема мерки, но проявява търпимост към тези факултети, на основание §60, ал. 1 от Преходните и допълнителни разпоредби на ЗВО (ДВ, бр.60/99г.), което меко казано е несериозно при категоричното изискване на закона, че факултет се образува само с акт на Министерския съвет.
За качеството на обучението, при бездействието на НАОА, за сега единствения обективен източник за преценка са изпитите за придобиване на адвокатски права. На две сесии годишно се явяват около 1400 млади юристи и успеваемостта е около 25%! Има факултети с нулева успеваемост. Абсурдни са фактите за юристи с отлични дипломи, които не издържат изпита! Информацията за тези изпити е публична и се предоставя от Висшия адвокатски съвет.
Считаме, че по отношение на приемния изпит в юридическите факултети следва да се завишат изискванията с централизиран контрол, за да не се стига до случаите от тази година – приети са студенти и със слаби оценки. Инцидентите от 2016 г. с парично поощрение за довеждане на кандидат-студенти е абсурден. Задължително е да се лимитира и ограничи приема на студенти. В момента се приемат около 1000, а завършват 2000 юристи, не ясно как?
Съществено значение за промяна на модела на юридическото образование е завишаване изискванията по отношение подготовката и качествата на преподаватели за ВУЗ (чл. 8, т. 2 ЗВО). Законът само маркира това задължение на държавата и би трябвало Наредбата да конкретизира кой обучава преподавателите за юридическите факултети, кой ги квалифицира, кой ги контролира, кой ги оценява и т.н. – тази материя не е уредена в приетата Наредба.
Доколкото, категорично сме неудовлетворени от дейността на НАОА към МС, която независимо от общата оценка за качеството на обучение не е отнела акредитация до сега на нито един юридически факултет, Съюзът на юристите в България предложи писменият анонимен държавен изпит да бъде на национално ниво на две сесии през годината и оценката да се извършва само от действащи висши магистрати и конституционни съдии. При положение, че даден юридически факултет има успеваемост под 50% да му се отнема акредитацията. Подобен ред има в Румъния. За сведение, дори в бившия Съветски съюз, държавните изпити по право се полагаха във ВУЗ, различен от този, в който е бил обучаван студентът. За «съжаление» този челен опит не е бил пренесен в България, защото имахме само един факултет.
Очевидно не можем да постигнем никакви гаранции за обективност на оценяването на студентите, след като оценяващият е обучител, а това е форма за оценка и на преподавателската му дейност.
Надяваме се новосформираният министерски съвет да обсъди тревогите и предложенията ни и да направи необходимите промени в обсъжданата Наредба. “
