Кампанията за ВСС се пренесе и в интернет

Постове, блогове и фейсбук групи ознаменуват съдийската кампания за нов Висш съдебен съвет. С приближаването на датите на вота активността на кандидатите нараства.

Днес бившият председател на СРС Методи Лалов – един от 27-те претенденти за член на ВСС от съдийската квота, който редовно пуска постове с позициите си по „горещите“ теми, излезе със съобщение: „Днес регистрирах блог страница с домейн http://metodilalov.com. Правя това с цел да осигуря още по-голяма публичност на позициите си относно дейността на ВСС и по въпроси, касаещи съдебната система, както и възможност за обратна връзка на по-широка аудитория“.

Публична фейсбук група „Кандидат за член на ВСС от съдийската квота“ създаде друг претендент – съдията от СРС Владимир Вълков, командирован в Софийския градски съд. „Питайте, критикувайте, споделяйте – от нас зависи да станем по-добри. Поотделно сме съдии, но обединени сме СЪДЕБНА ВЛАСТ“, призовава Вълков.

Първата номинирана претендентка за съдийската квота Илиана Балтова от апелативния съд в Бургас пък може да бъде открита онлайн на адрес baltova.bg, където е поместила автобиографията и концепцията си и е дала пространство за въпроси.

Общите събрания на съдиите са най-късно – на 10 и 17 юни, но пък кандидатите са най-много – 27 за 6 места.

При прокурорите активността не е така публична. При тях претендентите са 12 за 4 места, общите им събрания са на 27 май и 3 юни.

Тази събота, на 13 май е общото събрание на следователите, но там кандидадът е един и познат – шефът на националното следствие Евгени Диков.

На предишни избори за ВСС онлайн представянето не бе използвано, но времето тече, комуникациите се променят. А има и друго – по почин на прокурорската колегия на ВСС, тръгнал от обвинител № 1 Сотир Цацаров, пленумът на съвета на практика приравни изборите на професионалната квота на съвета на парламентарен вот със строг регламент за агитация. Така ВСС изрично записа, че кандидатите могат да провеждат срещи с колеги само в сградите на съответните съдилища и прокуратури и то изрично в извънработно време. Имаше и съпротива, че подобен „регламент“ е абсурден – очевидно не е спънка пред уговорките за „нашите“ хора, но на практика превръща всяка среща в кафене или другаде в укоримо поведение, за което може да се търси даже дисциплинарна отговорност. Инакомислещите традиционно останаха в малцинство.