DeFakto.bg DeFakto.bg
Процедура на импийчмънт ли почва, питаше малцинството
С 11 гласа „за“ срещу 7 „против“ ВСС осъди Лозан Панов, задето е искал информация дали по апелативни райони се правят предварителни уговорки за издигането на „единни“ кандидатури в новия съвет.
Точният текст на гласуваната декларация е: „ВСС определя като недопустим опит за намеса от страна на председателя на Върховния касационен съд изискването на информация за провеждане на общи събрания и предлагане на кандидатури за ВСС, както и изискване на протоколи от такива събрания“. Тя бе предложена от 12 кадровици, сред които Димитър Узунов, Галя Георгиева, Сотир Цацаров. Главният прокурор обаче не дойде на днешното заседание.
Това старт на процедура за предсрочното отстраняване на Панов от поста ли е, което става с предложение от 17 от ВСС до президента? -попитаха Юлиана Колева и Магдалена Лазарова от ВСС. Но не получиха отговор.
Това бе и първото заседание на новия правосъден министър Цецка Цачева като председателстващ съвета. Близо пет часа тя слушаше кадровиците, като ги напътстваше в процедурите, все още по парламентарному. А на излизане заяви, че не е чула да са допуснати конкретни нарушения от когото и да било в кампанията за нов ВСС. Но няма да коментира решението.
А с цитат от Гьоте: „Където лудостта е образец, там разумът е безумие”, Лозан Панов се оттегли от гласуването като негов обект.
Случи се, след като пред ВСС четирима председатели на апелативни съдилища – Магдалина Иванова на Пловдив, Ванухи Аракелян на Варна, Деница Вълкова на Бургас и Даниела Дончева на София в един глас се обявиха „за” издигането на регионални кандидатури за ВСС, макар да ги няма в закона. Нещо повече – Магдалина Иванова обяви, че стореното от Лозан Панов е „отрицателна предизборна кампания” срещу един апелативен район и един кандидат (Станислав Георгиев, зам.-шеф на апелативния съд в Пловдив – б.р.), а искането за предоставяне на протоколи – несъмнен натиск.
Натиск видя и Деница Вълкова.
Ванухи Аракелян пък заяви, че такова сатанизиране на административните ръководители никога не е имало, а българският съдия не бил „подплашен елемент”, който можел да бъде подкаран с тояга от „лошия председател”.
И се обидиха, че преди време Лозан Панов ги нарекъл „съдебна номенкратура”.
Въпреки тези им виждания обаче се оказа, че само в Пловдив е провеждано нарочно събрание за обединение около „регионален” кандидат.
А, в прочита на Димитър Узунов, стореното от Панов било послание към Пловдивския регион да внимават, защото номинираният оттам кандидат не му харесва.
Предисторията
Спорът дали издигането на единни регионални кандидати гази гарантирания по закон свободен съдийски вот, не е от вчера и от днес. Темата първо бе повдигната от Калин Калпакчиев и Соня Найденова, които в началото на март настояха съдийската колегия да обсъди проблема, но мнозинството отказа. Случи се далеч преди старта на кампанията за новия ВСС, след публикации, че в пловдивския апелативен район са провеждани такива събрания. И днес това не бе отречено.
На 5 април вече председателят на ВКС Лозан Панов изисква от апелативните председатели да му изпратят протоколи от общи събрания, където са разисквани „единни” кандидатури. Получава отговор от всички, с изключение на Пловдив.
А в края на април 12-те от ВСС внасят предложението Панов да бъде „осъден” за намесата му. В същия ден на страницата на Върховния касационен съд бяха публикувани протоколи от общите събрания, където е разисквана темата – в Хасковския окръжен съд и региона. Тогава, на 27 април, мнозинството във ВСС реши да отложи дискусията за поведението на Панов, за да изслуша апелативните председатели.
И днес се оказа, че особено укоримо е било настояването на председателя на ВКС отговорите дали са провеждани подобни събрания да му се изпратят „незабавно”.
Димитър Узунов питаше дошлите четирима председатели дали се чувстват обидени от изявление на Панов, че са „съдебна номенклатура”.
Всъщност, във ВСС днес не бе само председателят на апелативния съд във Велико Търново Янко Янев. Там събрания за „единност” не е имало.
В страната има още две апелативни съдилища – военноапелативния и апелативиня специализиран съд, но очевидно темата е много встрани от тях.
Пловдив: Смята ме за номенклатура, води се антикампания
„Явно господин Панов смята мен за номенклатура. На отчетното ни събрание каза, че административните ръководители едва ли не могат да посочат съдии, по тяхна преценка подходящи за ВСС, защото мандатът на някои от тях (ръководителите – б.р.) изтичат при следващия съвет, сред които съм и аз и имат интерес да посочат лица, които ще ги изберат за следващ мандат”, каза Магдалина Иванова.
Момент, да водим дебата по конкретно зададената тема, прекъсна Цецка Цачева. „Става дума дали се изпълнява конституцинната и законова процедура по избор на ВСС или аз не съм разбрала?”, бе въпросът й.
Включи се Лозан Панов. „Когато разбрах за тези събрания отправих искания към всеки председател, включително и на апелативен съд-Пловдив. Защото не е ясно на какво правно основание се провеждат тези събрания, какво дискутират, имат ли отношение към избора на ВСС?”, каза той.
Цачева прекъсна и него с аргумента, че не са в „режим на изслушване”.
„Срещите са инициирани, за да коментираме възникващите проблеми в нашата работа, но не сте ни извикали, за съжаление, за това. Да, коментирали сме на тези срещи и въпроси за регионално представителство. Никъде в закона няма забрана председатели на съдилища да се срещат, а председателят на апелативния съд да ги събере, никъде в закона няма забрана какво да се обсъжда на тези срещи. Единствената забрана в закона е да се провежда отрицателна предизборна кампания, в момента се провежда такава срещу един конкретен апелативен район и един конкретен кандидат”, обяви Магдалина Иванова.
На въпрос а оказван ли им е натиск от страна на самия Панов, отговорът й бе: „Точно натиск не ни е оказван”.
Варна: Мястото на председателя не е до фикуса
Ванухи Аракелян започна с поздрави за Деня на Светите братя Кирил и Методий. И добавката: „Речта не е само въпрос на комуникация, а и въпрос на мислене”.
И продължи: „Отдавна съм ръководител, такова сатанизиране на административните ръководители никога не е имало. Ужасно е срамно да се налага да бъдат защитавани съдиите от твърдяното давление на административните ръководители. Нима някой някъде си мисли, че българкият съдия е подплашен елемент, който може да бъде подкаран с тоягата от лошия председател и да казва: „Йес” и да козирува? Не познавам наплашен, безхарактерен, маргинелен тип български съдия. Познавам достойни хора, но и мястото на председателя не е до фикуса. Недостоен е начинът, по който се обсъждат номинациите за ВСС”.
На въпрос за конкретното искане на Панов отговори: „Видя ми се странно да получа по факс в 15 ч. писмо, в което пише „незабавно”, до края на работния ден, но изпратих протокола от общото събрание. Нищо повече няма да кажа, аз съм от символите на държавността, светът би рухнал, ако няма правила. Не мисля, че председателят на ВКС би поискал нещо нередно”.
На питане на самия Панов имало ли е все пак среща на председателите от региона за „единна” кандидатура, Аракелян обяви: „Не, не сме солунските заговорници”. Но лично тя нямала нищо против регионалните кандидатури.
София: Регионите са прави да искат място във ВСС
В софийския апелативен район подобни събрания не са провеждани, но въпреки това отговорих на писмото на председателя на ВКС, не мога да не го направя, обяви Даниела Дончева.
В същото време даде рамо на колежките: „Смятам, че такова говорене (за регионални кандидати – б.р.) е необходимо. Разбирам колегите от апелативните райони, искането им техните проблеми да бъдат чути и да се решават и затова да имат представител във ВСС”.
Заключи: „Сега вече трябва да се съсредоточим върху стъпките, за да протече закоосъобразен избор”.
Бургас: За мен е натиск!
Председателят на ВКС има право да иззвършва проверки върху организацията на дейността на съдиите, но за мен искането му за „незабавен” отговор е натиск, бе позицията на Деница Вълкова. Там събрания в региона няма, има кандидат, издигнат от апелативния съд – Илияна Балтова.
Вълкова обаче продължи: „Имам правото на позиция за регионалното представителство и тя е различна от тази на председателя на ВКС. Проблематиката е различна, бургаският апелативен район е единственият, който близо три състава на ВСС няма представител и го усетихме. А и регионалното представителство не е забранено от закона”.
Последва дебат между кадровиците.
Искането на информация да е натиск?!
Взе думата Панов: „За мен не е новост да се обяснявам. Изискването на информация, било и „незабавно”, не може да е натиск към когото и да било. Избори за членове на ВСС ще има, в закона са правилата – пряк и таен вот. Въпросът е как ще бъде направен, механизмът, по който се случва вотът на магистратите. Дали ще е публичен и прозрачен или въз основа на други механизми? Колегите трябва да гласуват – колкото по-представително е участието, толкова по-представително ще е избирането.
Но, ако тръгнем да разсъждаваме за какво няма пречка, да се обосновем. По тази логика тогава няма пречка ние с председателя на ВАС да се обединим около кандидатури на двете съдилища, да ги представим на общи събрания и надолу по йерархията – на апелативни, окръжни, районни съдилища и внимателно да им подскажем какво да правят. Редно ли е това да се случи, не е ли по-редно самите съдии да решат кого и как да номинират? При шестима избраници на съдиите във ВСС очевидно регионално представителство няма как да се постигне”.
Нещо лично
Думата взе Михаил Кожарев, с уговорката за „нещо лично”. „Ако за мен има някакви данни, много бих се притеснил да говоря за публичност и прозрачност, когато има съмнения за собствената ми публичност и прозрачност”, обяви той.
Бих си позволил „собствена интерпретация”, отново изникна Узунов. И продължи: „Колегията отхвърли предложението на Калпакчиев и Найденова именно за да не оставяме впечатлението в магистратската общност, че самият ВСС се опитва да оказва влияние върху изборния процес.
Очевидно това не се харесва на г-н Калпакчиев, и идва на ред г-н Панов, не е смешно. Той изисква протоколите от пловдивския регион, всички пътища минават през Пловдив. За мен е ясна връзката: Внимавайте, това, което правите в Пловдивско, изобщо не ми харесва, защото аз няма да мога влияя върху тези избраници!”
Погледнете себе си!
Тук Юлия Ковачева не се стърпя.
„Не съм чула в публичните изяви на когото и да било от нас изразено негативно отношение към някои от кандидатите за ВСС. Мисля, че сме зрели и професионално подготвени хора и ни е ясно, че подобно поведение е недопустимо. Създаването на внушения за негативна кампания, без никакви конкретни факти, именно е манипулацията. Но темата вече сме я въвели и няма да избягаме от нея. Колеги Узунов и Георгиева, погледнете себе си!”
„Ако подкрепим конспиративната стилистика на г-н Узунов, за пореден път ставаме участници в сценарий на омаскаряване, на недостойна кампания, която цели да прикрие истината”, присъедини се Калпакчиев.
Какво всъщност гласуваме?
Юлиана Колева насочи дебата в друга посока – по същество.
„В рамките на кое точно правомощие на пленума можем да определяме поведението на председателя на ВКС като „допустимо” или „недопустимо”? Сещам се само за едно – да предлагаме на президента някой от „тримата големи” да бъдат назначени или освободени. Ако това е прелюдия към подобна стъпка, кажете го. Иначе има специален орган, който прави проверките и дава оценките за почтеност и независимост. В какво е „недопустимият опит за намеса?”, запита тя.
Тук се включи и Магдалена Лазарова. „ В коя хипотеза сме – на реакция срещу нарушена независимост на съдебната власт ли? Само по тези причини дотук сме излизали с подобн декларации, но срещу политически фигури – депутати, министри и т.н. Иначе с този диспозитив излизаме извън правомощията си”, обяви тя.
Не получи отговор и гласува „против” решението.
А това заслужава внимание, именно по темата за евентуален импийчмънт. Отстраняването на който и да е от „тримата големи” може да бъде поискано минимум от 17 от членовете на ВСС.
Макар и в изцяло попълнен вече състав, мнозинството в съвета няма толкова гласове без Лазарова. Простата аритметика е: в твърдо малцинство са шестима от ВСС – Лозан Панов, Калин Калпакчиев, Камен Иванов, Соня Найденова, Юлия Ковачева, Галина Карагьозова. Към тях обичайно и принципно се присъединяват Юлиана Колева, Елка Анатасова и нерядко Магдалена Лазарова от прокурорската колегия. Ако някой от „малцинството” не се огъне, импийчмънтът на Панов в този съвет е невъзможен.
