DeFakto.bg DeFakto.bg
Тони Димов, председател на Центъра за оценка на въздействие на законодателството
Неотдавна един уважаван професор по право каза, че българският депутат толкова бърза с предлагането и приемането на законите, че все едно се набира, цитирам, „като дива коза на баир” – проф. Даниел Вълчев.
Преди няколко дни един друг уважаван професор по право, доскоро служебен премиер спомена, че България сигурно е световен рекордьор по бързина на приемане и достигнат обем на законодателството – проф. Огнян Герджиков.
Според мен днешният законодател бърза да предлага кодекси и закони като пале пред майка си. Майката е партийната бащица или майчица, която издава заповед от някоя централа, а палетата са ясни кои са, търчат и ще се избият кой по-напред да внесе законопроекта, в случая този за изменение и допълнени на Избирателния кодекс, че да угодят максимално на бащицата – майчица.
Това, че се нарушават правни норми, и принципи на нормотворчеството не е важно.
Това, че се заобикалят правилата, че правовата държава отива на боклука и че се подменя демокрацията няма никакво значение.
След много години на преход най-вече в манталитета и съзнанието българите свикнаха да дават предимство на пешеходна пътека. Така е записано в закона и правилата са затова да се спазват. Със спирането на червения светофар нещата са по-различни защото са свързани с човешкия инстинкт за самосъхранение, а минаването на червено често може да коства живота на нарушителя.
Със своите първи действия по нормотворчество новите депутати не само не спират на пешеходната пътека, а и не спират на червен светофар.
Даването на предимство на пешеходна пътека можем да го оприличим на обществените консултации. Спирането на червен светофар може да бъде представено като изискването за извършване на предварителна оценка на въздействието – частична или цялостна, която ако е положителна дава зелена светлина за проектопредложението.
За законопроекти като този за изменение и допълнение на Изборния кодекс, от които могат да се очакват радикални промени в националната изборна система, които очевидно ще доведат до коренна промяна в политическото представителство на народа, в държавата и нейното управление като цяло е необходимо не просто даване на предимство на пешеходната пътека и спиране на един светофар, а преминаването през десетки сложни кръстовища с множество светофари … Това означава провеждането на няколкомесечни обществени консултации с възможно най-широк кръг от заинтересовани страни, извършването на поредица от национално представителни социологически изследвания, провеждането на анализи с ползването на признатите за най-добри в национален план експерти в областта на правото, политологията, изборните системи и други и т.н. с цел намирането на най-подходящия вариант за регулиране. Всичко това се нарича цялостна предварителна оценка на въздействието.
И обществените консултации и предварителната оценка на въздействието са задължителни по силата на Закона за нормативните актове от края на 2016 г.:
Чл. 18а. (Нов – ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 4.11.2016 г.) При изработването на проект на нормативен акт се извършва предварителна оценка на въздействието и се провеждат обществени консултации с гражданите и юридическите лица …
Внесеният на 10.05.2017 г. Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс от народни представители от ПП ГЕРБ не отговаря на никое от горните изисквания. Не е проведена обществена консултация със срок от минимум 30 дни. Представената предварителна оценка на въздействието се състои от 1 страница и включваща по едно изречение за всеки от 5-те пункта от методологията за предварителна оценка на въздействието на Народното събрание. Това за нас е оценка – обида за здраво мислещата и средно интелигентната част от българското общество.
Оттук всичко това следва, че председателят на НС трябва да не разпределя въпросния законопроект към парламентарните комисии, а да го върне на вносителите с указания за отстраняване на посочените нередовности в него. Силно се надяваме, че това ще се случи, макар че имаме основание да се съмняваме защото имаме дежавю от 43-то НС, когато по същия повод, във връзка с почти идентичен на сегашния законопроект писахме писма до тогавашния председател, писахме и в медиите, но без резултат…
Не можем да разберем, недоумяваме, не ни го побира съзнанието защо народните представители не спазват законите, които те самите приемат. Защо новото НС започва своята дейност като грубо, открито и без никакъв свян заобикаля законовите правила. Тук не важат никакви аргументи относно референдуми, омбудсмани и шоумени. Волята на народа е да се въведе мажоритарната система, добре, но той не е казал, че това трябва да се случи като се нарушат всички нови норми и принципи в българското нормотворческо, въведени с измененията в ЗНА от края на 2016 година. Не е искал това да стане прибързано, необмислено, без достатъчно данни и доказателства и без научна експертиза.
Има закон и той трябва стриктно да се спазва от всички, а от народните представители най-вече.
Обратното означава законодателстване от типа минаваме с бясна скорост на червения светофар и каквото стане, ако оцелеем ще е добре …
