Комитетът на ООН срещу расовата дискриминация: Въведете стандарти за разследване на престъпленията от омраза

Критикува отблъскването на мигрантите и процедурите за предоставяне на убежище

Комитетът на ООН за премахване на расовата дискриминация (КПРД, Комитетът) представи на 12 май своите заключителни препоръки към Република България във връзка с прегледа на консолидираните ХХ-ХХІІ периодични доклади на България относно изпълнението на задълженията на страната по Международна конвенция за ликвидиране на всички форми на расова дискриминация (Конвенцията). Комитетът приветства някои законодателни промени от 2011 г. насам, главно свързани с гарантирането на правата на деца чужденци и мигранти в България, но отправя и редица сериозни критики свързани с практическото приложение на нормите на Конвенцията у нас.

Това съобщи Българският хелзинкски комитет.

Сред основните критични бележки на КПРД е, че липсва информация за съдебна практика по приложението на нормите на Конвенцията, като се препоръчва организиране на обучения за съдии, прокурори и адвокати. Поставя се ударение и върху факта, че държавата ни не разполага с надеждна статистическа информация за социалното и икономическо положение на отделните етнически групи, която да служи като емпирична основа за политики. Препоръчва се също събирането на статистически данни за етническия състав на лишените от свобода.

КПРД изразява и загриженост за продължаващите недостатъци във функционирането на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) и омбудсмана, изразяващи се в ограничената независимост на КЗД, както и недостатъчния бюджет на институцията на омбудсмана. Комитетът препоръчва, наред с друго, да се укрепи общественото доверие в двете институции, да се популяризират процедурите по подаване на жалби към тях и да се подсигури производствата да бъдат лесни и достъпни за всички.

КПРД изразява дълбока тревога относно ръста на случаи на реч и престъпления от омраза в рамките на докладвания период и отбелязва, че расисткият публичен дискурс е особено видим в периодите на предизборни кампании. Комитетът препоръчва изменения в Закона за защита от дискриминация, които да въведат легално определение за реч на омразата в съответствие с Член 4 от Конвенцията, както и с общи препоръки на КПРД № 7 (1985) и № 15 (1993). Препоръчват още въвеждането на стандартни процедури за разследване на расистка реч и расово мотивирано насилие, както и насърчаване на уважението към етническото и расово многообразие в обществото и премахването на расовата дискриминация.

Акцент Комитетът поставя и върху медийните регулации и нуждата да се укрепи мандатът на Съветът за електронни медии (СЕМ) в сферата на мерките срещу расистката реч, като се посочват неуспехите на СЕМ в ограничаването на речта на омразата в Интернет и социалните медии.

Комитетът критикува ограниченото прилагане на чл. 162, ал. 2 от Наказателния кодекс във връзка с престъпления от омраза и ниския коефициент постигнати присъди по този текст, като припомня, че не е достатъчно наличието на норми в съответствие с Конвенцията, а трябва и да се прилагат те ефективно. Препоръчва популяризиране на механизмите за наказателноправна защита от расово мотивирани деяния сред обществеността, окуражаването на подаването на жалби от жертвите на подобни деяния, обучения за полицаи, прокурори, съдии и други професионалисти в съдебната система, обмисляне на възможността да се определят специализирани прокурори, работещи по случаи на реч и престъпления от омраза, както и изготвяне на задълбочена статистическа информация за жертвите на такива престъпления.

КПРД отбелязва и продължаващите практики на принудително изваждане на роми от единствените им домове, което ги оставя бездомни, де факто сегрегацията в образователните институции, затруднения достъп до здравни услуги и др. Комитетът препоръчва предприемането на ефективни мерки, отиващи отвъд приемането на документи, планове и стратегии, които ефективно да прекратят изброените и други подобни практики.

По същия начин Комитетът критикува отблъскването на мигранти с употребата на сила, когато това не е необходимо, криминализирането на пресичането на държавната граница, ограничения бюджет на Държавната агенция за бежанците, липсата на механизъм за ранна идентификация и специализирани процедури за търсещи убежище в уязвимо положение, като непридружени деца например. КПРД препоръчва прекратяването на всички тези практики, както и на административното задържане на недокументирани лица, търсещи международна закрила. Подчертава се нуждата от подобряване на материалните условия и капацитета на приемателните центрове, както и на достъпа до здравеопазване, психологическа помощ и образование.

Комитетът препоръчва на българските власти да засилят и диалога и консултациите с неправителствените организации за защита на правата на човека.