DeFakto.bg DeFakto.bg
Президентът ще настоява за разсекретяване на стенограмата за КТБ
Президентът Румен Радев ще приеме председателя Лозан Панов за поискания от него разговор за съдебната реформа. Но разговор ще бъде воден и с главния прокурор Сотир Цацаров. Това стана ясно от интервю на държавния глава пред БНР.
В петък след срещата в МС с Бойко Борисов, Екатерина Захариева и Цецка Цачева Панов каза, че очаква отговора на „Дондуков“-2. А вчера Сотир Цацаров обвини председателя на ВКС, че търсел „крайна конфронтация“.
„Разбира се, че ще го приема (Лозан Панов – б.р.). Но не само него. Ще приема и главния прокурор, ще приема и председателя на Върховния административен съд, ще отправя покана и към министъра на правосъдието, ще отправя покана и към ресорния вицепремиер за съдебната реформа госпожа Захариева и към председателя на правната комисия в парламента. Трябва да има дебат, трябва да се намери решение. Президентът няма да абдикира от този процес. Напротив, президентът е длъжен да допринася за върховенството на закона в държавата. Но очаквам тези разговори да бъдат конструктивни, да бъдат изчистени от всякакви политически, олигархични и други зависимости. Трябва да се говори принципно и по същество, без лични пристрастия, конфликти и т.н., от които изобилства съдебната система“, каза днес Румен Радев.
И обяви, че няма да допусне „президентската институция да става заложник за лични интриги вътре в съдебната система“.
За румънския модел и независимата „Антикорупция“
Президентът се спря и на румънския модел, за който самият той говореше в предизборната си капания, и в който ни препоръчаха да се вгледаме европрокурорите, проверили нашето държавно обвинение.
Какво каза Румен Радев?
„Не мисля, че сме близо до румънския модел. Това са два съвсем различни модела. Наистина следя Националната дирекция за антикорупция в Румъния и нейната дейност. Имах лична среща с госпожа Лаура Кьовеши, дойде лично в президентството, обсъдихме много въпроси и много детайли от характера на тяхната работа. Ако съпоставим съвсем бегло нашия модел, но нека не говорим само за прокуратура, изобщо за съдебна система, и техния, има наистина съществени разлики. Първо, Националната дирекция за антикорупция е специализиран орган със своя структура и бюджет, отделен орган, насочен специално и единствено за преследване на корупцията по високите и средни етажи на властта. Там разследващи полицаи и прокурори са вътре заедно в тази структурна система. Разследващите полицаи получават няколко пъти по-големи заплати от другите свои колеги, които са в системата на МВР. Там генералният прокурор, еквивалент на нашия главен прокурор, е подчинен на министъра на правосъдието. Самата госпожа Лаура Кьовеши, която е начело на тази Дирекция за борба с корупцията, е независима. Тя се назначава от президента, по предложение, разбира се, на министъра на правосъдието. Има своите съществени разлики в подхода. Тази дирекция черпи легитимност от своята независимост и от признаването на всички нейни решения в съда. Резултатите какви са? Под 10% отхвърлени обвинения. В статистиката на осъдени има и премиер, и президент, и евродепутати, и депутати, и министри, и кметове. Нека да съпоставим малко статистика. За изминалата година запорираното имущество в резултат на работата на румънския модел е над 660 милиона евро. А у нас Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество успя, и това е рекорд за миналата година, да запорира имущество на стойност 18 милиона лева, което наистина е рекорд. Но още нещо важно – над 220 милиона евро са върнати директно в бюджета от работата на тази дирекция. Крайните ефекти – инвестиционният климат в Румъния явно е по-добър от този в България, там имаме крупни инвеститори.“
Два пътя за реформата у нас
Според президента, има два пътя за реформа у нас.
„Не само дълбочина на реформите (за това настоява Лозан Панов – б.р.), а и широчина. Пред нас има два пътя. Единият – за развитие на тази съдебна реформа, прословутата съдебна реформа, която, виждате ли, ще бъде панацея, особено ако пипнем само прокуратурата. Трябва наистина да бъдем обективни. И, ако говорим за революционни промени, изключително внимателно трябва да обсъдим всички плюсове и минуси. Когато говорим за еволюционни промени, това означава да се продължава този плавен ход на усъвършенстване на нашата съдебна система. Знаете, от 6 поправки в Конституцията, 5 са за съдебната система. И, между другото, нашата Конституция с тези поправки, особено в 2015-та година, още не е изчерпала своя смисъл и сила. Визирам избора на Висш съдебен съвет“.
Стенограмата за КТБ и прозрачността
След като столичният административен съд отмени отказ за предоставяне на стенограмата за консултациите по съдбата на КТБ през 2014 г., Румен Радев е предприел действия, за да я направи публично достояние.
„За първи път съдът се произнесе още от господин Плевнелиев насам, че съдържанието на тази стенограма не е професионална тайна. Това е изключително важно за гарантиране на сигурността на нашата банкова система. За мен тази стенограма няма никаква юридическа стойност. Тя няма да даде отговор кой окраде КТБ, кои са виновните, каква е причината. Не, това ще трябва да го реши съдът. Стенограмата има огромна обществена стойност като очаквания на хората, прозрачност, от която всички имаме нужда, когато говорим за борба с корупцията като демонстрирани намерения на управляващите за борбата и тяхното отношение към нея. Затова ще настоявам тази стенограма да бъде обявена, да има обществен достъп до нея.
Аз виждам по-скоро три проблема. Първият проблем – за тази професионална тайна, съгласно Закона за кредитните институции. Изпратил съм писмо и до управителя на БНБ, за да се произнесе и той. Вторият проблем за мен е засягането на интересите на трети лица, които участват в нея. Това са активни политици в момента, нека не забравяме, че много от тях ръководят и различни институции. За мен като президент това е един етичен проблем и то много сериозен за доверието в президентската институция.
Втората стъпка, която съм направил, това е, че на 18 май изпратих писма, препоръчани писма с обратна разписка до всички участници, те са 21 на брой, с молба да дадат писмено съгласие тяхното участие, лично участие, да бъде оповестено. До 26 май очаквам отговори. И там много ясно е написано, че ако не се отговори, ще означава мълчаливо съгласие. Между другото, имаме български политик, който още на следващия ден дойде лично в президентството да си сложи подписа, че е съгласен. И аз окуражавам останалите политици да постъпят като него.
А какви ще бъдат моите действия след като получа тези отговори, ще ги разберете по-късно“.
