Александър Кашъмов: Не се иска съгласие на министри, депутати и други за разсекретяване на стенограмата за КТБ

Министрите, депутатите, управителят и подуправителите, участвали в консултациите за банковата криза и фалита на КТБ дни след затварянето на банката са публични фигури и нямат право да изразяват несъгласие, когато имената им са в официални документи. Не съществуват никакви юридически пречки за публикуване на стенограмата от заседанието на 29 юни 2014 г. в президентството – това коментира адвокат Александър Кашъмов, шеф на правния екип на програма „Достъп до информация“ пред БНР.

Вчера президентът Румен Радев обяви, че е изпратил писма до всички участници в онези консултации и им е дал срок до 28 май да дадат съгласие за публикуването на документа, станал публично известен като „стенограмата за КТБ“. Липсата на отговор е мълчаливо съгласие, каза държавният глава и се зарече да направи всичко възможно казаното през юни 2014 г. да стане публично.

„Става дума отново за среща, в която участват народни представители, министри, хора от УС на БНБ, вероятно и други хора. Естествено, самият факт, че тези стенограми не са публични, пречи да установим кои точно са участвали. Публични лица като министри, народни представители, управители и подуправители на БНБ не следва да бъдат питани по закон за съгласие, защото има една презумпция, че те, тъй като са задължени самите те да предоставят обществена информация, и това е тяхно законово и конституционно задължение, а не въпрос на лични предпочитания, по тази причина те нямат и право да изразяват несъгласие, когато тяхното име е въвлечени в мнения, разговори, официални документи„, категоричен е Кашъмов.

Според него в случая няма място да се твърди и наличие на професионална тайна.

„Съдът не приема в този случай професионалната тайна като легитимно основание за отказ и следователно тя трябва да бъде преодоляна. Ще трябва да се откаже БНБ в този случай от професионалната тайна, тъй като не е ясно, каква информация се съдържа вътре, която би могла да бъде квалифицирана по този начин. В случай ние говорим за една фалирала банка – няма каква вреда да произтече от даването на тази информация. Ако е имало частни лица, единствено за тях стои въпросът за съгласието. Ако те не са съгласни, едно просто заличаване на името би било достатъчно, докато цялото съдържание с изказванията би трябвало да бъде предоставено. Това е много важно да се каже публично„, заяви правозащитникът.