DeFakto.bg DeFakto.bg
Друг съдия пък отказа да съди бивша колежка
Кой ще съди Румяна Ченалова? Въпросът стана особено актуален, след като двама съдии от Софийския градски съд – Мирослава Тодорова и Величка Маринкова са си направили отвод по делото срещу бившата им колежка. В момента то е разпределено на трети съдия – Даниела Талева, която още не се е произнесла. Това съобщиха от СГС.
Предисторията
В основата на казуса е гледаното от Ченалова като търговски съдия в СГС дело между фирмата „Обединени Енергийни търговци“ и НЕК. Прокураратурата заявявява, че тя е облагодетелствала частната фирма и ощетила НЕК, понеже дала ход на делото без „Обединени енергийни търговци“ да внесат такса от 430 000 лева, в същото време по сметките на НЕК били запорирани над 6 милиона. Документното престъпление пък е поправка и допълнение на протокол от заседание, извършени от съдията след заседанието.
Казусът отново е в СГС, след като веднъж делото бе прекратено от съдия Вера Чочкова заради липса на престъпление. Защото прокуратурата обвинява съдия Ченалова за служебните й действия като магистрат, за които тя има функционален имунитет. Но дори и без тази защита тя би била оправдана, защото очевидно става дума за неумишлени действия, а за сочените престъпления законът изисква умисъл, бе категорична Чочкова. Тя пое делото след няколко отвода на магистрати от СГС.
По протест на прокуратурата Софийският апелативен съд отмени прекратяването и обяви за „грешка“ вземането на предварително становище в разпоредително заседание дали деянията са престъпления и дали е налице функционален имунитет. Това можело да се преценява само в ход на същински съдебен процес. С други думи задължи СГС да даде даде ход на делото срещу Ченалова.
Сега по него вече има два отвода, но с различни мотиви.
Съдия Маринкова заявява, че е работила с Ченалова, имали са нормални професионални отношения и няма да гледа делото й, за да се избегнат всякакви съмнения за пристрастност.
Съдия Тодорова не вижда във факта, че подсъдимата е била магистрат от СГС пречка да гарантира справедливост и безпристрастност. Но си прави отвод заради убеждението, че деянията не съставляват престъпления, засягат функционалния имунитет на Ченалова и това е абсолютна процесуална пречка за насрочване на процес, както е разпоредил САС.
Не мога да дам ход на този процес
Ето част от определението на Мирослава Тодорова:
„В настоящия случай преценката на съдията-докладчик държи сметка неизбежно и за характера на обвинението – действия на съдия при администриране и разглеждане на дело, за които съгласно чл. 132 от Конституцията на Република България съдиите носят наказателна и гражданска отговорност само когато извършеното от тях процесуално и административно нарушение във връзка с правораздавателната им функция представлява умишлено престъпление от общ характер.
Конституционно гарантираният за защита на съдебната независимост функционален имунитет на магистратите не поставя по-големи изисквания към прокурора при обосноваване обвинението на съдия за правосъдни действия за разлика от обосноваването на всяко друго обвинение. Той обаче конкретизира специфичните изисквания към формулиране на обвинението на съдия за действия по служба, според които част от стандарта на обосноваване включва и обосноваване на тезата защо в конкретния случай твърдяните процесуални и административни нарушения на съдията представляват престъпление.
Изрично в правомощията на съдията-докладчик не е предвидено, че извършва проверка дали инкриминираната дейност на съответния магистрат попада в обхвата на функционалния му имунитет или не, т.е. дали е допустимо наказателното преследване срещу него, но това не се и налага, защото задължението му произтича от най-висока по ранг нормативна регламентация. Напротив, ако не направи такава проверка, която е част от преценката за съставомерност на конкретното обвинение срещу съдия, съдията-докладчик ще наруши чл. 132 Конституцията, защото законосъобразно съдебно следствие може да бъде проведено единствено по обвинения, за които прокуратурата е обосновала тезата, че излизат извън обхвата на магистратския функционален имунитет. Това е така, тъй като функционалният имунитет е процесуална пречка за провеждане на производство, а не материалноправно основание за постановяване на оправдателна присъда и неговата защита се постига с възпрепятстване на недопустимо производство.
Съобразявайки и тази специфика на обвинението, което инкриминира действия на съдия по администриране и разглеждане на дело, настоящият съдия-докладчик извърши следващата изискуема проверка в рамките на правомощията му по чл. 248 НПК, за да прецени дали са налице основанията за насрочване на делото по чл. 252 НПК или за отвеждането му по чл. 29, ал. 2 НПК.
В резултат на тази проверка съдията-докладчик прие, че деянията, такива, каквито са описани в обвинителния акт, не съставляват престъпления. Както беше посочено, с оглед обвързващото действие на отмяната на разпореждането за прекратяване на наказателното производство, недопустимостта от една страна да се води правен спор с горната инстанция или да се нарушават правилата за процесуална дисциплина, а от друга – недопустимостта процесуалните действия на съдията-докладчик да не кореспондират на извършената от него в изпълнение на императивна норма оценка за квалификацията на изложените твърдения в обвинителния акт, настоящият съдия-докладчик намира, че следва да се отведе при условията на чл. 29, ал. 2 НПК поради убеждението си за наличие на процесуална пречка по смисъла на чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК за насрочване на делото за започване на съдебно следствие се отвеждам като съдия-докладчик“.
През 2015 г. Румяна Ченалова първо бе отстранена, а после и уволнена от ВСС. Тя обжалва най-тежката санкция пред Върховния административен съд, където спряха делото в изчакване на тълкувателното решение по тълкувателно дело №7 от 2015 г. То бе окончателно гласувано от общото събрание на ВАС на 10 май, но още не е официално оповестено. След обяването му обаче има всички шансове уволнението на Ченалова да падне.
