Обсъжданата съдебна реформа в Полша буди тревога, посяга на независимостта на магистратите и на принципите на правовата държава. Зад това становище в подкрепа на позицията на Изпълнителния борд на Европейската мрежа на съдебните съвети (ЕМСС) изненадващо застана и нашият ВСС. Решението бе гласувано с 14 гласа „за“ и едва 3 „против“. Становището ще бъде изпратено също на Министерския съвет и на парламента.
Миналата година мнозинството във ВСС отказа да подкрепи ЕМСС в протеста й срещу преследването на съдии и прокурори в Турция и се въздържа от позиция (така е реагирал още само съдебният съвет в Унгария). Днес обаче се държа европейски.
Вариантите отново бяха два – нашият съвет да подкрепи становището на ЕМСС или да го приеме „за сведение“, сиреч отново да избяга от ясна позиция. А в правната комисия не е било постигнато съгласие за някой от вариантите.
Калин Калпакчиев напомни вкратце параметрите на готвената реформа в Полша.
- В Националния съвет на съдебната власт (който е само от съдии) да се включи нова втора колегия, избирана изцяло от парламента. При положение че и в съществуващия съвет, който става първа колегия, има парламентарна квота.
- Предсрочно да се прекрати мандатът на действащия съвет. Тук ЕМСС се позовава включително на доклад на Венецианската комисия по няколкото прецедента с предсрочното прекратяване на мандати на ВСС в България.
- Да се прекратят предсрочно мандатите на всички председатели и зам.-председатели на съдилища, като новите ще се избират от парламента.
От своя страна Лозан Панов внесе и становище на Мрежата на председателите на върховни съдилища в ЕС. „Намесата на полските власти, включително поставянето под съмнение на конституционосъобразността на назначаването на първия председател на Върховния съд на Република Полша и предвижданата реформа на Националния съвет на съдебната система, поставят под заплаха независимостта на Върховния съд, както и на полската съдебна система като цяло“, се казва в него. Мрежата на председателите изразява също загриженост, че това ще доведе не само до подкопаване на принципите на правовата държава, но и на взаимното доверие в правораздаването.
Чуха се възражения, че ситуацията е деликатна, параметрите на реформата не са докрай ясни и не е удачна намеса в суверенната воля на държавата каква реформа да прави.
„Ситуацията в Полша доказва, че винаги може да се стигне дотам демократичния път да бъде върнат назад. Да имаме едно наум на кои европейски структури можем да разчитаме, ако това стане и у нас“, прикани Юлиана Колева.