DeFakto.bg DeFakto.bg
Татяна Жилова, съдия в Административен съд София-град, кандидат за изборен член на ВСС от професионалната квота
Провежданите в момента избори за членове на Висшия съдебен съвет от професионалната квота и стартирането на процедурата по номиниране и избор на членовете от парламентарната квота поставят на дневен ред въпроса дали сегашното му устройство и структура са съобразени със стандартите за независима съдебна власт.
Този въпрос се задава често в магистратската общност, той е и първият публично зададен въпрос от Съюза на съдиите към всички кандидати за изборни членове на Висшия съдебен съвет – това ме мотивира да отговоря публично като апелирам към останалите кандидати за членове на ВСС, колеги, приятели, граждани също да споделят своето виждане.
Ролята на съдебния съвет като специален орган, натоварен със задачата да гарантира независимостта на съдебната власт в контекста на разделението на властите, е въпрос, който е поставен на вниманието на всички държави членки на Съвета на Европа. Основните препоръки за устройството, статута и правомощията на съдебните съвети са изложени в Становище №10 (2007) на Консултативния съвет на европейските съдии (КСЕС) – Consultative Council of European Judges (CCJE) на вниманието на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно „Съветът на съдебната власт в служба на обществото“.
Вярно е, че становището на КСЕС не обвързва националния законодател, но обобщавайки и анализирайки опита на държавите членки на Съвета на Европа, то задава стандартите за гарантиране на независимостта на съдебната власт и върховенството на закона.
В становището си КСЕС допуска както хомогенни състави на съдебните съвети – съставени изцяло от магистрати, избрани от техните колеги, така и смесени състави – магистрати и други членове, като изрично сочи, че другите членове не могат да бъдат назначавани от изпълнителната власт. В §18 от Становищe №10 КСЕС е посочил, че когато съставът е смесен, „за да се предотврати всякакво манипулиране или неправомерен натиск, съдиите, избрани от техните колеги, трябва да съставляват голямо болшинство от членовете“.
Конституцията на Република България предвижда смесен състав на Висшия съдебен съвет, който да се състои от парламентарна и професионална квота, при равен брой на техните членове. Последното изменение на Конституцията раздели Висшия съдебен съвет на съдийска и прокурорска колегия, но не промени съотношението между двете квоти, с което проблемите с отстояването на независимостта на съдебната власт от политически натиск не се решават.
Парламентарната квота представлява допълнителен източник на легитимност на съдебната власт като власт, произтичаща от народа, и отразява различните гледни точки в обществото. Квалифицираното мнозинство от две трети, с което Народното събрание избира единадесетте членове на ВСС, изисква значителна подкрепа на опозицията – това доближава българския изборен модел до препоръките на Съвета на Европа, но ако се превърне в политически „пазарлък“, заложеното демократично начало се опорочава.
Конституцията и Законът за съдебната власт предвиждат изборът на членовете от парламентарната квота да се извършва между магистрати, хабилитирани учени по правни науки, адвокати и други юристи с високи професионални и нравствени качества. Въпреки, че законът го допуска, намирам за недобра практиката в парламентарната квота да се избират магистрати, тъй като това – предвид политическата ситуация в страната, неминуемо ще доведе до политическа обвързаност или поне ще създаде впечатление за такава – обстоятелства, които задълбочават недоверието в съдебната власт. Изборът на съдии в парламентарната квота не отговаря на очакванията на обществото за неполитизирана и независима съдебната власт. В този смисъл са и препоръките на КСЕС, който в §22 от Становище №10 допуска дори членове на съдебния съвет да бъдат и граждани без юридическо образование: „Членовете, които не са съдии, могат да бъдат подбрани измежду известни юристи, университетски преподаватели с определен професионален стаж или граждани, ползващи се с голям авторитет. За модерно управление на съдебната власт може би е необходимо участие на членове, които притежават опит в области извън правото (например мениджмънт, финанси, информационни технологии, социални науки).
Намаляването на парламентарната квота и избирането на граждани с опит в други сфери на обществения живот – това са отправни точки за нови конституционни промени и законодателни решения. В рамките на сега действащата уредба може единствено да се разчита на добрата воля и на здравия разум на народните представители. Изборът в парламентарната квота на достойни юристи, които не са магистрати, но се ползват с несъмнен авторитет и с високи професионални и нравствени качества, ще допринесе за спиране на ерозията в съдебната система и ще предотврати създаването на политически зависимости сред магистратите.
В заключение искам да изразя убедеността си, че и при сега действащата уредба е възможно, макар и трудно, във Висшия съдебен съвет да се постигне неполитизирана и професионална работна среда, която да е гарант за независимост и върховенство на закона – стига при избора на състава на ВСС да надделее здравият разум и да се прояви добра воля както в магистратската общност, така и сред народните представители.
