С реми 6 на 6 съдийската колегия на ВСС отказа да вземе каквито и да било решения по писмото на главния прокурор Сотир Цацаров срещу председателя на СГС Калоян Топалов и неговите заместници. Кадровиците няма дори да изпратят на Топалов копие от посланието на Цацаров. Защото при равен брой гласове решение няма.
Единственото взето решение (с 11 на 1 гласа) бе, че колегията пр иема за сведение писмото на обвинител №1.
Дотук се стигна след близо час ожесточен дебат, в който, покрай оплакванията на прокуратурата, че от СГС спъват проверката им за нарушенията при разрешаването на спецсредства, се прокраднаха и далеч по-сериозни сюжети. Под съмнение бе поставена изобщо законността на първичната проверка, извършена от самия СГС за разрешителните за подслушване и следене, довела до стряскащия доклад. Чу се и заплаха, че ако не става с добро, прокуратурата има „всички процесуални средства” да си вземе нужните материали (може би чрез претърсване и изземване в секретното деловодство на съда).
Топалов да прати делата!
Както De Fakto вече писа днес, обвинител №1 сезира съдийската колегия, че Топалов и заместниците му не предоставяли на наблюдаващия прокурор делата за СРС-тата.
А прокурорът Клементина Паличева е докладвала за това на Сотир Цацаров, той пък вчера е писал на съдийската колегия.
Новите моменти са, че съдиите първо са изискали разпечатка от случайния избор, че именно Паличева е наблюдаващ прокурор по проверката. После са последвали покани за работни срещи и телефонни обаждания от зам.-председателите на СГС Даниела Борисова и Мина Мумджиева към Паличева да заповяда в секретното деловодство на съда и да посочи кои точно преписки й трябват. Наблюдаващият прокурор обаче не откликнала – първо, не влизала във взаимоотношения с „жалбоподателите”. Второ, не искала да се среща с тях, след като прочела интервю на Калоян Топалов пред списание „A-specto”.
„Какъв е проблемът да се предоставят делата, какво е това отношение на ръководството на СГС към прокуратурата? Първо я сезират за проверка, после отказват да пратят делата. И стигат дотам да проверяват случайното разпределение в прокуратурата това тяхна работ ли е?!”, възмути се Галя Георгиева.
И предложи решението да е, че колегията „обръща внимание на ръководството на СГС за поведението му и препоръчва да изпрати делата за проверка в прокуратурата”.
Ние помощници на прокуратурата ли сме?
„Ние от ВСС като административен орган без отношение към наказателното производство нямаме правомощия нито да обръщаме внимание, нито да даваме указания какво да е поведението по предварителна проверка. Като какви ще го направим – като помощници на прокуратурата или на друг, неизвестен субект?”, отвърна Калин Калпакчиев.
Неговото тълкуване на писмото на Цацаров бе: преднамерено неколегиално отношение на прокурора към съдиите и явно нежелание да се извърши проверка. Прикани колегията „да защитим съдиите в тази битка за надмощие на главния прокурор, където се излагат манипулации и лъжи”. Заподозря, че този случай сега ще се използва и като допълнителен аргумент за прехвърляне на ВИП-делата за корупция от СГС на спецсъда.
А проверката, извършена от Топалов и сие, законна ли е?
Тук Галя Георгиева извади друг довод – доколко е законна проверката, „която г-н Топалов и ръководството на СГС са направили?”
Аргументите – Законът за защита на класифицирината информация дава достъп до секретни дела само на магистратите, пряко ангажирани с тях на принципа „необходимо да се знае”. От Закона за СРС пък следва, че „нито едно ръководство на съд не е компетентно да извършва проверка за минало време и по дела, по които не са докладчици”.
След като обаче докладът за нарушенията за СРС вече бил факт и Топалов сам е сезирал прокуратурата, е длъжен да предостави делата – обект на неговия сигнал, на наблюдаващия прокурор. „Няма пречка от едната класифицирана регистратура на съда те да отидат в тази регистратура на прокуратурата”, заключи Георгиева. Пък „кой и какво престъпление е извършил…”
„И двамата зам.-председатели Мумджиева и Борисова са с изрично възлагане да осъществяват контрол върху исканията за СРС, те са именно компетентни и с достъп до тези дела, те са извършвали и проверката в съда”, опонира Калпакчиев. Но нямало как сега „автоматично” въпросните преписки да се прехвърлят от едната регистратура в другата
Не вярвам главният прокурор да лъже!
„Не вярвам в официално писмо главният пркурор да е разпространил лъжи”, категоричен бе Георги Колев. Призна, че ВСС няма как да нареди на Топалов какво да прави. Но поиска „да се постави въпрос на председателя на СГС кои са точно лицата, извършили проверката и дали са само двамата зам.-председатели”. Поясни – да се изискат имената на всички съдии и служители, работили по нея.
Цацаров ни уведомява, дотам!
Извлечението от случайния избор е искано именно защото Законът за класифицираната информация изрично казва на кого могат да се дават секретни материали, влезе в режим на обяснения Соня Найденова. А имената на проверяващите от СГС били в доклада.
„Нямаме компетентност да изискваме от когото и да било каквито и да било сведения. Нямаме компетентност да се намесваме по какъвто и да било начин и в предварителната проверка. Писмото на главния прокурор е уведомително защо се бави тяхната проверка, като по- нататъшните действия са единствено в компетенциите на наблюдаващия прокурор. Не съм съгласна, че действията на СГС са пречката, но тъй като нямаме компетентност да коментираме, ще се въздържа и от този коментар”, категорична бе Галина Карагьозова.
„Писмото е с уведомителен характер, изпратено е вчера до всеки от нас, запознали се се. Не виждам защо да не го приемем за сведение. Но да го изпратим и до председателя на СГС, за да се запознае и той с него директно, а не от медиите. Всичко друго можеше да бъде изложено и на 11 април, когато обсъждахме самия доклад”, обяви Лозан Панов.
Соня Найденова се възпротиви да искат становище от Топалов.
Галя Георгиева обаче обяви, че ще подкрепи това предложение на Панов.
„Защо разглеждаме писмото на главния прокурор, като няма да поискаме дори председателят на СГС да изрази становище по него? Приемам писмото на главния прокурор като съвсем добронамерено, знаете правомощията на държавното обвинение по НПК да се изземат нужните материали. Дотук ли трябва да стигаме? Но те ни молят за съдействие, за нищо друго. Сезират ни за проблем, който в последно време е тревожен – противопоставяне на съд на прокуратурата, което се случва само в София”, заяви Георгиева.
Защо ВСС се занимава със спор между съдия и прокурор?
„Ако ще говорим за институционалност, главният прокурор трябваше да обсъди въпроса с председателя на СГС. Или, ако счете, че не е от неговия ранг, да го обсъди с председателя на ВКС. Ние не сме арбитър, защо ние се занимаваме с това – с възникналия спор между зам.-председател на СГС и наблюдаващия прокурор?”, ндоумяваше Юлия Ковачева.
Включи се Камен Иванов: „Ще припомня един пример – когато се проверяваха дела със съвсем очертан предмет в СГС и когато ни попитаха на какво основание ние, от ВСС, проверяваме конкретни дела, тук имаше конфузно мълчание. Да избегнем този конфуз сега и да не си надскачаме правомощията. Да не създаваме усещането, че следващото, което може да направи съдийската колегия е, да иницира дисциплинарно производство срещу председателя на СГС”.
Последва гласуването. След което Лозан Панов обяви, че всички други идеи – за изискване на имена, обръщане на внимание и т.н., трява да бъдат внесени от авторите им в съдийската колегия и той ще ги включчи в следващ дневен ред.
„Предложението ми е по темата, подложете го на гласуване!”, настоя Галя Георгиева.
Милка Итова прикани Панов да се придържа към правилата и да не решава самоволно какво да се гласува и какво – не. И прикани колегите си, ако това се повтори, да напуснат залата.
Димитър Узунов я подкрепи.
Част от кадровиците си тръгнаха, тъкмо когато Карагьозова питаше а защо самият Узунов еднолично е организирал обиколката на Военното НДК миналия петък, без да уведоми и покани никого от съвета?