DeFakto.bg DeFakto.bg
Красимира Милачкова – съдия в Административен съд София-град, кандидат за изборен член на ВСС от професионалната квота
На скорошна среща, на която бяха обсъдени различни аспекти на законодателството и противоречивата съдебна практика, говорихме с колеги за прилагането на чл.27, ал.6 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). В първоначалната си редакция от ДВ бр.101/2015г. тя гласеше: „При оспорването на индивидуалните административни актове държавните такси, които се събират за съдебните производства, са пропорционални и се определят като процент върху материалния интерес“. Доколкото нямаше изрично друго правило, държавната такса в тези случаи беше определяна аналогично на случаите по чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), а именно – 4 %.
Материалният интерес по смисъла на чл.27, ал.6 ЗУСЕСИФ породи спорове, дали това да е сумата, която кандидатът е поискал за финансиране на проекта, или сумата, която е била отказана, тъй като спорът се отнася по същество до последната. Въпросът за съдържанието на понятието „материален интерес“ в случая е разгледан подробно в скорошно определение № 3690/27.03.2017 г. по адм. д. № 2802/2017 г. на Върховния административен съд, VII отделение.
С изменение от ДВ бр.74/2016 г. текстът на чл.27, ал.6 ЗУСЕСИФ придоби настоящия си вид: „При оспорването на индивидуалните административни актове по този закон държавните такси, които се събират за съдебните производства, са пропорционални и са в размер 1 на сто от материалния интерес, но не повече от 1700 лв., а в случаите, когато материалният интерес е над 10 000 000 лв. – таксата е в размер 4500 лв. За производства по частни жалби пред Върховния административен съд се събира пропорционална такса в размер 10 на сто от дължимата такса по изречение първо, но не по-малко от 100 лв.“ По висящите към този момент дела бяха направени искания за връщане на държавната такса в размера на разликата между платената първоначална такса и въведения с изменението съответен праг.
Първоначално частните жалби против постановените по този вид искания бяха оставяни без разглеждане, но актуалната практика се ориентира към разглеждането им по същество и възприемане на виждането, че тези искания са основателни. В този смисъл е например определение № 12070/09.11.2016 г. по адм. д. № 12193/2016 г. на Върховния административен съд, VIII отделение.
Интересен е и друг въпрос при настоящата редакция – уредена е хипотезата на такса общо „за съдебните производства“, както и частните жалби – това означава ли, че по касационните жалби не се дължи отделно държавна такса?
