DeFakto.bg DeFakto.bg
Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия подхваща т.нар. Павлов иск
Доколко поръчителите по сделка са свободни да се разпореждат със собственото си имущество и може ли кредиторът да поиска тези действия да бъдат обявени за недействителни спрямо него?
Върху този проблем ще умуват в ново тълкувателно дело №2 за 2017 г. съдиите от Гражданската и Търговската колегии на ВКС. Един от въпросите е дали защитата на кредитора по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите (т.нар.Павлов иск) намира приложение в случая.
В най-общите житейски ситуации става дума за случаите, когато поръчител по кредит или друго вземане тръгне да разпродава своето имущество и то без длъжникът да е дал знак, че няма да си погасява задълженията, разтълкуваха магистрати.
Ето съобщението на ВКС:
„С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) бе образувано Тълкувателно дело № 2/2017 г. за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии по въпросите:
- Намира ли приложение защитата на кредитора по чл. 135 ЗЗД по отношение на извършени от поръчителя разпоредителни действия?
- Налице ли е връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявения иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване относителната недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора?
Делото е образувано след депозирано становище от заместниците на председателя на ВКС и ръководители на Гражданската и Търговската колегии по повод на постъпил сигнал с твърдения за наличие на противоречива съдебна практика на състави на ВКС по приложението на нормата на чл. 135 от Закона за задълженията и договорите („кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането…“).
Според преобладаващото становище в практиката искът по чл. 135 от ЗЗД (т. нар. Павлов иск) не намира приложение по отношение на извършени от поръчителя действия, поради акцесорния характер на поръчителството, т.е. под „длъжник“ посочената разпоредба има предвид единствено титуляра на главното задължение, но не и лицето, поръчителствало за неговото изпълнение. Според другото становище по отношение на поръчителя са допустими всички процесуални способи, които гарантират точното изпълнение на поетото задължение, в това число и да се проведе иск по чл. 135 от ЗЗД. Налице е и становище, според което искът по чл. 135 от ЗЗД може да се проведе по отношение на поръчителя, след като последният е придобил качеството на длъжник с издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу него.
Ръководителите на Гражданската и Търговската колегии пишат още, че във връзка с Павловия иск са установили и друго противоречие в практиката на ВКС. Въпросът е дали е налице връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявения иск по чл. 135 от ЗЗД за обявяване относителната недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора. Според едното становище такава връзка на обусловеност не е налице. Според обратното становище е налице основание за спиране на производството по Павловия иск на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.“
