DeFakto.bg DeFakto.bg
„Управлението на човешките ресурси в Софийския районен съд е било неефективно, имало е слабости, допуснати са сериозни пропуски”– въпросните констатации, изчетени от представляващия ВСС Димитър Узунов, влизат в личното кадрово дело на съдията Методи Лалов, бивш шеф на СРС.
Това реши днес с 14 срещу 5 гласа пленумът на съвета по предложение на Галя Георгиева. Преди това повече от два часа кадровиците се занимаваха с резултатите на назначен от тях в края на м.г. одит на столичния районен съд, извършен от вътрешното звено на ВСС. Проверката дойде след протеста на съдии и служители под прозорците на съвета.
А вкарването на „черната точка” в досието на Лалов идва навръх избора на членове на новия ВСС от квотата на съдиите, в който той е един от 27-те кандидати.
Мнозинството в пленума на съвета реши също пълният текст на одитния доклад да се публикува на интернет страниците и на ВСС, и на СРС. Но това ще стане след изборите, за да не се приемело за негативна кампания.
Всъщност, прие се именно така. Подобни одитно-личностни дебати са прецедентни в практиката на пленума на ВСС.
Хайде и за другите, но не за всички!
Факт е, че вече по предложение на Юлия Ковачева кадровиците гласуваха и всички одитни доклади от 2012 г. насам да се приложат към кадровите досиета на тогавашните административни ръководители на съдилища.
За прокурорите това не важи – те си имат свои одитори, резултатите се докладват на обвинител –№1 и не стигат до ВСС. Цацаров обаче се ангажира да направи докладите публични (без да ги вкарва в досиетата).
Темата „Лалов” изплува от точка в дневния ред, формулирана като: „Проект на решение по доклад от директора на дирекция „Вътрешен одит” за резултатите от извършен одитен ангажимент за даване на увереност ОАУ-1701 в Софийския районен съд”.
Самият доклад засега не е публикуван, пълното му съдържание е неизвестно, отделни кадровици цитираха отделни неща.
Защо Милев е могъл, а Лалов – не?
Председателстващият днешното заседание Димитър Узунов настоя заключенията за неефективност в управлението на кадрите в СРС да влезе в досието на Лалов, та „всеки да си преценява и да си направи изводите”. Васил Петров подкрепи, че са „допуснати сериозни пропуски в работата на ръководството на СРС”.
Светла Петкова се включи с инициативата одитният доклад да се публикува на страниците на ВСС и на СРС.
Лозан Панов обяви, че това ще е крайна мярка.
А Юлия Ковачева се усъмни в компетентността на пленума на ВСС да решава какво да слага в личните кадрови досиета на магистратите, според нея това се решава от всяка колегия. Ако обаче ще се прави за един, да се направи за всички бивши и настоящи административни ръководители като оценка за техните качества, настоя Ковачева.
Каза и друго: „Има пропуски, но те не са в драстичен дисонанс с констатираното по други проверки на други органи на съдебната власт. Сатанизирането на съдия Лалов по никакъв начин не спомага за нормалното самочувствие на служителите в този съд. Да кажем, че този съд изобщо не работи е също толкова лошо, колкото да кажем, че всичко е наред”. И заподозря: „Защото само съдиите от СРС си позволиха протест, сега целият „справедлив гняв” като на Зевс от Олимп ще се стовари върху този съд!”
Галя Георгиева, разбира се, не се съгласи и разшири темата.
Като основен проблем на софийските съдилища определи призоваването, което е така. Но видя вините само на министъра на правосъдието, „който вместо да се занимава с политика, можеше да се погрижи за Бюрото за призоваване, да се решат проблемите” (Христо Иванов). Обвини председателя на ВКС: „Вие, г-н Панов просто сте пропуснали да окажете съдействие на СРС и СГС в тази посока!” А после обобщи за кадрите: „Председателят Лалов не си е свършил работата по управление на човешките ресурси. А Стефан Милев като изпълняващ функциите за няколко месеца успя да реши ред проблеми”. Заключи: „145 свободни бройки в администрацията на СРС, това е цял един окръжен съд, колеги!”
„Одитната разлика“ между съда и прокуратурата
Тук Магдалена Лазарова напомни на колегите си, че Лалов е кандидат за ВСС и всяко публикуване в този момент ще е негативна кампания, забранена по закон.
А Елка Атанасова се обяви категорично против слагането на „черната точка” в досието на съдията по една проста причина – законът ясно е казал какво се съдържа в личните кадрови дела, както и че данните там са поверителни.
Включи се главният прокурор.
„Прилагането към кадровото досие е оправдано, защото дава съвсем ясна представа за управленските качества на лицето, което е било административен ръководител на орган на съдебната власт. Но темата не е персонално Методи Лалов, друг е въпросът какво говори той и какво прави”, обяви Сотир Цацаров.
„Темата недвусмислено е Методи Лалов. Нямам спомен на пленум да сме разглеждали одитните доклади на прокуратурата, защо не ги внасяте във ВСС, за да има равнопоставеност?”, попита го Калин Калпакчиев. И ядоса обвинител №1, който пък открои „одитната разлика” между прокуратура и съд.
Цацаров започна спокойно: „Съдилищата са самостоятелни юридически лица, но поради многобройността си не могат да имат самостоятелни звена за вътрешен одит (поради което очевидно тях ги проверява ВСС? – б.р.). Прокуратурата е самостоятелно ЮЛ и има свое самостоятелно звено за вътрешен одит, както е по закон, резултатите се докладват на мен, нямам никакво задължение да предоставям одитните доклади на ВСС”.
„Но одитният контрол над прокуратурата…”, вметна Калпакчиев и не успя да довърши.
Обвинител №1 не се сдържа: „Моля ви, не ме прекъсвайте, да водим цивилизован разговор, той с вас винаги е интересен!
Не можете да ми говорите за редно и нередно – законът е спазен стриктно. Не можете да ми говорите за добросъвестност и недобросъвестност, защото вашето отношение е недобросъвестно към прокуратурата!
Нямам задължение да ви изпращам докладите и няма да го направя! Нямам задължение да ги прилагам към кадровите дела и няма да го направя!… Не ме прекъсвайте, г-н Калпакчиев, нищо, че гледате в тавана.
Ще направя следното: всички одитни доклади ще бъдат публикувани на външната страница на ПРБ. Ако мислите, че нещо се случва скрито-покрито, докато е част от съдебната власт, а тя ще остане там, в прокуратурата ще се случва това, което пише в закона!”.
Юлия Ковачева прикани кадровиците „да последваме примера на главния прокурор, който ни обясни какво влиза в едно кадрово досие и какво – не”. Не го последваха.
