DeFakto.bg DeFakto.bg
Уважаеми колеги,
Отивам на Общо събрание на съдиите за избор на членове на ВСС. Днес ще изберем съответните комисии, кандидатите ще бъдат изслушани и ще отговарят на въпроси.
Нормално е, че днес съм умерено напрегнат, тъй като се вълнувам от начина, по който ще се представя на изслушването. В предходните седмици написах много неща на страницата си във Фейсбук, от години участвам в медийни интервюта. Едва ли днес, а и в следващите дни, ще успея да кажа много повече за себе си и за съдебната система. А и действията ми през годините, голяма част от които са публично достояние, говорят повече от думите.
Отивам към събранието напрегнат, но и изпълнен с празнично чувство. Защото изборите са празник на свободата и демокрацията (или поне трябва да бъдат). Да избираш и да бъдеш избран обаче е не просто тържествен ден, а и голяма отговорност. Отговорност пред теб самия, пред родителите, пред децата, въобще пред ближния. Когато си избирател отговорността се реализира в деня на избора. Когато си избран, отговорността пред избирателите трае през целия мандат (в случай, че не си мошеник).
Изборите са шанс да променим нещата към добро. Рядък шанс, защото са през няколко години. И тази желана промяна към добро може да бъде направена само от почтени и компетентни хора. Само такива хора могат да създават правила, които да излъчват справедливост, могат да намират справедливи и работещи решения, дори при действие на недобри правила, когато това е необходимо ще настояват правилата да бъдат подобрени. Обратното – непочтените достигат до непочтени решения, променят нещата към лошо или към „добро“, което касае собствения или на приближените им комфорт. Затова почтените хора нямат нужда от непочтените. И обратното, разбира се.
Палитрата на кандидатите за членове на ВСС е богата – от районни до върховни съдии, от общи и специализирани съдилища, редови съдии и административни ръководители. Всички обещават решения на дългогодишно натрупани проблеми, идентифицирането на които в голяма степен се покриват – натовареност, съдебна карта, атестиране и кариерно израстване, независимост на съдебната власт, дисциплинарна дейност, бюджетиране, възнаграждения, материално обезпечаване. Всички твърдят, че знаят и могат да решат тези и други проблеми. Но в действителност не всички знаят и могат. Никой от кандидатите няма да каже, че няма да се справи или че няма да защитава обществения интерес. Не го казват дори тези от мнозинството на действащия ВСС, които доказаха, че нямат място не само във ВСС, но и въобще в съдебната система. И все пак кои шест да изберем? Как да различим сред 27-те кандидати почтените, искрените, знаещите, можещите, енергичните, отдадените? Можем да разчитаме на съдийския си опит. Струва ми се, обаче, че трябва да се осланяме повече на човешката си проницателност и способности, които имаме въз основа на възпитанието си в семейството и училището, които сме придобили с помощта на книгите, филмите, театралните постановки и общуването си с богати на знания и емоции хора. Тези способности впрочем различават и добрия юрист от юриста-занаятчия. И разбира се трябва да се осланяме на миналото. Миналото на всеки казва много. Или нищо.
И трябва да е ясно, че не избираме съдия от районен или върховен съд, от София или от страната, а избираме членове на ВСС, които, ако са почтени ясно ще съзнават, че ще отговарят за управлението и независимостта на цялата съдебна система, а не само на своя съд или на района, от който идват. Тогава за тях, а и за нас избирателите, няма да има значение, извън опита и компетентността, които са придобили, къде са работили досега. Само такива членове на ВСС ще говорят на един език – езикът на справедливостта, и ще имат една цел – върховенството на правото.
Днес аз имам нужда от такива хора. Надявам се Вие да имате нужда от мен.
С надежда и отдаденост,
Методи Лалов – съдия и кандидат за изборен член на ВСС
