Френският Върховен съд чака отговор от Люксембург за данъчното облагане на енергийните продукти

Френският Върховен Административен съд с преюдициално запитване до Съда на ЕС за данъчното облагане на енергийните продукти и електроенергията

 Conseil d’État, 9ème – 10ème chambres réunies, 18/01/2017, 387833

Настоящият случай се отнася до правилата относно общностната рамка за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията.

Компанията Sucrerie de Toury използва природен газ за комбинирано производство на топло- и електроенергия енергия. Газта, който била доставена между 1 януари 2006 г. и 25 декември 2007 г., била обложена от доставчика на вътрешен данък върху потреблението на природен газ съгласно чл. 266 от Френския Митнически кодекс.

Компанията Sucrerie de Toury счита, че тези доставки би трябвало да бъдат освободени от такъв данък съгласно чл. 14 от Директива 2003/96 / ЕО.

В този случай горепосоченото дружество поискало от административния съд на Орлеан (Tribunal administratif d’Orléans) да осъди държавата да заплати сумата от 98 768 евро като обезщетение за вредата, която твърди, че е претърпяла, поради забавянето на държавата при прилагане на Директива 2003/96 / ЕО.

Административният съд на Орлеан отхвърлил иска. В последствие дружеството завело дело пред Административния апелативен съд в Нант (Cour administrative d’appel de Nantes). Този съд също отхвърлил жалбата.

Впоследствие дружеството Sucrerie de Toury подало жалба пред Касационния съд (Cour de cassation).

Дружеството претендира, че Административният апелативен съд в Нант е допуснал грешка при прилагане на правото, като е постановил, че използваният природен газ попада в разпоредбите на чл. 15 от Директива 2003/96 / ЕО.

Компанията счита, че възможността за освобождаване, предвидена в този член, се прилага само за дела на газта, чието потребление съответства на производството на топлинна енергия, но делът, използван за производството на електроенергия, трябва задължително да бъде освободен от такси, съгласно чл. 14 от Директива 2003/96 / ЕО.

Въпреки това Административният апелативен съд счита, че използваната от дружеството природна газ е подчинен изключително на разпоредбите на чл. 15 от директивата, а не на чл. 14, и че системата за данъчно облагане не може да прави разделение спрямо предназначението, било то за производство на топлинна енергия или на електричество.

Върховният Административен съд (Conseil d’Etat) констатира, че съгласно чл. 267 от ДФЕС, трябва да отнесе въпроса до Съда на ЕС и да спре производството по жалбата на дружеството Sucrerie de Toury.

Върховният Административен съд поставя на Съда на Европейския съюз следния въпрос: Дали енергийните продукти, използвани за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия попадат изключително в обхвата на незадължителното правомощие за освобождаване от данъци, предоставено по силата на чл. 15, §1, б. в от Директива 2003/96 /ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 г. (1) или те също попадат, по отношение на дела на тези продукти, чието потребление съответства на производството на електроенергия, в обхвата на задължението за освобождаване, предвидено в чл. 14, § 1, б. а от същата директива?

*Информацията  е от EuroCases  http://eurocases.eu и е предоставена на  De Facto Legal

*Продуктът EuroCases е собственост на Апис Европа АД