Със 98 гласа „за”, 121 – „против” и 1 – „въздържал се”, парламентът отхвърли на първо четене внесените от ГЕРБ промени в Изборния кодекс, които предвиждат промяна в избирателната система, съобщи Агенция „Фокус”. В подкрепа на мажоритарната система гласуваха 87 народни представители от ГЕРБ, 10 от ВОЛЯ и 1 независим. „Против” бяха 72 народни представители от „БСП за България”, 26 от „Обединени патриоти” и 23 от ДПС. Само един народен представител гласува с въздържал се, който е от групата на „БСП за България”.
Със законопроекта ГЕРБ предвижда въвеждането на мажоритарната изборна система с абсолютно мнозинство в два тура чрез създаване на 240 едномандатни изборни района в страната. Във всеки едномандатен изборен район е предвидено образуването на районни избирателни комисии, които да се състоят от 13 членове, включително председател, заместник-председатели и секретар предложени от парламентарно представените партии и коалиции.
Кандидатите за народни представители ще могат да бъдат предлагани за регистриране само от една партия, коалиция или инициативен комитет и само в един едномандатен изборен район, като кандидатите няма да могат да бъдат включвани в кандидатска листа на друга партия, коалиция или инициативен комитет.
Макар и спорно, е предвидено наименованията, границите и номерацията на изборните райони да се определят с указ на президента въз основа на единна норма на представителство за цялата страна в зависимост от броя на населението по данни, предоставени от Националния статистически институт.
Със законопроекта се предлага в едномесечен срок преди произвеждането на първите избори за народни представители по мажоритарната изборна система българските граждани, живеещи извън Република България, да могат да подават заявления за активна регистрация за гласуване извън страната чрез интернет страницата на Централната избирателна комисия, като условията и реда за извършване на активната регистрация да бъдат определяни от Централната избирателна комисия.
Със законопроекта ГЕРБ предвижда въвеждането на мажоритарната изборна система с абсолютно мнозинство в два тура чрез създаване на 240 едномандатни изборни района в страната. Във всеки едномандатен изборен район е предвидено образуването на районни избирателни комисии, които да се състоят от 13 членове, включително председател, заместник-председатели и секретар предложени от парламентарно представените партии и коалиции.
Кандидатите за народни представители ще могат да бъдат предлагани за регистриране само от една партия, коалиция или инициативен комитет и само в един едномандатен изборен район, като кандидатите няма да могат да бъдат включвани в кандидатска листа на друга партия, коалиция или инициативен комитет.
Макар и спорно, е предвидено наименованията, границите и номерацията на изборните райони да се определят с указ на президента въз основа на единна норма на представителство за цялата страна в зависимост от броя на населението по данни, предоставени от Националния статистически институт.
Със законопроекта се предлага в едномесечен срок преди произвеждането на първите избори за народни представители по мажоритарната изборна система българските граждани, живеещи извън Република България, да могат да подават заявления за активна регистрация за гласуване извън страната чрез интернет страницата на Централната избирателна комисия, като условията и реда за извършване на активната регистрация да бъдат определяни от Централната избирателна комисия.
Проектът предлага намаляване на годишния размер на държавната субсидия за партиите и коалициите на 1 лев за един действителен глас.
В отрицателен вот Таско Ерменков от „БСП за България” посочи, че ГЕРБ са внесли законопроекта, но тайно са се надявали той да не мине. Подобна теза разви вчера и Веселин Марешки, лидер на „Воля“.
В отрицателен вот Таско Ерменков от „БСП за България” посочи, че ГЕРБ са внесли законопроекта, но тайно са се надявали той да не мине. Подобна теза разви вчера и Веселин Марешки, лидер на „Воля“.
Управляващите отхвърлиха проект за поправки в Кодекса за социално осигуряване, предложен от БСП, с който предвиждаше преизчисляване на пенсиите отпуснатите до 2013 г. спрямо средния осигурителен доход за същата година. Това означаваше те да бъдат увеличени. „За“ гласуваха 98 народни представители, седем бяха против, а 108 се въздържаха и законопроектът не бе приет.
Средният осигурителен доход за 2013 г. е 618 лв., а според социалистите след последното преизчисляване на пенсиите през 2007 г. средният осигурителен доход се е увеличил два пъти, т.е. различията между новите и старите пенсии са значителни.В мотивите на законопроекта няма разчети с колко точно биха могли да се увеличат пенсиите след преизчислението, но се казва, че за 2017 г. необходимите средства за това ще бъдат 400 млн. лв.
Средният осигурителен доход за 2013 г. е 618 лв., а според социалистите след последното преизчисляване на пенсиите през 2007 г. средният осигурителен доход се е увеличил два пъти, т.е. различията между новите и старите пенсии са значителни.В мотивите на законопроекта няма разчети с колко точно биха могли да се увеличат пенсиите след преизчислението, но се казва, че за 2017 г. необходимите средства за това ще бъдат 400 млн. лв.