DeFakto.bg DeFakto.bg
Председателят на ВКС Лозан Панов обжалва пред ВАС отказите да се образуват дисциплинарни дела срещу съдиите, допуснали драстични нарушения с разрешителни за спецразузнавателни средства (СРС).
Той бе поискал да се потърси отговорност на бившите заместници на Владимира Янева Петя Крънчева, Иво Дачев и Николай Димов, като се позова на доклада на самия Софийски градски съд за СРС-тата. Там бе констатирано включително, че спецсредства са задействани за посолства, консулства и други дипломатически сгради, макар това да е забранено от Виенската конвенция. Както и че разрешителни са давани за престъпления, за които използването им е изключено по закон. (Именно заради разрешителните за СРС по „Червей“ присъда получи и Владимира Янева).
На 6 юни обаче мнозинството в съдийската колегия на ВСС отказа дисциплинарни дела, както предлагаше и комисия начело с Галя Георгиева. А от съобщението на ВКС днес изплуват мотивите за отказа.
Ето го:
„Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) внесе във Върховния административен съд (ВАС) жалби срещу решенията на Съдийската колегия по Протокол № 23/06.06.2017 г. да не бъдат образувани дисциплинарни производства за налагане на дисциплинарно наказание на съдиите Иво Дачев, Николай Димов и Петя Крънчева – Тропчева. Предложенията за образуване на дисциплинарни производства бяха внесени от председателя на ВКС, като бяха мотивирани с направените констатации в Доклад за дейността на отдел „Защита на класифицираната информация“ по Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС) и Закона за електронните съобщения (ЗЕС) за 2015 г. и 2016 г. на Софийския градски съд (СГС).
Лозан Панов пише в жалбите си до ВАС, че отказите да се образуват дисциплинарни производства са незаконосъобразни, тъй като според мотивите им в предложенията си председателят на ВКС се позовава на резултати от проверка, която не е извършена от компетентен съгласно ЗСРС и Закона за съдебната власт (ЗСВ) орган и следователно те не могат да послужат за изготвяне на предложение за налагане на дисциплинарно наказание. „Макар в закона да не са посочени изчерпателно предпоставките за образуване на дисциплинарно производство, може да се изведе като основание за образуване единствено изискването да е отправено предложение за налагане на дисциплинарно наказание от компетентен орган, изрично посочен в чл. 312, ал. 1, т. 1 – 4 ЗСВ. В случая такова предложение е направено от председателя на Върховния касационен съд в качеството му на по-горестоящ административен ръководител (чл. 312, ал. 1, т. 2 ЗСВ). Предложението е редовно от външна страна, като сезирането е надлежно извършено от компетентен орган, а преценката на твърдените в него факти и обстоятелства, квалифицирани като дисциплинарни нарушения, е въпрос по същество, респективно по основателността на предложението. Дали да наложи или не дисциплинарно наказание преценка има съответната колегия на ВСС, но когато е надлежно сезиран, дисциплинарно-наказващият орган няма право да отклонява предложението“ – категоричен е председателят на ВКС, като цитира и трайната практика на ВАС по въпроса.
Лозан Панов пише още, че по същество не споделя аргументите за това, че проверката, на която се позовава в предложенията си, не е извършена от компетентен орган. Той подчертава, че докладът на СГС е приет с решение на Съдийската колегия, без да са изложени възражения във връзка с констатациите в него, още повече за липса на компетентност на заместник-председателите на СГС по ЗСРС и ЗСВ. „Безспорно е обстоятелството, че административният ръководител на Софийския градски съд има правомощия да извършва проверки и да контролира цялостната дейност на съда, включително тази във връзка с прилагане на ЗСРС. От своя страна, в качеството му на по-горестоящ административен ръководител, председателят на Върховния касационен съд, който съгласно конституционно установеното си правомощие осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища, не би следвало да остане безучастен към подобни порочни практики, упражнявайки правомощието си по чл. 312, ал. 1, т. 2 ЗСВ“ – пише в жалбите до ВАС.
А въпросният доклад роди още бури във ВСС и не само там след писмо на Сотир Цацаров, че съдът не давал на прокуратурата преписките за СРС-тата, поради което разпоредената прокурорска проверка нямало да приключи в срок. Именно тогава кадровици подхвърлиха, че ръководството на СГС май било нарушило закона с този доклад – нямало право да чете класифицирана информация и да я оповестява. В отворено писмо Калоян Топалов категорично отхвърли всички нападки и обвинения – и на Цацаров, и на ВСС.
