Последни новини
Home / Законът / Посредствена ефективност на българските съдилища – според данни на ЕС

Посредствена ефективност на българските съдилища – според данни на ЕС

Defakto.bg

По повод  предстоящия избор на 11 членове в новия във Висшия съдебен съвет от парламентарната квота, Институтът за модерна политика е изпратил в четвъртък до ръководството на Народното събрание и до министъра на правосъдието, резултатите от  аналитичен преглед на актуални данни от Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието – 2017 г. и Евростат. Те не свидетелстват за  сериозна ефективност на съдилищата.

От  института предлагат данните на  Информационното табло на ЕС да  бъдат взети предвид при изслушванията на кандидатите.

По-конкретно:

  • България е на 1-во място в Европейския съюз (ЕС) по средства, харчени за правосъдие, спрямо брутния вътрешен продукт (БВП). При това е налице ръст на средствата за правосъдие – в периода 2010-2015 г. те нарастват от 0,6 на почти 0,7% от БВП. След нас, с около и под 0,5% от БВП, са Полша, Словения, Хърватска, с 0,4 % са Германия, Латвия, Великобритания, Унгария, Румъния, а с 0,3% и по-малко са всички останали държави-членки.
  • България е на 4-то място в ЕС по брой на съдиите спрямо населението.
  • В същото време страната ни е на 18-то място в ЕС по натовареност на съдиите – една от най-слабите натоварености в съюза. За сравнение, ако през 2015 г. първите три държави с най-висока натовареност на съдиите имат между 37 и 45 дела (граждански, търговски, административни и др.) на 100 души население, то за България този показател 10 пъти по-малък – 4,8.
  • Въпреки тази по-слаба натовареност, стойността на индекса, който показва съотношението между решените и постъпилите дела е по-нисък в България в сравнение с повечето държави от ЕС.
  • По продължителност на производствата по граждански, търговски и административни дела, България е в средата на европейската класация, но бележи ръст през последните 5 години – от 67 на 78 дни средно за разглеждане на дело в първа инстанция. За сравнение Дания, която отпуска значително по-малко бюджетни средства отколкото България – 0,2 % от БВП, средната продължителност на производствата е 17 дни. В Полша, която е втора след България по бюджетни средства за правосъдие – 0,5 % от БВП, продължителността на производствата е значително по-ниска отколкото у нас – 55 дни.
  • За незадоволителна работа на съдилищата в България свидетелства и ръста в продължителността на делата за пране на пари – от 65 дни (2014 г.) на 182 дни (2015 г.).
  • Българските съдилища са на дъното на европейската класация по използване на информационни и комуникационни технологии за подаване на искове и заявления и за връчване на призовки. Едва около половината от съдилищата имат внедрена възможност за онлайн проследяване на движението на делата. За сравнение Чехия, която харчи за правосъдие 0,3% от БВП (за разлика от България с 0,7%), Унгария и Румъния (с по 0,4% от БВП) имат напълно внедрени във всички съдилища възможности за подаване на искове и заявления, за проследяване на движението на делата и за връчване на призовки.

About De Fakto

Проверете също

Съдът спря действието на наредбата за конкурсите за директори на училищата до приключване на съдебния спор

Върховният административен съд (ВАС) спря до приключване на съдебния спор действието на Наредбата № 16 …

Президентът поканен да поеме патронажа на 30-ия конгрес на Международната федерация по европейско право (FIDE)

Предстоящият 30-и конгрес на Международната федерация по европейско право (FIDE), който ще се проведе в …

Един коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.