Съдия Красимира Милачкова: Предстоят сериозни промени в Административно -процесуалния кодекс

Съдия Красимира Милачкова от Административен съд София град и кандидат за член на ВСС,  разяснява за читателите на правния сайт De Fakto   предстоящите изменения в Административнопроцесуалния кодекс (АПК) 

Те са в няколко насоки, като може би най-обширно е предвиденото изменение относно подсъдността. За редица материални закони, чиито разпоредби досега са предвиждали разглеждането на делата от тричленен състав Върховния административен съд като първа инстанция, изменението предвижда оспорването да се извършва по общия ред на АПК.

Друго нововъведение, което ще ускори и улесни касационните производства, е възможността за разглеждане на делата от касационния съд без провеждане на открито заседание в редица хипотези, в който случай производството следва да приключи в шестмесечен срок от образуването му (§ 68 от проекта).

За много видове дела законопроектът предвижда решенията на административния съд да бъдат окончателни – така, за споровете по чл.90, ал.1, т.1-4 от Закона за държавния служител (§ 108 от проекта). По-специално за предвиденото в този смисъл изменение на чл.15, ал.5 и на чл.46, ал.5 от Закона за общинската собственост (ЗОС, § 132 от проекта) може да се отбележи, че аналогична е разпоредбата на чл.80, ал.3 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Правната сигурност налага законът да свързва еднообразни правни последици с еднообразните факти. Ето защо, може би е подходящо аналогично изменение и на цитираната чл. 80, ал.3 ЗДС.

Положителни и отдавна необходими са промените в частта относно наказанията за неизпълнение на служебни задължения и решения на съда, уредени в чл.302-306 АПК. С оглед отстраняване на терминологични несъответствия трябва да се отбележи, че в предвидения текст на чл.302 АПК (§100 от проекта) такова е налице във степен да препятства прилагането му. Така, за нарушенията по ал.1 е предвидено наказание „глоба“, като за същото при повторност се предвижда имуществена санкция, съгласно ал.2. Доколкото първото наказание е приложимо само за физически лица, а второто – само за юридически (която пък хипотеза е неотносима към длъжностните лица), в този вид текстовете ще представлява затруднение да бъдат прилагани.

Аналогично, съгласно ал.3 в същия параграф, в тези случаи не се съставят актове за установяване на административни нарушения. Заедно с това, ал.5 препраща относно реда за издаване на наказателните постановления към Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Такива несъответствия, освен че представляват затруднение в работата на съда, са предпоставка и за разнообразна (и противоречива) практика, която има многостранни негативни ефекти, включително недоверие у обществото към съда. Така например, определението за административен договор според проекта за изменение на АПК има формулировка, която дори още повече спрямо сегашната разширява възможността за спор: щом е административен договорът за обществена поръчка, както е определен в т.2 от § 2 на Допълнителните разпоредби на Закона за обществените поръчки (ЗОП), дали е такъв и този с подизпълнител по т.5? Разумът на закона не предполага разделянето им в отделни категории – вторият е обусловен от първия, но стрикното приложение на определението налага това разделяне.

В известен смисъл подобно е и разминаването в § 139, т.6 от проекта. Със законопроекта се въвеждат подробни правила относно връчването на съобщения в самия АПК. Заедно с това, цитираният § 139 препраща към връчването по реда на Гражданския процесуален кодекс, и към правилата на АПК – относно реда за обжалване.

В заключение, но не на последно място специално трябва да се отбележат изцяло новите разпоредби относно държавните такси. Във връзка с приходите за бюджета и тъй като законопроектът предвижда изменение (в своя § 103) и на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), подходящо е чрез него да бъде отстранен и отдавна съществуващият проблем със събирането на вземанията на съда за разноски, постановени с негов акт. Сега те не представляват публични държавни вземания, съгласно чл.162 ДОПК. С решение на Висшия съдебен съвет беше предоставено на отделните съдилища да събират вземанията си, което има своите негативи. То е допълнителна задача, която изисква допълнителни средства, а несъмнено общият ред за събирането им, без съответните разноски за частен съдебен изпълнител, би бил значително по-ефективен. Ето защо, подходящо е това изменение на ДОПК да предвиди и изменение в чл.162, ал.2 ДОПК чрез включване на допълнителна точка относно съдебните разноски. Въпросът е важен и не само с оглед имуществения интерес на системата, но и за превенция на неоснователно водените дела за сметка на бюджета.