DeFakto.bg DeFakto.bg
Отпадат анонимните сигнали и обърната тежест на доказване, заяви правосъдният министър
Прословутият антикорупционен закон, който в предния мандат бе готвен от вицепремиера Меглена Кунева и се провали в парламента, отново е на дневен ред.
Готов проект през юли, внасянето му от правителството в парламента наесен и приемане от Народното събрание до края на годината – този план начерта правосъдният министър Цецка Цачева след среща с президента Румен Радев на „Дондуков“ -2. Цачева бе поредният гост на държавния глава в провежданите консултации за хода на съдебната реформа. Приемането на антикорупционно законодателство бе и сред препоръките на Еврокомисията в последния й мониторингов доклад.
Готвеният сега от екипа на Цачева и работна група проект, подобно на този на Кунева също залага на единен антикорупционен орган, в който да се слеят Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, Комисията по конфликт на интереси, Сметната палата, стана ясно от обясненията на правосъдния министър. Основните му отлики от проекта „Кунева“ обаче са две – без анонимни сигнали и т.нар. обърната тежест на доказване, обяви Цецка Цачева. В момента със закона усилено се занимава работна група с „максимално широко представителство“ на заинтересованите институции и неправителствени организации. След изготвянето му през юли проектът ще бъде пуснат за обществено обсъждане, обеща министърът.
На срещата тя е информирала президента Радев за посещението на мисията на ЕК, работата по актуализираната стратегия за съдебна реформа и законодателните приоритети на МП (първоначално Цачева се обърка, като заговори за приоритети на парламента, но после се поправи). Пред държавния глава изразила и задоволството си от голямата представителност на избраните нови членове на ВСС от квотите на следователите, прокурорите и на съдиите.
Съдебната реформа, според Цачева, трябва да следва актуализираната стратегия. След промените в Конституцията и в Закона за съдебната власт, на ход са процесуалните кодекси – НПК, ГПК, АПК, отчете тя.
Заговори и за „предстоящо изработване на стратегия или концепция за наказателната политика и работа по нов Наказателен или Административнонаказателен кодекс“ (защо двата закона да са алтернативни, не се разбра). Но целта е: „Да се разграничат онези деяния, които са с по-ниска степен на обществена опасност, т.нар. простъпки, и те да се преследват по административен път за сметка на засилено внимание в НК по отношение и на деяния, които за съжаление вече не са и толкова нови, стават наше ежедневие, свързани и с тероризма, и с корупцията и със съпътстващите ги различни състави“. Това обаче е „по-дългосрочна цел“, като Цачева ще държи на изработването на стратегия, която да бъде приета от правителството, но да получи и санкцията на НС. И направи аналогия с актуализираната съдебна стратегия.
На въпрос какво е мнението на президента за съдебната реформа, правосъдният министър отговори, че това би трябвало да каже самият държавен глава. Но, най-общо, неговото мнение било, че е извървян определен път и е необходимо да се приемат онези закони, които са част от реформата.
