DeFakto.bg DeFakto.bg
Върховният съдия Цветинка Пашкунова бе избрана от съдийското съсловие от раз за член на новия ВСС с 988 гласа. Интересът към нея е безусловен и затова предлагаме на читателите си интервюто на колегата Стоян Нешев от “ 24 часа“
– Съдия Пашкунова, как ще обясните безпрецедентната подкрепа, която получихте от 988 магистрати, за да станете член на следващия Висш съдебен съвет (ВСС)?
– Убедена съм, че не е имало манипулации и че вотът е достоверен. Изборът на колегите е послание, че съдиите имат нужда да видят в бъдещия съвет хора с повече опит и с повече мъдрост и може би това е причината да бъдат избрани повече върховни съдии.
Колегите разчитат на нашия житейски и професионален опит, което ме навежда на мисълта, че за тях е важно кой ще ги представлява и кой ще ги управлява. Те държат да имат орган, съставен от достойни и почтени хора. Не искам да звучи нескромно, но изборът на колегите сочи, че съдиите са мислещи и отговорни хора, самоопределили се като общност.
– А парламентарната квота във ВСС може ли да разруши този баланс?
– Надявам се парламентът да прояви политически разум. Чета номинациите му и сред тях има достойни колеги. В контекста на зададения въпрос ми се струва, че е необходимо възобновяване на дебата за промени в конституцията в посока на деполитизирането на ВСС. За момента ние можем да разчитаме само на отговорността на Народното събрание да предложи и да избере добри професионалисти, почтени колеги магистрати или работещи в други сфери на юридическата професия.
За да не сме зависими от политическата воля, трябва да се помисли за законодателно обезпечение на начина на формиране на ВСС, така че мнозинството от неговия състав да е от професионалната общност. Това трябва да е една от следващите законодателни промени, която е условие за независимост. Между другото, в тази посока са и препоръките, които ни дава Консултативният съвет на европейските съдии в Становище №10 от 2007 г. относно „Съветът на съдебната власт в служба на обществото“ и в Магна хартата на съдиите.
– Наказанията на знакови магистрати висят на косъм, тъй като могат да паднат в съда заради процесуални нарушения на ВСС. Как трябва да се наказват съдии, прокурори и следователи оттук нататък?
– Трябва да бъде изграден много ясен механизъм за обективността на проверките и същевременно при формирането на крайни оценки за допуснати нарушения при изпълнение на служебните задължения. Важно е взаимодействието между инспектората и новия състав на ВСС. В рамките на тези отношения трябва да се изясняват причините, поради които въобще не са образувани дисциплинарни производства по постъпили сигнали или те са приключили без санкциониране на съдията. Вие сте обезпокоен от това, че е възможно да бъдат отменени, наложени от ВСС, дисциплинарни санкции. Но представете си как се чувстват магистратите, срещу които е образувано такова производство неоснователно, или то е финализирало с акт, с който не е наложено наказание. Това рефлектира върху името на колегите и разбира се, уронва авторитета на системата.
Трябва да се уеднаквят и критериите при индивидуализация на дисциплинарната отговорност. Не може да се подхожда с двоен стандарт при едни и същи нарушения, санкциите да са различни. Единици са колегите, които не си вършат качествено работата, но така или иначе системата трябва да се изчисти от тях, за да може останалата част, която работи съвестно и отговорно, да изпълнява достойно възложената ѝ обществена роля.
– Какви законодателни промени са необходими, за да отпадне формализмът при наказателни дела?
– Аз съм участвала в работната група за законодателни промени в НПК, които са готови и по мое мнение трябва да получат подкрепа, включително от новия състав на ВСС.
Предвиден е един пакет от мерки за преодоляване на формализма в наказателното правораздаване и за обезпечаване на разумни срокове за приключване на наказателното производство. Както магистратите, така и обществеността знае, че едно несвоевременно наложено наказание не постига целите, които са посочени в закона при реализиране на отговорността.
В законопроекта ние предлагаме в разпоредително заседание чрез произнасяне на съдията докладчик да се преустанови възможността за връщане на делото за доразследване от съдилищата.
– До нас дела за корупция в големи размери не стигат, каза преди дни ваш колега от Благоевград. Кога за последно четохте осъдителна присъда за корупция по високите етажи?
– Последно съм участвала по дело за подкуп, подсъдимият бе прокурор. Тогава ние потвърдихме първата ефективна присъда, която бе постановена за корупционни практики в съдебната система. Няма много дела с предмет корупционни престъпления, стигнали до ВКС.
– Готов ли е спецсъдът да поеме делата за корупция по високите етажи?
– Имам резерви към тази законодателна промяна. В обсега на правомощията на специализирания съд попадат престъпления за организирана престъпност. Струва ми се, че малко изкуствено се вместват в него корупционните престъпления, но така или иначе това зависи от полическата воля. Щом парламентът реши, ние сме длъжни да се подчиним на закона. Лично имам доверие и в Софийския градски съд, както и в другите окръжни съдилища, които досега гледаха такива корупционни престъпления.
– Какво ще е бъдещето пред Софийския районен съд (СРС)? Там все още няма избран титулярен председател.
– Тръгнала съм оттам и имам сантимент към този съд и колегите, които работят в него. Тази мегаструктура много трудно се управлява. Който и да бъде избран за председател на СРС, независимо от неговите намерения не би успял да реши възникналите и кумулирани през годините проблеми.
На среща с колеги от СРС преди изборите за ВСС споделих с тях една идея, която като че ли намира подкрепа – за евентуално разделение на съда в зависимост от разглежданата материя. Да имаме наказателен, граждански, може да се помисли и за брачен съд. По този начин ми се струва, че ще е възможно по-ефективното управление на СРС. В момента там работят повече от 830 съдии и служители, в това число съдии по вписванията и държавни съдебни изпълнители. Трябва да се вземе управленско решение, което да е свързано с реформирането на съда. Разбира се, тази идея трябва да бъде преценена, обсъдена и консултирана много внимателно.
– Ще има ли война между съдии и прокурори в следващия ВСС?
– Надявам се да няма война между прокуратурата и съда, защото ние нямаме противостоящи интереси. Всяка една от професионалните общности има своите задачи, проблеми, които трябва да решаваме, и цели, които отстояваме и преследваме. От една война между прокуратурата и съда никой не печели, нещо повече – тя ползва престъпността.
– Ще се върнете ли във ВКС след края на мандата ви във ВСС?
– Там е моето място. Надявам се да се върна с достойнство сред колегите там, откъдето съм дошла.
*Заглавието е на De Fakto
