Последни новини
Home / Законът / Съдът на ЕС отпуши отговорността за производителите на негодни ваксини

Съдът на ЕС отпуши отговорността за производителите на негодни ваксини

Defakto.bg

 Когато науката мълчи,  дефектът и вредата от една ваксина ще се доказват с улики, отсече Съдът

При липсата на научно съгласие,  дефектът на ваксина и причинно- следствената връзка между него и едно заболяване може да бъде доказвано от Съда чрез сериозни, конкретни и непротиворечиви улики. Близостта във времето между поставянето на ваксината и появата на заболяване,  липсата на лична и фамилна медицинска анамнеза на ваксинираното лице, както и значителният брой на случаите, в които е установено, че това заболяване се е появявало вследствие поставянето на такива ваксини, могат да представляват улики, които са достатъчни за доказване.

Това обяви днес Съдът на Европейския съюз в Люксембург по повод конкретен казус, свързан с поставянето на ваксина на френски гражданин, последвалото му заболяване,  завършило със смърт. Решението на Съда на ЕС има изключително значение за отговорността на производителите и е задължително за всички национални юрисдикции.

 Случаят

В периода между края на 1998 г. и средата на 1999 г. на г-н J. W е поставена ваксина срещу  хепатит Б, произведена от Sanofi Pasteur. През август 1999 г. г-н W започва да изпитва различни смущения, в резултат на които през ноември 2000 г. му е поставена диагноза  „множествена склероза“.  През 2011 г. г-н W умира. През 2006 г. той и  семейството му  предявяват иск срещу Sanofi Pasteur за обезщетение на предполагаемата вреда, която г-н W е считал, че е претърпял от ваксината.

Сезираният с делото Cour d’appel de Paris (Франция) постановява, че няма  научно съгласие (консенсус) за наличие на причинно-следствена връзка между ваксинирането срещу  хепатит Б и появата на множествената склероза. След като приема, че подобна причинно- следствена връзка не е доказана, съдът отхвърля иска.

Запитването до Съда

Сезиран с жалба срещу решението на Cour d’appel de Paris, френският Касационен съд (Cour de cassation) отправя преюдициално запитване към  Съда на ЕС дали въпреки липсата на научен консенсус и предвид факта, че според Директивата на Съюза относно отговорността за вреди, причинени от дефект на стока1 увреденото лице трябва да докаже вредата, дефекта и причинната връзка, въз основа на сериозни, конкретни и непротиворечиви улики,  съдът може да установи дефекта на  ваксината и причинно-следствената връзка между нея и заболяването. В случая се изтъква отличното предишно здравословно състояние на г-н W, липсата на фамилна анамнеза и връзката на близост във времето между ваксинирането и появата на заболяването.

Решение и мотивите

В решението си от днес (сряда) Съдът постановява, че при липсата на сигурни и неопровержими доказателства, съдът може да приема, че една ваксина има дефект, както и да установява, че между дефекта и заболяването има причинно-следствена връзка. За това трябва да са налице „съвкупност от сериозни, конкретни и  непротиворечиви улики, които позволяват  с достатъчно висока степен на вероятност да се приеме,че такъв извод отговаря на действителността”.

Сами по себе си правилата на Директивата не водят до обръщане на  тежестта на доказване, която увреденото лице носи, „тъй като то трябва да представи  различните улики, които в своята съвкупност ще позволят на компетентния сезиран съд да се увери в  наличието на дефект на една ваксина и на причинно-следствена връзка между този дефект и  претърпяната вреда”.

Да се разчита само на медицински изследвания, които нито установяват, нито изключват наличието на причинно-следствена връзка и да се  изключи всякакъв друг начин на доказването й, би направило невъзможна  отговорността на  производителя, казва Съдът.  Нещо,което би застрашило полезното действие на Директива, както и  преследваните от нея цели  – „да се защитят безопасността и здравето на  потребителите и да се осигури справедливо разпределение на свързаните с модерното  технологично производство рискове между увреденото лице и производителя”.

В решението още се казва, че  националните юрисдикции трябва да се уверяват, че представените  улики са действително достатъчно сериозни, конкретни и непротиворечиви, за да се може да се приеме, че наличието на дефект  изглежда като най- правдоподобното обяснение за настъпването на вредата.

Освен това съдът трябва да запази собствената си свобода на преценка по въпроса дали такова доказателство е било  надлежно приведено до момента, в който той счете, че е в състояние да формира  окончателното си убеждение, се казва в решението.

В конкретния случай Съдът приема, че близостта във времето между поставянето на ваксина и появата  на заболяване, липсата на лична и фамилна медицинска анамнеза във връзка с това  заболяване, както и наличието на значителен брой случаи, в които е установено, че това  заболяване се е появило вследствие поставянето на такива ваксини, изглежда a priori  представляват улики, чиято съвкупност би могла да доведе националния съд до извода, че увреденото лице е изпълнило възложената му тежест на доказване.  Това би могло да е така,  ако въз основа на тези улики съдът приеме, от една страна, че  поставянето на ваксината представлява най-правдоподобното обяснение за появата на  заболяването, и от друга страна, че при това положение ваксината не отговаря на  общоприетите очаквания за безопасност.

Съдът уточнява, че нито националният законодател, нито националните  юрисдикции могат да въведат начин на доказване посредством презумпции, който би позволил автоматично да се презюмира наличието на причинно-следствена връзка щом са  налице някои предварително определени конкретни улики – подобно доказване би могло да засегне предвиденото в Директивата правило относно тежестта на  доказване.

 

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението обвързва всички национални юрисдикции на държавите -членки, когато са сезирани с подобен въпрос.

1 Директива на Съвета от 25 юли 1985 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните  разпоредби на държавите членки относно отговорността за вреди, причинени от дефект на стока (ОВ L 210, 1985, г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 183).

About Лилия Христовска

Проверете също

Прокурорите избират нов член на ВСС (допълнена и обновена)

Два протеста пред Съдебната палата срещу вота Прокурорите от страната гласуват днес за нов член …

Правителството отговаря: Главният прокурор обитава 1 дка жилище в “Бояна”, ремонтирано за над четвърт милион

Главният прокурор Иван Гешев живее  в Дом номер 5 на държавната резиденция „Бояна“.  Сградата, която …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.