DeFakto.bg DeFakto.bg
Съдът в коя държава е компетентен да разгледа спор за отношенията между баби и дядовци с техните внуци – по местопребиваването на детето или на ищците?
Запитване в този смисъл е отправил ВКС съм Съда на ЕС в Люксембург. Там е образувано дело № C-335/17 г. („Вълчева“), съобщиха от Върховния касационен съд.
Преюдициалното запитване до Съда на ЕС гласи:
Следва ли понятието „право на лични отношения“, използвано в чл. 1, § 2, б. а) и чл. 2, т. 10 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, да се тълкува като приложимо не само за отношенията родители –деца, но и за отношенията с други близки, различни от родителите, а именно баба и дядо?
Конкретният повод е дело във ВКС по жалба на българска баба, поискала родното правосъдие да определи режим на лични отношения с внучето й, което живее в Гърция. Жалбата стига до последната инстанция, след като районен съд прекратява делото по чл. 128 от Семейния кодекс поради ипса на компетентност. А окръжен съд потвърждава определението.
Ето какво още съобщават от ВКС:
„Според подадената пред районния съд искова молба, дъщерята на ищцата е майка на дете, което живее в Гърция след прекратяването на брака между родителите му, като бащата е гръцки гражданин. С решение на компетентния гръцки съд бракът е прекратен, а упражняването на родителските права върху детето е предоставено на бащата. Със същото решение гръцкият съд е определил приложимия режим на лични отношения между майката и детето. С исковата молба Н. В. моли българския съд да постанови решение, с което на основание чл. 128 от СК да определи режим на лични отношения между нея и непълнолетния й внук. С определение районният съд е приел, че е налице дело с международен елемент. Тъй като обичайното местопребиваване на детето е в Република Гърция, съдът е достигнал до извод, че не е компетентен да разгледа предявеното искане, тъй като същото според чл. 85, ал. 2 от Кодекса на международното частно право (КМЧП) е подсъдно на гръцкия съд.
Ищцата е подала частна жалба срещу това определение. По образуваното пред окръжния съд дело е прието, че определението на първоинстанционния съд е правилно като краен резултат и е потвърдено. Според съда е налице правен спор относно частноправни отношения с международен елемент и тъй като той засяга лични отношения с непълнолетно дете между лица, които са граждани на държави – членки на ЕС, то при преценката за компетентността на българския съд да разгледа правния спор намира приложение Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност. Като е съобразил разпоредбите на регламента, съдът е тълкувал термина „право на лични отношения“ и е достигнал до извода, че правото на лични отношения според регламента не е ограничено само до родителите, поради което същият намира приложение и по отношение на гражданските дела, отнасящи се до правото на лични отношения на детето и с неговия разширен семеен кръг, в т.ч. баба и дядо. При извод за приложимостта на регламента, съдът е посочил, че съгласно чл. 8 компетентна да разгледа дело за лични отношения между родители и деца е юрисдикцията на държавата членка по обичайното местопребиваване на детето към момента на сезирането й.
В мотивите на преюдициалното запитване, отправено от ВКС, е посочено, че в своята дейност по главното производство и с оглед на етапа, до който е достигнало то, съдебният състав на ВКС има задължението да отговори на въпроса приложим ли е Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г. в случаите, в които предмет на исковото производство не е определянето на режим на лични отношения между родител и дете, а за хипотези на лични отношения между детето и други негови близки – баба и дядо. „Разрешаването на този проблем е от основно значение за настоящото производство по разглеждане на частната касационна жалба. Това е така, защото от тълкуването на разпоредбата на чл. 1, § 2, б. а), вр. § 1, б. б), вр. чл. 2, т. 10 от регламента ще се определи дали по отношение на компетентността на българския съд по делото се прилага регламентът или националното право, намерило израз в Кодекса за международно частно право. По тези съображения и доколкото спорът, с който е сезиран, не може да бъде решен от настоящия съд без тълкуване на понятието „право на лични отношения“ по смисъла на Регламент 2201/2003, налице е обоснована причина за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС“ – пишат върховните съдии.
Според съдебния състав на поставения в преюдициалното запитване въпрос следва да се отговори положително – понятието „право на лични отношения“ по смисъла на чл. 1, § 2, б. а) и чл. 2, т. 10 от регламента включва и отношенията с други близки, различни от родителите, а именно баба и дядо. „Макар изводът да не произтича пряко от текста на регламента, и конкретно от този на посочените разпоредби, той може да бъде извлечен от общата структура, съдържание и цел на регламента. Тълкуването на съответните разпоредби на регламента следва да се извърши в светлината на най-добрия интерес на детето като водещ принцип на нормативния акт, намерил място както в преамбюла, така и в конкретните му разпоредби“ – се посочва в преюдициалното запитване“.
