Когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. Командироване за срок, по-дълъг от 30 календарни дни, се извършва с писмено съгласие на работника или служителя. Командироването се извършва въз основа на писмена заповед.
В закона е предвидено, че в заповедта за командироване се посочват: наименованието на предприятието и длъжностното лице, което издава заповедта; трите имена и длъжността на командированото лице; мястото на командироването; задачата, за която лицето се командирова; времетраенето на командировката; командировъчните дневни, пътни, и квартирни пари, на които командированият има право и др.
На командирования служител, когато остава да нощува в мястото на командировката, се заплащат дневни пари в размер 20 лв. за всеки ден от командировката. На командирования, който изпълнява служебните си задължения през по-голямата част от работното време в друго населено място без нощуване, се изплащат дневни пари в размер 50 на сто от размера, т.е 10 лв. Тази разпоредба на закона се прилага в случаите, когато работникът или служителят поради характера на работата (задачата) която изпълнява, не се налага да използва цялото работно време, а само част от него, поради което в тези случаи не се налага да нощува, или в последния ден на командировката, когато лицето се завръща в мястото си на работа. Командировъчните пари са за всички дни от командировката включително и почивните и празнични дни, ако те са включени в периода на командировката със заповедта за командировка.
Справка: чл. 121, ал.1, ал.2 от Кодекса на труда , чл. 8, чл. 9, ал. 1, 19, ал. 1, ал. 2 от Наредбата за командировките в страната
Авторът е Национален секретар на КНСБ, консултант и специалист по публични лекции в областта на трудовите и социални въпроси, комуникациите и публичния сектор