DeFakto.bg DeFakto.bg
На 19-20 юни 2017 г. се проведе ежегодната конференция на мрежата HELP, която включва представители на юридическите професии на държавите – членки на Съвета на Европа, обединени от общата идея за повишаване на образованието по правата на човека на юристите-професионалисти. Тя бе създадена през 2012 г. с финансовата подкрепа на Норвежкия фонд и първоначално включваше пет пилотни държави, измежду които и България. Това съобщи в блога си адвокат Светла Маргаритова. От публикацията й става ясно, че мрежата HELP обхваща освен държавите-членки на Съвета на Европа и страни извън нея (като Беларус), а интерес проявява Израел, както и редица държави от Арабския регион и от Южна Америка. За този период е създадена платформа за дистанционно обучение и са разработени около 20 курса, част от които са достъпни и за самообучение, като успешно завършилите могат да получат дори он-лайн сертификат.
Гост на тазгодишната конференция е бил българският съдия в Съда по човешките права в Страсбург Йонко Грозев.
Темата на неговата лекция е свързана с независимостта на правосъдието и мястото на ЕСПЧ в отстояването на този основополагащ принцип на демокрацията.
Един от подходите за съдийска независимост е решението на Комисията по правата на човека на ООН, която следи за спазването на Международния пакт за политически и граждански права. Във връзка със случай на незаконно уволнен съдия тя е намерила нарушение на чл. 25 от Пакта, който гарантира правото на участие в обществени дейност. Европейската конвенция не съдържа подобно право, но подобни случаи се разглеждат в светлината на чл. 6 и чл. 10.
Други въпроси, които възникват, са свързани с назначаването на магистрати, кариерното им израстване, възрастта за пенсиониране. Във всички тези аспекти, ако се установи политическо вмешателство, може да се констатира нарушаване на принципа на независим съд.
Съдия Грозев е направил кратък коментар на делото Бака срещу Унгария(Requête no 20261/12,решение на Голямото отделение от 23.06.2016 г.), в основата на което е уволнението на председателя на ВКС. (У нас решението нашумя покрай коментара на правосъдния министър Цачева, че ако Лозан Панов иска да променя съдебната система трябва да се кандидатира за депутат. Изявлението й стана повод да й бъде поискана оставката от известни юристи – адвокати и преподаватели, които й напомниха и решението на Страсбург срещу Унгария ). Съдията е отбелязал, че твърде малко са случаите, когато в подобна хипотеза Съдът е намирал нарушение, но в конкретния казус такова е установено.
Фактите накратко са следните: През 2009 г. новото политическо мнозинство започва работа по промени в Конституцията, включващи и такива в съдебната система. Г-н Бака е бил настроен критично към готвените промени, касаещи съдебната система, което пък е придизвиквало неодобрението на Правителството. Макар че то е декларирало дори и пред Венецианската комисия, че измененията няма да засегнат мандатите на съдиите, в окончателния вариант на Конституцията е предвидено, че с приемането на съответните текстове мандатите на съдиите се прекратяват предсрочно. Г-н Бака е уволнен като председател на ВКС и става редови съдия, макар и мандатът му от 6 години да не е изтекъл. Доколкото уволнението е било предвидено в самата Конституция, г-н Бака не е имал достъп до съд и поради това Съдът приема, че е било допуснато нарушение на чл. 6§1.
Поради това, че по своето естество неговите критики към готвените промени в съдебната власт са били оценени като политически, ЕСПЧ намира нарушение и на свободата на изразяване по чл. 10.
Подобно дело в настоящия момент е допуснато до разглеждане пред Голямото отделение. Това е делото Денисов срещу Украйна.
Пред Европейския съд са били повдигани оплаквания, свързани с правомерността на дисциплинарни процедури срещу магистрати, защото институциите, подобни на българския кадрови орган (Висшия съдебен съвет) невинаги предоставят достатъчно гаранции относно процедурата по установяване истинността на едни или други факти, няма публичност на този процес. Затова от особена важност е как националните съдилища след това обсъждат изложените оплаквания и дали ги подлагат на независим контрол или проверка. Самият Европейски съд все още избистря своята концепция, защото законодателствата в различните европейски страни са твърде различни и това, което в някоя държава се приема, че не пречи на независимостта, за друга може да се окаже от решаващо значение. Поради това не е лесно да се разработи някакъв унифициран стандарт.
Съдия Грозев даде пример и с две решения, постановени по български дела – Джиджева (жалба № 12628/09, решение от 09.10.2012 и Цанова-Гечева(жалба № 43800/12, решение от 15.09.2015), в които не са установени нарушения, тъй като се приема, че съдът има ограничения в случаите, когато става въпрос за дискреционни правомощия на ВСС и контролът, който може да бъде осъществяван върху тях.
В заключение той подчерта, че независимостта на съдиите е основополагащ стълб за демократичността на едно общество, поради което е необходимо да бъдат създадени ефективни гаранции за нейното ненакърняване
