Бившият шеф на столичното следствие Петьо Петров остава „абсолютно чист“

Бившият шеф на столичното следствие Петьо Петров (известен и с красноречив прякор „Петьо Еврото“), уличен не от друг, а от ВКС в „класическа провокация към подкуп“, няма да носи дисциплинарна отговорност за това.

Случаят „Петров“ е окончателно закрит.

Това следва от решение на петчленен състав на Върховния административен съд, излязло днес. Подписи под него са сложили Милка Панчева, Румяна Папазова, Георги Георгиев, Сибила Симеонова и Димана Йосифова от ВАС.

Оплетен в казуси всякакви

Финалът идва, след като казусите на отговорния до неотдавна следовател Петров близо две години се оплитаха в откази, връщания и дела.

Накратко – през 2015 г., след като Върховният касационен съд потвърди присъдите „невинен“ за бившия военен министър Николай Цонев, съдията от СГС Петър Сантиров и финансиста Тенчо Попов (прословутото дело за „абсолютния престъпник“) и уличи следователя Петров в класическа провокация към подкуп,тогавашният правосъден министър Христо Иванов внесе предложение за дисциплинарно производство срещу този магистрат. Магистратът, известен и като Еврото, обаче междувременно подаде оставка. А ВСС първо отказа да го разследва дисциплинарно, а после прие оставката му. Министърът, от своя страна, оспори и едното, и другото решение на Висшия съдебен съвет. А на първа инстанция ВАС призна за основателни и двете жалби и разпореди на ВСС да приложи закона.

Да, ама бившият следовател вече се беше вписал като адвокат. А, макар че ВСС все пак образува дисциплинарно производство срещу него, то моментално бе спряно – в изчакване на тълкувателното решение на ВАС по дело №7 за 2015 г., свързано с дисциплинарното преследване на магистратите. Решението, макар и гласувано преди месеци, все още не е публикувано.

И дойде решение на Конституционния съд

По какво се произнесе днес ВАС? Конкретно – по делото срещу гласуваната оставка на  следователя Петров, отменена от тричленка на съда още през януари 2016 г. Но принципно – по целия казус. Като вече почерпи аргументите от решение на Конституционния съд.

Защото, докато ВСС и ВАС разменяха преписки по случая, а публиката тръпнеше в очакване на поредното произнасяне, в началото на 2017 г. Конституционният съд на свой ред се произнесе – не за следователя Петров, а за постулати в съдебния закон. И обяви за противоконституционна нормата, която забраняваше приемането на оставките на магистрати, срещу които има образувани дисциплинарни дела.

Именно на това решение на КС стъпват днес петимата от ВАС, без да обсъждат по същество кой е бил прав и кой- крив в сагата с Петьо Петров.

Какво казва петчленката на ВАС?

„В хода на касационното оспорване пред петчленният състав на ВАС се установи, че има образувано Коституционно дело №6/2016г. по искане на Пленума на Върховния касационен съд за обявяване на противоконституционност на разпоредбата на чл.166 ал.3 от Закона за съдебната власт./ Д.в. бр.64/07.08.2007г, посл. Изм. Д.в.бр.76/30.09.2016г/.
С Решение №1/31.01.2017г., постановено по Коституционно дело №6/2016г, обнародвано в Д.в. бр.14/10.02.2017г е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл.166 ал.3 от Закона за съдебната власт.
В открито съдебно заседание от 18.05.2017г., касаторът се позовава на това конституционно основание и иска от съда , наред с поддържаните касационни основания отмяна на решение № 295/11.01.2016г. по адм. д. №6033/2015 г. на тричленен състав на Върховен административен съд, шесто отделение, с което е отменено решението по т. 5.1 от Протокол № 21/29.04.2015 г. на Висшия съдебен съвет и поради противоконституционност на разпоредбата която е дала основание на съдебния състав да приеме, че оспорваното решение на административния орган – ВСС е незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.151 ал.2 от КРБ, обявеният за противоконституционен акт не се прилага от деня на влизането на решението в сила. Това означава , че съответният текст престава да бъде нормативен регулатор. Последицата от това е, че актовете / съответната правна норма/ се суспендира, докато законодателният орган не се произнесе с последваща норма която да я отмени.
Съгласно разпоредбата на чл . 235 ал.3 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, при постановяване на съдебното решение, съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
След приетата противоконституционност на разпоредбата на чл.166 ал.3 от ЗСВ, която е дала основание на съдебния състав да приеме, че оспорваното решение е незаконосъобразно, настоящият състав приема, че към настоящият момент тази разпоредбата на чл.166 ал.3 от ЗСВ няма действие. Поради това образуваното и неприключило към датата на постановяване на оспорения акт дисциплинарно производство и въобще наличието на дисциплинарно производство вече не е пречка за освобождаване на магистрат по реда на чл. 165, ал. 1, т. 2 ЗСВ /при подадена оставка/.
При това положение, настоящият Петчленен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени,а подадената жалба от министъра на правосъдието следва да бъде отхвърлена.“

Решението е окончателно.

Както се казва – пито-платено. Споровете какво щеше да стане, ако ВСС си беше свършил работата навреме, а делата във ВАС приключваха своевременно са интересни, но безпредметни. Вече!