Висш адвокатски съвет: Специализираният съд се превръща в извънреден

Defakto.bg

Приетият на първо четене НПК, още преди влизането му в пленарна зала,  бе обект на сериозни  критики от  експертите, съдиите, адвокатите и прочие.  Проектът бе предложен от Екатерина Захариева като министър на правосъдието в кабинета  „Борисов“-2 , а още тогава  върховни съдии от ВКС,  Висшият адвокатски съвет и Висшият съдебен съвет се обявиха срещу мнозинството от предлаганите  промени.

Под обстрел са много от новостите.  Поправките в НПК обаче особено нашумяха  с „изземването“ на  делата за корупция срещу министри, депутати, магистрати и изобщо хора на властови позиции от Софийския градски съд и прехвърлянето им на спецсъда.  Дотук  спецправосъдието не е показало впечатляващи резултати по делата за организирана престъпност, за да му се дават и тези за „високата“ корупция, изтъква зам.-председателят на ВКС Павлина Панова пред правната комисия и се позова на анализа, извършен от върховни съдии. Не я чуха.

Остра и неизменна е позицията на  Висшия адвокатски съвет  –    още през 2010 г., когато тогавашният министър на правосъдието Маргарита Попова обяви стратегия за реформа в съдебната власт,  Сотир Цацаров, като председател на Окръжен съд Пловдив подкрепи създаването на специализирани съдилища и лансира тезата за прехвърляне на  ВИП-корупцията в спецсъда.  Тогава адвокатската гилдия (и не само)  се противопостави изобщо на идеята за въвеждане на спецправосъдие – ако се създават специализирани съдилища, то те трябва да са в определени области на правото – например бракоразводен съд или съд за трудови правоотношения. Що се отнася до  „прехвърлянето“ на дела от общите съдилища на спецправосъдието, това е абсолютно нарушение  на Конституцията и Конвенцията  за правата на човека, категорична бе юридическата гилдия.

Абсурдно е едни и същи престъпления да се гледат от различни съдилища (общи и специализирани) заради ранга на извършителите, заявиха адвокатите.  С днешна дата ВАдвС остава на своите позиции.

Последователен е и съдията, станал главен прокурор .

„Политическата класа в България отдавна толерира прокуратурата – като удовлетворяват безбройните нормативни прищявки на главния прокурор, политиците си осигуряват комфорт (иначе казано, безнаказаност). А научната мисъл безкритично търпи всевъзможни издевателства над правото, сякаш в съзерцание очаква да проследи пътя към дъното”.  

Това бе коментарът на  адвокат Даниела Доковска,  уважаван юрист и бивш председател на Висшия адвокатски съвет за  качеството на  предложения от Екатерина  Захариева проект за промени в НПК.  Същият, който депутатите, като големи разбирачи прегръщат от сърце. И в унеса си забравиха дори да обявят обществени консултации за риска от промените, както и съответсвието им с Европейската конвенция за правата на човека, нищо, че  законът ги задължава.

Адвокатите: Проектът се нуждае от задълбочено експертно обсъждане

Публикуваме онази част от становището на Висшия адвокатски съвет, която аргументира тезата,  че с промените  Специализираният наказателен съд се превръща в извънреден. 

Изразяваме остро несъгласие с промяната в подсъдността за престъпления, извършени от народни представители, министри и техни заместници, председатели на държавни агенции и други държавни служители, изброени в § 60, както и от съдии, прокурори, следователи и членове на ВСС и Инспектората към ВСС.

Намираме текста от проекта за противоконституционен в частта, в която предвижда подсъдност на специализирания съд по отношение на отделна категория лица за отделни престъпления (чл.411а т.4.)  Въвеждането на елемента „служебно положение” или длъжност води до неравнопоставеност между отделните обвиняеми и подсъдими и създава подозрение в насочване на юрисдикцията на съда само против определена категория лица, а не за конкретни престъпления. Това е така, тъй като същите престъпни деяния, извършени от други лица, са на подсъдност на общите съдилища.

Качеството на едно лице на заемащо отговорно служебно положение, се отчита в конкретния престъпен състав от НК, а не в процедурата, по която се разглеждат делата. По-тежката наказуемост за някои престъпления, извършени от длъжностни лица, е предмет на регулиране от материалното право (Наказателия кодекс бел.ред), а не от процесуалното.

Предложеното специално третиране е едновременно нарушение на чл.6 от ЕКПЧОС и на чл.119 ал.3 от Конституцията, защото превръща Специализирания наказателен съд в извънреден, в съд intuito personae .

Припомняме, че Висшият адвокатски съвет зае аналогично становище през 2010 г., когато се обсъждаше създаването на специализираните съдилища и подобно разрешение бе предложено на обсъждане при създаване на тяхната компетентност. Тогава народните представители не го одобриха и то със сходни на поддържаните от Висшия адвокатски съвет аргументи.

В мотивите към настоящия проект откриваме странен аргумент – „да се създава условие за рационално използване на специализираните съдилища и прокуратури. Заедно с това ще се разчита и на специализацията на магистратите в двете институции, за да бъдат постигнати очакванията на обществото за своевременни и справедливи наказания, когато подсъдимият е заемал висша държавна длъжност“.

Акцентите тук са два.

Първият е в това, че според вносителите специализираните съдилища и прокуратури не са рационално използвани – нещо, което Висшият адвокатски съвет е прогнозирал още при създаването им.

Вторият акцент съдържа сериозна обида към магистратурата. Според авторите на проекта СГС и САС не са достатъчно специализирани и не посрещат очакванията на обществото.

В тези мотиви се съдържа известен парадокс. След като има съмнения в рационалното използване на специализираните съдилища и прокуратури, явно те не са имали нужната практика и брой дела, за да добият по-висока от тази на СГС специализация.

Висшият адвокатски съвет счита, че перманентното повишаване на професионалната квалификация и специализация е задължение на всеки юрист, независимо дали е адвокат или магистрат и независимо къде осъществява професионалната си дейност.

Ето защо не може магистратите от един съд да бъдат оценявани като по-специализирани от работещите в друг, особено когато разглеждат дела с един същ предмет. За нас е без съмнение обаче, че всеки съдия трябва да основава актовете си единствено върху закона и своето вътрешно убеждение, без да се ръководи от емоционални или конюнктурни обществени нагласи и реакции.

Несъстоятелно е обявяването на Специализирания наказателен съд за съд с „национална компетентност“ в мотивите към проекта. Преди всичко определянето на неговата подсъдност като „национална“ е повече от спорно според наказателно-процесуалната теория. От друга страна вече съществува съд с подобна, та било то и „национална“ компетентност – това е Софийският градски съд. Липсва сериозна юридическа мотивация за прехвърляне на част от компетентността на СГС на Специализирания наказателен съд.

Предложеният текст създава двойнствена подсъдност и е неясен по съдържание. Въвежда се понятие „други еднолични или колективни органи, създадени със закон или постановление на министерския съвет,и техните заместници“.Това понятие е поставено в общ текст с изброяването на представители на държавни органи, но от формулировката не личи дали е приложимо само за тях. Търговският закон създава колективни органи – съвет на директорите, надзорен съвет и др. и в частноправни дружества. Общата формулировка определя и органите в частното дружество като подсъдни на Специализирания съд. В това число може да бъде включен кметът на община, тъй като е едноличен орган, създаден със закон, но той не е посочен изрично в § 60 за разлика от министъра и заместник-министъра. Дори граматически текстът е несъстоятелен, тъй като фразата „и техните заместници“ е отнесена към всички категории изброени органи, а е ноторно, че колективните органи нямат и не могат да имат заместници.

В този си вид текстът е в противоречие с чл.6 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, изискващ законът да е ясен, предвидим и адресатите му да не се извличат по подразбиране или по тълкуване.

Параграф 60 дава възможност прокуратурата да избира подсъдността като повдигне на съответното длъжностно лице такива обвинения, които да определят компетентността на Специализирания наказателен съд, дори когато е ясно, че те няма да издържат в съдебната фаза. Подобен текст бе обявен за противоконституционен с Решение № 10 от 2011 на Конституционния съд.

В заключение, Висшият адвокатски съвет подчертава, че в настоящото изложение се съдържат само част от най-основните възражения, които има към предложения за обсъждане законопроект. Доколкото с проекта се засяга в значителна степен цялостната процедура по осъществяване на наказателното правосъдие, той се нуждае от много по-задълбочено експертно обсъждане и приемането му в този вид би било прибързано.

Становището е подписано от Ралица Негенцова, председател на ВАдвС

 

Още в  De Fakto Даниела Доковска: Проектът за НПК е индулгенция за прокуратурата

Тони Димов:  И проектът на НПК бе „промушен“, приятелю Кашъмов!