Тълкувателно решение №7 от 2017 г.: Без „поправителен“ за ВСС при отменено наказание на магистрат (пълният текст на решението)

Ключовото решение на ВАС излезе година и половина след образуването на делото

Ключовото за дисциплинарната практика на Висшия съдебен съвет тълкувателно дело приключи. Година и половина след образуването му във Върховния административен съд, след 4 проведени заседания по него, днес то бе публикувано на страницата на ВАС, влиза в сила веднага и предрешава изхода от шумни дисциплинарни казуси.

Например то ще отекне върху делото за уволнението на Румяна Ченалова – очакваният резултат е това решение на ВСС да бъде отменено. А Ченалова отново да стане съдия.

Общо 13 дела за дисциплинарни наказания на съдии чакат отговорите на ВАС, бе отчетено за последно. Сред тях освен на Ченалова, са и уволнението на Мария Иванова от СГС през 2014 г., отказът да бъде наказана заместничката на Владимира Янева Богдана Желявска и други.

Тълкувателно дело №7 от 2015 г. бе образувано през ноември 2015 г. по искане на председателя на ВАС Георги Колев и трябваше да отговори на три основни въпроса: допустимо ли е след отмяна на наказание съдът да връща казуса на ВСС на „поправителен“; може ли кадровик, който е инициирал дисциплинарно производство, после да стане и член на дисциплинарния състав по същото дело; има ли ВСС право предварително да преценява основателността на предложението да стартира дсисциплинарна процедура? Питанията не бяха случайни – разнобоят в решенията раждаше скандал след скандал.

Днес с Тълкувателно решение №7 от 2017 г. върховните съдии дават отговорите.

Когато отмени дисциплинарно наказание на магистрат, съдът не може да връща преписката на ВСС за ново произнасяне, та да се „поправи“ – след като решението е незаконно и против правилата, то се отменя и казусът приключва, заявяват съдиите от Първа и втора колегия на ВАС.

Един член на ВСС не може едновременно да е в ролята и на дисциплинарен обвинител, и на дисциплинарен съдник, това е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, е отговорът им на втория въпрос. Макар че с последните промени в Закона за съдебната власт правомощието на кадровиците да искат наказания отпадна, решението е важно за висящите казуси. Именно в казуса „Ченалова“ роляти се дублираха – Галя Георгиева от ВСС бе сред поискалите дисциплинарно дело срещу нея, а после стана и докладчик в дисиплинарния й състав.

Интересно е произнасянето на ВАС по третия въпрос – макар че го отклоняват заради липсата на противоречива практика, в същото време съдиите заявяват: ВСС няма право на предварителни разсъждения дали искането за дисциплинарно преследване е основателно, а трябва да образува дело. Сиреч – в казуси като този с бившия шеф на столичното следствие Петьо Петров, за когото първоначално отказа дело, съдебният съвет е действал неправомерно.

Решението е подписано с две особени мнения, и двете на по шестима съдии.

В първото „особено мнение“ Наталия Марчева, Румяна Папазова, Теодора Николова, Милена Златкова, Тодор Тодоров и Николай Гунчев заявяват, че след като отмени наложено наказание, съдът трябва да реши делото по същество.

Второто „особено мнение“ е на Йовка Дражева, Атанаска Дишева, Соня Янкулова, Георги Георгиев, Тодор Тодоров и Николай Гунчев. В него те заявяват, че по зададените въпроси ВАС не е трябвало да се произнася за изборните членове на ВСС, заради липсата на съдебна практика за тях.

Заради значимостта му, De Fakto публикува пълният текст на Тъкувателно решение №7/2017 г.

Тълкувателно дело № 7 / 2015 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд е образувано по искания на председателя на Върховния административен съд на основание чл. 125 и чл. 126, т. 1 във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), по следните въпроси: 1.„Какво е правомощието на Върховния административен съд след отмяна на решение на Висшия съдебен съвет (ВСС), с което е наложено дисциплинарно наказание на магистрат, да върне преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона по чл. 173, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), или само да отмени решението, без да връща преписката на органа за ново произнасяне, независимо от наличието на дисциплинарно нарушение?”.
2.„Съставлява ли съществено нарушение на административнопроизводствените правила и принципа за безпристрастност по чл. 10, ал.2 от АПК участието на членовете на Висшия съдебен съвет в дисциплинарен състав, когато същите са и вносители на предложение за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 312, ал.1, т. 4, във връзка с чл. 311, т. 2, б.”в” и чл. 307, ал. 2 от ЗСВ за изборните членове на Висшия съдебен съвет, и по чл. 312, ал. 1, т. 4 от ЗСВ за налагане на дисциплинарно наказание на съдия, прокурор, следовател, на административен ръководител или заместник на административния ръководител?“
3.„В хипотезата на чл. 310, ал. 1, изр. 1 от Закона за съдебната власт, при наличие на искане по чл. 27, ал. 4 от ЗСВ или на предложение по чл. 312, ал. 1 от ЗСВ за образуване на дисциплинарно производство срещу изборен член на ВСС, съдия, прокурор, следовател, административен ръководител или заместник на административен ръководител, отговарящо на формалните изисквания за сезиране на Висшия съдебен съвет, съществува ли задължение за Висшия съдебен съвет да образува дисциплинарно производство или ВСС има право на преценка за обоснованост на предложението преди образуване на дисциплинарното производство?”.
Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, за да се произнесе по поставените въпроси, съобрази следното:
По първия въпрос:
В практиката на Върховния административен съд са застъпени две противоречиви становища.
Според едното становище, след отмяна на решението на Висшия съдебен съвет, с което е наложено наказание на привлечения към дисциплинарна отговорност магистрат и е безспорно установено извършеното дисциплинарно нарушение, съдът на основание чл. 173, ал. 2 АПК връща преписката на Висшия съдебен съвет за издаване на нов акт, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, в това число и относно вида на дисциплинарното наказание. Основанието за връщане на преписката за издаване на нов акт е продиктувано от обстоятелството, че правомощието за налагане на дисциплинарно наказание е от изключителната компетентност на Висшия съдебен съвет. Преценката за вида на дисциплинарното наказание е изцяло в дискрецията на административния орган, която за да бъде упражнена законосъобразно следва да е мотивирана и съобразена с критериите по чл. 309 ЗСВ. Съдът не разполага с дисциплинарна власт и не може да замести преценката на административния орган, а само да упражни контрол за законосъобразност спрямо оспореното решение.
Според другото становище, след отмяна на решението на Висшия съдебен съвет за налагане на дисциплинарно наказание, Върховният административен съд няма правомощия по чл. 173, ал. 2 АПК да върне преписката на дисциплинарно наказващия орган за издаване на нов акт. Съдът разполага с правораздавателна власт, но не и с дисциплинарна власт и в този контекст е недопустимо след упражняване на контролно-отменителните си правомощия да дава указания на дисциплинарно наказващия орган във връзка с процесуалните правила и материалноправните основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на магистрата, както и относно вида и размера на дисциплинарното наказание, което следва да се наложи. Повторното реализиране на отговорност след осъществен контрол за законосъобразност по съществото на фактите и приложимия закон означава повторно налагане на дисциплинарно наказание, което е в противоречие с основните правни принципи по чл. 6, ал. 2, чл. 8, ал. 2 и чл. 13 АПК.
Общото събрание на съдиите от колегиите на Върховния административен съд намира за правилно второто становище.
Въпросът за правомощията на Върховния административен съд при обжалване на решения на Висшия съдебен съвет, свързани с дисциплинарната отговорност на магистратите може да бъде отнесен, както към случаите когато съдът действа като първа инстанция в тричленен състав по смисъла на чл. 323, ал. 1 и ал. 2 ЗСВ, вр. с чл. 173, ал. 2 АПК, така и когато постановява решение като касационна инстанция в петчленен състав по чл. 323, ал. 4 ЗСВ.
Решението на Висшия съдебен съвет не е типичен административен акт, който се издава в хода на дейност по държавно управление. То е акт по осъществяване на дисциплинарната отговорност на лица, работещи в системата на съдебната власт.
Администрирането, извършвано от Висшия съдебен съвет не го превръща в част от изпълнителната власт нито рефлектира върху статута му на орган на съдебната система. Висшият съдебен съвет е колективен, висш административен орган, който осъществява ръководство на структурите на съдебната власт и неговата основна цел е да осигурява нейната независимост (решение № 8 от 15.09.1994 г. на Конституционния съд на Република България по конст. дело № 9 / 1994 г. и решение № 10 от 15.11.2011 г. на Конституционния съд по конст. дело № 6 / 2011 г.), но той нито може да правораздава, нито да реализира контрол при осъществяване на функцията по правосъдие от магистратите.
Дисциплинарната власт не е власт за пряко осъществяване на политиката на държавата в съответната област. Тя е власт, която произхожда от съдържанието на правоотношение по престиране на труд. Този характер на дисциплинарната власт предопределя и дискрецията, при която тя се упражнява.
Дисциплинарните нарушения не са numerus clausus за разлика от административните. Те са уредени общо, като нарушения на служебната дисциплина и действия, уронващи престижа на съдебната власт. Законодателят не борави с конкретиката на фактическия състав, което обосновава и дискрецията на органа.
Съдът, от своя страна, разполага с правораздавателна власт, но не и с дисциплинарна власт, поради което не може да осъществява вмешателство в дисциплинарната дейност на Висшия съдебен съвет посредством указания по прилагането на материалния и процесуалния закон или чрез произнасяне по същество, след като отмени по жалба на засегнатия магистрат дисциплинарнонаказателния акт.
До същия извод се стига и тълкувайки разпоредбата на чл. 313, ал.2 ЗСВ, когато привлеченото към дисциплинарна отговорност лице не е било изслушано или не са били искани писмените му обяснения, съдът отменя наложеното дисциплинарно наказание, без да разглежда делото по същество, освен ако лицето е отказало да даде обяснения или да бъде изслушано.
Разпоредбата не изброява изчерпателно всички възможни административнопроизводствени нарушения, представляващи основания за унищожаемост на дисциплинарнонаказателния акт. Тя обаче урежда правомощията на съда при наличие на някои от тези нарушения. Тези правомощия са ограничени само и единствено до отмяна на акта на ВСС и не допускат връщане на преписката на дисциплинарно наказващия орган с цел отстраняване на допуснатите от него административнопроизводствени нарушения и повторно произнасяне, като по този начин се дерогира чл. 173 АПК. Законодателят утвърждава принципа за еднократност в упражняването на дисциплинарната компетентност от Висшия съдебен съвет. Именно с оглед на този принцип съдът няма правомощието да върне преписката на ВСС, за да упражни последният своята компетентност повторно.
Решението на ВСС, с което се налага дисциплинарно наказание носи белезите на административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 АПК и поради това предмета на контрол за законосъобразност обхваща всички основания по чл. 146, т.1-5 АПК. Проверката е по същество и независимо от порока, от който страда този акт и води до отмяната му. Единствено в хипотезата на чл. 313, ал.2 ЗСВ решението се отменя без да се разглежда спора по същество, но дори и при нея отмяната на решението на дисциплинарно наказващия орган не води до връщането му за ново разглеждане.
По втория въпрос:
Противоречивата практика по прилагането на 10, ал. 2 АПК във връзка с чл. 312, ал. 1, т. 4, чл. 311, т. 2, б.”в” и чл. 307, ал. 2 от Закона за съдебната власт (отменени редакции – ДВ, бр. 62 от 2016 г. в сила от 09.08.2016 г.) е постановена от съдебни състави на Върховния административен съд.
Независимо от промяната в съдържанието на посочените разпоредби от Закона за съдебната власт, въпросът поставен за тълкуване не е изгубил значението си досежно висящите спорове, по които съдебните дела са спрени в изчакване решението на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд и предвид § 208 ЗИДЗСВ, в който е предвидено заварените случаи да се разглеждат по досегашния ред.
Със Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт – обн. ДВ, бр. 62 от 09.08.2016 г., в сила от 09.08.2016 г. е ограничен кръга от лицата, на които законодателят е предоставил възможност надлежно да правят предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу съдия, прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител, като от този кръг са изключени членовете на Висшия съдебен съвет. Такова правомощие съгласно старата редакция на чл. 312, ал.1, т. 4 от Закона за съдебната власт, която е предмет на тълкуване, имаха не по-малко от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет.
В практиката на Върховния административен съд са застъпени две противоречиви становища.
Според едното становище, ако някой от предложителите по чл. 312 от Закона за съдебната власт бъде избран чрез жребий в дисциплинарния състав това няма да опорочи процедурата, тъй като такова основание за отвод не е сред изброените по чл. 35 от същия закон. Висшият съдебен съвет е органът, който взема решението за налагане на дисциплинарно наказание и той не е обвързан от предложението на вносителите. Ако се приеме, че изборът на вносителя на предложението в дисциплинарния състав е дефект на процеса, допуснат от самия законодател, той не може да бъде преодолян чрез корективно тълкуване, а следва да бъде избегнат чрез въвеждане на изрична законова забрана. Пример в тази насока е хипотезата на чл. 316, ал.3 ЗСВ, съгласно която членовете по право на Висшия съдебен съвет не могат да бъдат членове на дисциплинарния състав.
Според другото становище формирането на дисциплинарния състав по правилата на случайния избор само по себе си не може да преодолее съществуващата заинтересованост на този член на Висшия съдебен съвет, който е вносител на предложението за образуване на дисциплинарното производство, защото винаги ще са налице обстоятелства, пораждащи съмнение в неговата безпристрастност, тъй като в качеството си на предложител той веднъж вече е проучвал материалите, формирал е и е изразил външно своето становище. Подобно нарушение на чл. 10 АПК, който регламентира основополагащ принцип на процеса следва да се цени като съществено, тъй като би могло да повлияе съдържанието на издавания акт.
Общото събрание на съдиите от колегиите на Върховния административен съд намира за правилно второто становище.
Законът за съдебната власт в редакцията му преди ДВ, бр. 62 / 2016 г. не съдържа изрична забрана за вносителите на дисциплинарно предложение да участват в дисциплинарния състав. Съществува обаче нормативен принцип, от който произтича такава забрана.
Висшият съдебен съвет, упражнявайки правомощията си по глава шестнадесета на Закона за съдебната власт, действа, освен по правилата на тази глава, но и съобразно нормите и принципите на АПК (чл. 328 ЗСВ). Това обуславя приложимостта на принципа по чл. 10, ал. 2 АПК, който задължава административните органи да упражняват властта си безпристрастно. ВСС налага дисциплинарни наказания в качеството си на административен орган и неспазването на посочения принцип представлява основание за оспорване по чл. 145, т. 3 АПК – съществено нарушение на административнопроизводствени правила.
В относимата редакция на чл. 312, ал.1, т. 4 от Закона за съдебната власт предложението за налагане на дисциплинарно наказание на съдия, прокурор, следовател, административен ръководител или заместник на административен ръководител може да се направи от не по-малко от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет. Въз основа на предложението се образува дисциплинарно производство, при което ВСС чрез жребий определя измежду членовете си тричленен дисциплинарен състав.
Дисциплинарният състав заема особено място в дисциплинарното производство. От една страна, той е помощен орган на Висшия съдебен съвет, определен измежду състава на изборните членове чрез жребий, а от друга – на него му е възложена функцията на арбитър, който следва да определи кръга на релевантните доказателства съобразно твърдяното дисциплинарно нарушение, да даде възможност на всяка от страните да изрази и развие своето становище по предмета на дисциплинарното производство и приложи, съответно изиска събирането на относимите за спора доказателства или служебно да събере същите с цел вярно изясняване на фактите по спора. След това, дисциплинарният състав предлага на Висшия съдебен съвет, респ. съответната колегия на ВСС, съобразно действащата редакция на закона – решение, с което установява подлежащите на доказване факти, изразява становище по тях и предлага вида и размера на дисциплинарното наказание, посочвайки правното основание за налагането му (чл. 319, ал.1 ЗСВ).
Гореописаните функции на дисциплинарния състав показват необходимостта от гаранции за неговата независимост и безпристрастност. Последната би била накърнена, ако не бъдат изключени от случайния подбор по чл. 316 ЗСВ вносителите на предложението за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като въпросните вносители, от една страна, и членовете на дисциплинарния състав, от друга страна, упражняват несъвместими функции в една състезателна по своя характер процедура. Европейският съд по правата на човека квалифицира съвместяването на такива функции като нарушение на правото на справедлив процес по смисъла на чл. 6, параграф 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (вж. делата „Пиерсак срещу Белгия“, „Волков срещу Украйна“, „Митриновски срещу Македония“ и др.).
Това произтича от измеренията на принципа за безпристрастност в рамките на административните производства: 1. придържане на водещия процеса орган към предоставената му компетентност и съобразяване на всички други органи с нея и 2. предотвратяване на всеки възможен конфликт на интереси, изразяващ се в евентуална заинтересованост на длъжностните лица от съответната администрация от съдържанието на крайния акт.
По аргумент за противното, „пристрастен“ орган е този, който участва в разглеждането на дисциплинарното производство, в нарушение на принципа на самостоятелност и безпристрастност, установен в чл.10 АПК.
Всичко гореизложено налага извода, че участието на едни и същи членове на Висшия съдебен съвет в подготвителния етап на дисциплинарното производство (проверка, проучване на информацията за извършено дисциплинарно нарушение и изготвяне на предложение за образуване на дисциплинарно производство) и в процеса по фактическо установяване на извършеното нарушение чрез събиране, анализиране и оценка на събраните доказателства в хода на производството пред дисциплинарния състав на ВСС, не издържа теста за безпристрастност при упражняване на компетентността за реализиране на дисциплинарната отговорност на магистрата. Висшият съдебен съвет е длъжен във всеки случай и на всяка фаза на дисциплинарната процедура да гарантира правото на справедлив процес на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, независимо от липсата на изрична законова забрана за формиране на дисциплинарния състав с участието на вносители на предложението за налагане на дисциплинарно наказание.
По третия въпрос:
Искането на приемане на тълкувателно решение е за неправилна съдебна практика по смисъла на чл. 124, ал. 1 от Закона за съдебната власт по тълкуването и прилагането на разпоредбите на чл. 27, ал. 4 и чл. 312, ал. 1 във вр. с чл. 310, ал. 1 и чл. 311, т. 2, б.“а“, „б“ и „в“ ЗСВ относно задължението на наказващия орган да образува дисциплинарно производство срещу изборен член на Висшия съдебен съвет от квотата на съдебната власт, съдия, прокурор, следовател, административен ръководител или заместник на административен ръководител, когато предложението на компетентния орган отговаря на формалните изисквания за сезиране на Висшия съдебен съвет.
Вносителят на искането – председателят на Върховния административен съд е възприел като неправилна практиката, материализирана в определение № 9195 / 03.08.2015 г. по адм. дело № 5340 / 2015 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на шесто отделение. Според вносителя, съдът неточно е приел, че когато предложението отговаря на формалните изисквания за неговата допустимост и не са изтекли давностните срокове по чл. 310, ал. 1 от Закона за съдебната власт, при липса на нормативно установени изисквания, на които то да съответства, не трябва да се изследва неговата обоснованост преди образуването на дисциплинарното производство. Отбелязва се възможното засягане на чувствителни интереси за магистрата във връзка с уредените права по чл. 166, ал. 3 ЗСВ, чл. 130, ал. 8, т. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 308, ал. 3 ЗСВ, чл. 225, ал. 1 ЗСВ.
Общото събрание на съдиите от колегиите на Върховния административен съд намира за неоснователно искането предвид липсата на неправилна съдебна практика.
Налице е припокриване между изразените от вносителя тези и изложените в определение № 9195 / 03.08.2015 г. по адм. дело № 5340 / 2015 г. на Върховния административен съд мотиви. И в двете позиции има съгласие, че в Закона за съдебната власт не са конкретизирани и обособени процесуалните предпоставки за образуване на дисциплинарно производство. Липсва както примерно, така и изчерпателно изброяване на необходимото съдържание на предложението за налагане на дисциплинарно наказание. В чл. 27, ал. 4 и чл. 312, ал. 1 ЗСВ са изброени активнолегитимираните органи. Налице е яснота и досежно сроковете за образуване на дисциплинарното производство (чл. 310, ал. 1 ЗСВ).
При липса на нормативно установени изисквания, на които следва да съответства предложението на органа по чл. 312, ал. 1 ЗСВ за налагане на дисциплинарно наказание, съдържанието му следва да бъде преценено съобразно общите правила за сезиране на компетентен орган по АПК, като се отчетат спецификите на дисциплинарното производство по Закона за съдебната власт.
В този смисъл трябва да се прецени дали искането е подписано (чл. 29 АПК); дали съдържа изложение на фактически обстоятелства, за които се твърди, че съставляват дисциплинарно нарушение; дали съдържа ясно формулирано и разбираемо посочване на основанието, по което се претендира ангажиране на дисциплинарната отговорност на магистрата; дали е налице влязъл в сила акт за същото дисциплинарно нарушение (чл. 308, ал. 4 ЗСВ); дали е налице друго дисциплинарно производство със същия предмет (чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК) и др. По своята правна природа примерно изброените изисквания регламентират процесуалните предпоставки (положителни и отрицателни), от които зависи съществуването и надлежното образуване на дисциплинарното производство.
Различен е въпросът за наличието на достатъчно данни за извършено дисциплинарно нарушение. Той е свързан с правна преценка, при която значение би могло да има всяко фактическо обстоятелство, индикиращо нарушението и станало достояние на компетентния дисциплинарно наказващ орган по предвидения в закона ред. Налице е необходимост от установяването на определени факти, чиято даденост прави възможно формулирането на изводи досежно извършването на нарушение. Акумулирането на релевантни спрямо предмета на бъдещото дисциплинарно производство данни е наложително, като източниците и материалните носители на същите биха могли да бъдат от най-различно естество.
Проверката обаче не следва да обсъжда въпросите относно евентуалната основателност на предложението за ангажиране на дисциплинарната отговорност, нито годността на представените доказателствени средства, респ. тяхната едностранчивост или противоречивост, изчерпателност или изолираност. Това са все въпроси по същество, които не могат да бъдат преценявани на този предварителен етап, поради което не могат и да послужат и като основания за отказ за образуване на дисциплинарно производство. Не е допустимо изземването на правомощия на дисциплинарния състав, респ. на колегиите на Висшия съдебен съвет или Пленума на Висшия съдебен съвет за решаване въпроса по същество на този още предварителен етап от образуване на дисциплинарното производство.
Дали твърденията в направеното предложение за налагане на дисциплинарно наказание съответстват на обективната действителност, както и дали могат да бъдат доказани с допустими доказателствени средства, е въпрос по основателността на искането. Поради тази причина изясняването на фактите и обстоятелствата, които са релевантни за налагане на дисциплинарно наказание се случва в рамките на образуваното производство. Ето защо обективната или субективна невъзможност за доказване на определен факт или обстоятелство, не представлява пречка за образуване на дисциплинарно производство.
Решението на Висшия съдебен съвет, с което се отказва образуване на дисциплинарно производство е акт по чл. 197 АПК и подлежи на съдебен контрол по реда на раздел ІV, глава десета АПК.
По изложените съображения Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд

1. Върховният административен съд няма правомощието след отмяна на решението на Висшия съдебен съвет, с което е наложено дисциплинарно наказание да върне преписката на органа за ново произнасяне.
2. Участието на членовете на Висшия съдебен съвет в дисциплинарния състав, когато същите са и вносители на предложение за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 312, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 311, т. 2, б.”в” и чл. 307, ал. 2 от Закона за съдебната власт за изборните членове на Висшия съдебен съвет, и по чл. 312, ал. 1, т. 4 от Закона за съдебната власт за налагане на дисциплинарно наказание на съдия, прокурор, следовател, на административен ръководител или заместник на административния ръководител е съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
3. Отхвърля искането за тълкуване поради неправилна съдебна практика по зададения въпрос: „В хипотезата на чл. 310, ал.1, изр. 1 от Закона за съдебната власт, при наличие на искане по чл. 27, ал.4 от ЗСВ или на предложение по чл. 312, ал.1 от ЗСВ за образуване на дисциплинарно производство срещу изборен член на ВСС, съдия, прокурор, следовател, административен ръководител или заместник на административен ръководител, отговарящо на формалните изисквания за сезиране на Висшия съдебен съвет, съществува ли задължение за Висшия съдебен съвет да образува дисциплинарно производство или ВСС има право на преценка за обоснованост на предложението преди образуване на дисциплинарното производство?”.

• Пълният текст на двете „особени мнения“ може да бъде открит и прочетен на страницата на ВАС