DeFakto.bg DeFakto.bg
И Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) се включи в хора на професионалните критики по промените в Административно процесуалния кодекс (АПК), минал на първо четене в парламента. Както De Fakto вече писа Министерството на правосъдието излезе с критична позиция по законопроекта, а директорът на правната дирекция в Програма достъп до информация Александър Кашъмов постави остро въпрос за липсващото обществено обсъждане и консултации за ефекта от промените и неяснотите около авторството на законопроекта. Всеобщи са критиките за новите размери на таксите при касационно обжалване по административни дела и отмяна на влезли в сила съдебни актове, променената родова подсъдност по делата, която цели разтоварване от дела на Върховния административен съд.
Становището на КЗК е подписано от председателя на комисията Юлия Ненкова, зам.председателя Димитър Кюмюрджиев и членове Анна Янева, Геолгица Стоянова, Красимир Витанов и Красимир Зафиров. От изложението на комисията личи одобрение на идеите за въвеждане на електронно правосъдие, което в КЗК смятат, че ще доведе до „по-бърз и ефективен административен процес и правораздаване и ще се прекрати „порочната практика за неоснователното му отлагане.” ( По този въпрос обаче са постъпили други сериозни несъгласия, свързани с опасности за правата на страните по административни делата) Комисията застава зад „подробното уреждане на института на мълчаливото съгласие, с което се „създават предпоставки за преход от презумпция за мълчалив отказ към презумпция за мълчаливо съгласие в определени случаи. А така най-лесно може да се пребори бездействието на администрацията и видимо да се намали административната тежест”
Пълно несъгласие
Пълно е обаче несъгласието на КЗК за размерите на съдебните такси при касационно обжалване и смяната на подсъдността по споровете, решавани от комисията по Закона за конкуренцията и Закона за обществените поръчки. С проекта тези дела се прехвърлят за разглеждане в Административен съд – София, като първа инстанция. (Отделно, текат много критиките за натоварването на районите съдилища, в частност и на Софийски районен съд с делата, сега подсъдни на Върховния административен съд (ВАС) по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи)
С поправките в АПК, както вече се разбра, таксата за касационно обжалване и отмяна на влезли в сила решения за гражданите скача 18 пъти- от 5 лв. на 90 лв, за неправителствените организации – 90 пъти (от 5 лв. на 450 лв.), а за търговските дружества – 9 пъти (от 50 лв. на 450 лв.).
Като държавен орган, КЗК се спира на разпоредбата, според която, когато има определяем материален интерес по едно дело, таксата е в процент от интереса. Например, максималната такса по дела с интерес до 10 млн. лв. е 3400 лв., а тази при интерес от над 10 млн. лв. – 9000 лв. (в §74 от ЗИД на АПК, с който се създава нов чл. 227а от АПК.)
Това решение е абсолютно „нелогично, правно необосновано логически и житейстки”, казва КЗК и настоява от проекта да отпаднат, както предложенията за заплащане на такси от държавни органи, така и съдебни разноски по делата.
Аргументите
Внасянето на държавна такса от държавни органи на бюджетна издръжка, първостепенни разпоредители с бюджет, какъвто е и КЗК, представлява разпореждане със средства от бюджета на един държавен орган към бюджета на друг държавен орган или пращане от държавния бюджет към държавния бюджет. Това по никакъв не води до равнопоставеност на страните в касационното дело, каквито са претенциите в мотивите, смятат юристите. За частноправните субекти задължението за високата държавна такса е за тяхна собствена сметка, нещо което е съществено финансово натоварване при касационно обжалване.
Освен това новата висока такса е определена при наличието на един основен недостатък на законопроекта – липсата на яснота какво е „определяем материален интерес“ не дава отговор на редица въпроси – как ще се изчисляват разноските на страните по тези дела, как ще се отразява на държавния бюджет евентуалното осъждането на разноски по такива административни дела и съответно прилагането на чл. 143 от АПК. Кой, кога и как ще го определя остава загадка, дивят се юристи.
Предвиденото разпореждането със средства от бюджета на един държавен орган към бюджета на друг държавен орган е свързано единствено с разходване на средства за банкови такси и обременяване администрирането на делата, сочат експертите.
Освен това, смятат те, законът „несправедливо обобщава поведението на недобросъвестни в процесуалното си поведение и действия субекти с това на държавните органи, когато са касационни жалбоподатели, и е недопустимо да бъде аргумент в тази посока, още повече с оглед на мотивите за равнопоставеност на тези страни”.
От КЗК предлагат въпросът да се реши аналогично на чл.161 от ДОПК , така че хем да не бъде затруднено внасянето на държавни такси по определяем материален интерес, хем да не е налице „неоснователно притискане на държавните органи при осъществяването на специалните им правомощия, под риск от осъждане на прекомерни разноски[1]. А уреждането по един и същ начин на идентични отношения е в съответствие с профила на правовата държава.
Както експертите от Министерството на правосъдието, така и тези на КЗК са категорично против таксите да се записват в самия АПК. Това е твърде „твърде консервативна, ограничителна и крайна инициатива”, доколкото тарифите за такси, се одобряват от Министерски съвет, а като подзаконов нормативен акт се ползват с висока степен на стабилност. Нещо повече, тарифите гарантират „съответствие с принципите на правовата държава и защита на заинтересованите лица в случай на допусната незаконосъобразност при уреждането на динамичните фактически обществени отношения.” , категорично е изразеното мнение. И още:„ Ако един съдебен орган има нужда от повече средства, то има друг законов финансов механизъм за планиране на увеличаване на средствата в бюджета му…”
И разноски за адвокат?!
Остра е реакцията и срещу предложението държавната такса да е в процент и върху размера на наложената имуществена санкция. (нова ал.2 на чл.64)
В част от решенията си КЗК налага глоби и имуществени санкции, чиито размер в абсолютна стойност са в размер на милиони. Налаганите санкции за нарушения може да стигат до 10% от годишния оборот на дружествата нарушители, включително и на цяла икономическа група. Внесеното предложения допуска законодателят да приеме, че санкцията в подобни случаи представлява материален интерес, подобен на гражданско – правните и търговски дела, нещо което пък ще доведе до определяне на адвокатско възнаграждение. Това означава, че при евентуална отмяна на такава санкция, комисията трябва да плаща възнаграждение на адвокат в размер, определен в процент от наложеното административно наказание. „В случай, че бъде прието внесеното предложение, това би означавало Комисията да не осъществява законовите си правомощия и да не налага санкции и глоби, или да ги налага в минимален размер, с презумцията, че при евентуална отмяна на акта й, ще бъде осъдена на разноските за адвокатско възнаграждение, които не може да покрие от бюджета си…”
Наред с предложението гласуваното изменение да отпадне, от КЗК настояват в АПК да се предвиди изричен текст, според който държавните органи не следва да бъдат осъждани на реализираните от страните съдебни разноски на първа и касационна инстанция.
За промяната на подсъдността по делата за конкуренцията и обществените поръчки
КЗК се обявява категорично против решението на проекта за АПК, делата по Закона за защита на конкуренцията да се обжалват като първа инстанция пред Административен съд София, а неговите решения да подлежат на касационно обжалване пред 3-членен състав на ВАС.
В момента делата се решават на първа инстанция от 3-членен съства на ВАС, и от 5 – членен на ВАС, като последна инстанация
„ Това предложение е неприемливо и необосновано. Произнасянаето на ВАС като първа и като касационна съдебна инстанция има своето разумно доктринално, политическо и установено във времето правово основание”, сочат юристите на КЗК.
Сред множеството аргументи защо съдебният контрол над актовете на КЗК изисква компетентна преценка на върховни съдии, комисията напомня, че отношенията, които регулира произтичат директно от правилата на ЕС, ДФЕС и практиката на Съда на ЕС. Не е случайно, казват експертите, че „през годините магистратите от Върховния административен съд (ВАС) са били включвани в специализирани обучителни семинари по няколко проекта, финансирани по програма ФАР на ЕС, в продължение на повече от 10 години в периода 1998 – 2008г.” Напомнят, че последният проект по посочената програма (BG 2004/016-711.02.01 (BG/2004/IB/FI/01) – „Подготовка на КЗК за пряко приложение на правилата по конкуренцията на правото на ЕС и за съвместна работа с Европейската Комисия”) е реализиран в навечерието на приемането на България в ЕС и включва 6 семинара за съдии от ВАС, свързани с прякото приложение на правото на ЕС в областта на конкуренцията.
Освен обучението за съдиите от ВАС, финансирано от ЕС, от 1999 г. насам те са включени и в специализирани ежегодни обучения, финансирани от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Посочен е и чужд опит – съдебният надзор за законосъобразност на актовете на органите по конкуренция в ред държави – членки на ЕС е поверен именно на върховни или специализирани по отношение на регулациите съдилища: Австрия, Германия, Португалия, Полша, Чехия, Кипър, Малта и др.
Делата на Комисията са незначителен брой на последна инстанцияСпоред доклада за дейността на ВАС през 2015 година (към настоящия момент на интернет страницата на ВАС не е наличен Доклад за дейността на ВАС през 2016 година), първоинстанционните съдебни дела, които са постъпили в съда са 1 307 на брой. Съгласно отчета на КЗК за 2015 година – жалбите срещу актове на Комисията по реда на ЗЗК са 91 на брой.
Евентуалният брой от 91 образувани дела по жалби срещу актове на КЗК по ЗЗК не е съществена част от посочения брой на първоинстанционните 14 931 дела пред ВАС през 2015 г. Затова и комисията, не споделя мотивът за натовареност на ВАС и предложението за изменение на родовата подсъдност в специалния Закон за защита на конкуренцията.
КС: Споровете при възлагане на обществени поръчки се решават от ВАСПодобни са аргумените и срещу прехвърлените в Административен съд – София дела по Закона за обществените поръчки на КЗК. Има и специфични мотиви, произлизащи от самия ЗОП.
Актове на КЗК по ЗОП се обжалват по реда на касационните производства пред ВАС, защото Комисията е орган по първоинстанционното обжалване на актовете на възложителите, пише в становището. Действащите правила за родова подсъдност на актовете на КЗК по ЗОП са в съответствие, както с дейността на ВАС като касационна инстанция, така и с осигуряването на основната функция на ВАС, установена в чл. 125, ал. 1 от Конституцията на РБ за осъществяване на върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване. В този смисъл е и Решение № 6/11.11.2008г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело №5/2008, а именно че окончателното разрешаване на правния спор при възлагането на обществени поръчки е предоставено на посочен в текста на чл. 119, ал. 1 от Конституцията съдебен орган – Върховен административен съд, като касационна инстанция.
От комисията обръщат внимание на още една важна „подробност” – според ЗОП разпорежданията на председателя на КЗК за отказ от образуване на производство, определенията на КЗК по искания за налагане на временна мярка спиране на процедурата, определенията за допускане на предварително изпълнение и определенията за прекратяване на производството също се обжалват и остават за решаване от Върховен административен съд. Така пък се оказва, че „отделните актове, постановени по едно производство ще подлежат на обжалване пред различни съдилища, което е в противоречие с основните принципи на административния процес, създава допълнителни процесуални затруднения и тежести за страните в тези производства и е предпоставка за опорочаване на практиката по ЗОП и правилното тълкуване и прилагане на разпоредбите му.И в този случай е посочено, че делата по ЗОП са незначителна част от общия брой на спорове пред ВАС. Според доклада за дейността за дейността на ВАС през 2015 година, постъпилите касационни дела са на брой 8 157. От тях жалбите, заведени във ВАС по актове на КЗК по ЗОП през същата година са 561, брой, който не представлява съществена част от всички касационните дела пред ВАС за тази година, чиито общ брой е 14 931.
Нищо не оправдава промяната в подсъдността и по тези дела, е заключението на комисията.
Експертите на КЗК също обръщат внимание на липстващата предварителна оценка за въздейстивето от внесения законопроект върху конкурентната среда. Въпросът е кой ще убеди депутатите да спазват правилата, които сами са приели и да избягват да приемат на юруш закони, които им противворечат, а в случая могат да се превърнат и в източник за ограничаване на конкуренцията.
[1]Чл. 161 от ДОПК, Разноски: (1) (Изм.-ДВ, бр. 94 от 2015г. в сила от 01.01.2016г.) На жалбоподателя се присъждат разноски по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част от жалбата. На ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размер на минималното възнаграждение за един адвокат.
(2) При прекомерно възнаграждение за адвокат без оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
(3) В случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото независимо от неговия изход, освен в случаите по чл. 155, ал. 3 и 4.
