DeFakto.bg DeFakto.bg
След като съдиите, прокурорите и следователите излъчиха „своите“ 11 в новия ВСС, на ред е парламентът. Депутатите номинираха 18 кандидати – от името на политическите си сили или индивидуално, за 11-те места във ВСС от тяхната квота.
Парламентарният избор ще е наесен, а последните промени в Конституцията и в Закона за съдебната власт заложиха ново, квалифицирано мнозинство от 160 „за“, за да е успешен вотът. Подобен консенсус е невъзможен без предварителни договорки коя група колко човека да „вкара“, категорични са едни. Нека има свобода на избора, заявяват други. Кой прав, кой крив предстои да видим.
А първите концепции на кандидатите вече са факт – на страницата на парламента са публикувани вижданията на шестима за работата на новия ВСС и за реформата – съдията от ВКС Вероника Имова и райония прокурор на Пловдив Гергана Мутафова (номинирани от ГЕРБ), зам.-председателя на софийския апелативен съд Стефан Гроздев (предложен от ДПС), адвокатите Мирослав Джеров (кандидат на Георги Марков от ГЕРБ) и Ангелинка Николова (номирина от „Воля“), варненският прокурор Владислав Томов (предложен от Веселин Марешки). Имова, Гроздев, Джеров, Николова са номинирани за съдиъйската колегия, Мутафова и Томов – за прокурорската.
Любопитното е, че почти в един глас те заявяват: скандалите и междуособиците омръзнаха на всички, новият съвет трябва да работи в атмосфера на колегиалност и разбирателство. (С добавката – без компромиси с независимостта). В някои от вижданията въпросното съгласие прераства в настояване за пълна забрана на членовете на ВСС да коментират решенията на съвета от свое име, особено ако са несъгласни с тях. Сиреч – за затваряне на устата на кадровиците, за да изглежда ВСС добре в очите на обществото. Но чистенето на имидж чрез замълчаване е опасна теза, рай за задкулисието, убийствена за принципността.
Впрочем, практиката отдавна показа – концепциите са едно, реалната работа в съвета друго. До средата на седмицата и останалите 12 трябва да представят своите виждания.
Вероника Имова: Независимост и качествено правораздаване
Гаранции за независимостта на съдебната власт и отдаване на обществото на качествено и ефективно правораздаване са двата водещи акцента в работата на ВСС, заявява върховният съдия Веронка Имова, в момента председател на съдийската Комисия по атестирането и консурсите.
Тя е категорична: един съдия трябва да е не само свободен от неподходящи връзки, предубеждения и влияния, но чрез работата си да уеди обществото, че е такъв. В същото време доверието няма да се появи само, то е отражение на действията на всеки магистрат и на техния кадрови орган. А междуособиците във ВСС са довели до съмнения за „упражняване на външно влияние от олигархични, политически и съсловни органи и организации с лични и користни амбиции“, подриващи неговия авторитет, както и мотивацията на магистратите за качествена работа. Съдия Имова дава и оценката, че „не винаги намеренията и целите на съсловните организации са напълно коректни и в интерес и на собствените им членове“.
Изходът, според нея е: ВСС да представлява съдебната власт чрез „деполитизирана и професионална работна атмосфера, позволяваща концентрация на вниманието на магистратите върху качественото правораздаване“.
Като предстояща задача тя определя преодоляване на проблема с неравномерната натовареност на съдиите, част от решението е в промяната на подсъдността, концентрирана в момента в съдилищата в София, Пловдив, Варна, Бургас.
Съдия Имова ратува за по-голяма тежест на становището на конкурсните комисии при повишаването и преместването на магистратите, за да се избегне рискът от субективизъм в решенията на ВСС, за ускоряване на производствата пред ВАС при обжалване на конкурсите.
Като ключови определя изпълнението на шестте критерия, посочени от Еврокомисията в послединя й мониторингов доклад.
Стефан Гроздев: Пълна, но ненатрапчива прозрачност
Оценявам съдийския си и административен опит като положителен, старал съм се да развивам знанията си и да ги прилагам в интерес на правораздаването, създадено „да разрешава цивилизовано проблемите на хората при пълно спазване на правата им“, заявява зам.-шефът на Софийския апелативен съд и шеф на търговската колегия Стефан Гроздев.
Подерчертава и че е полагал всекидневни усилия да е в разбирателство с хората, с които работи, възприема себе си като неделима част от съдийското съсловие и разбира желанието на колегите си за промени, които да доведат до „същинско издигане на авторитета на професията на магистратите от различните звена, утвърждаване на независимостта на всеки от тях поотделно и в съвкупност, утвърждаване честта и достойнството им“.
Призовава да се работи „упорито и търпеливо“ с медиите, които „имат сиптомите на съвременните болести, сред които е негативизмът към институциите“.
Заявява: Бих искал да тласна работата на бъдещия ВСС към утвърждаване на „пълна, но ненатрапчива прозрачност на съдебната система и максимален достъп до информация“.
Гроздев се обявява за възнаграждениена магистратите произтичащо от старшинството, при което заплащането за по-висок ранг почти да се изравни с това за по-висока длъжност.
При избора на административни ръководители, според него, ВСС трябва да предоставя „достатъчна и широка публичност за кандидатите и да предвиди възможен обществен контрол върху тях“. Затова решението за всеки избор трябва да е добре мотивирано, а кадровиците да участват дейно в дебата при представянето на претендентите.
Мирослав Джеров: Пълна забрана за „лични“ изявления на кадровиците
Реформата трябва да започне от стила и методите на работа на ВСС, заявява адвокатът Мирослав Джеров. Последният съвет, а и други преди него не са се оказали на висотата на дълга да представляват съдебната власт, „въпреки усилията на много негови членове“, смята той.
Изходът – да се прилага правилото от римско време, че „съдът говори чрез решенията си“. Което ще рече – членовете на ВСС свободно да участват в обсъждането на решенията на колективния орган, но след приемането им те да се превръщат в единствена позиция на съвета и да не се коментират и оспорват. С други думи „пълна забрана за публични изявления на членовете на ВСС, извън изрично оправомощените лица, които говорят от негово ме“.
Адвокат Джеров се ангажира да работи за „освобождаване от емоциите и повече разум“ в работата на съвета.
Той е критичен по ред въпроси. Изразява съмнение в пълното спазване на принципа за случайно разпределение на делата, давайки примери с „повреждането“ на системата за точно определени казуси. Казва, че няма рецепта срещу това, но вижда изхода в прецценване на възможностите за нова техника и програмно осигуряване, а ако не – за евентуално разпределение на делата от по-горна инстанция и т.н., така че да се елиминира човешкият фактор. И в никакъв случай делата да не се разпределят от административиня ръководител.
Настоява ВСС да създаде работеща методика за решаване на проблема с неравномерното натоварване, определя като наложителна реформата на съдебната карта. За избора на административни ръководители, според него, съветът трябва да даде максимално конкретни показатели, за да няма поле за субективизъм.
Ангелинка Николова: Съдебната система не е само София
Съдебната система не е само София, ВКС и ВАС, в страната работят 2237 съдии, 1505 прокурори и 444 следователи, подчертава в концепцията си адвокатът Ангелинка Николова (с 25 г. стаж като съдия).
Като свое предимство сочи, че познава „малките“ съдилища (тя е защитник от Търговище), които дават добри резултати, работят съвестно, а качеството на съдебните актове е много по-високо.
Задачата на ВСС вижда във възвръщането на доверието, без „групички по лични интереси“. Ратува за поемане на „коренно различен курс“, в който да се възстановят контактите с магистрати по места. Съветът дължи на всичи съдии, включително от „дълбоката провинция“, внимание върху тяхната работа и обективна оценка за нея, категорична е кандидатката.
При избора на административни ръководители се обявява за отчитане на мнението на хората, които те ще ръководят. Преодоляването на проблема с натовареността вижда в промяна на подсъдността в процесуалните закони и възможно най-бърза реформа на съдебната карта.
Спира се и на проблемите с недостига на вещи лица и липсата на професионална и материална заинтересованост при тях, както на факта, че съдебни заседатели в момента стават основно пенсионери, а по-младите хора нямат интерес към тази дейност.
Настоява да се изискват справки от Висшия адвокатски съвет за предприетите мерки и наложените санкциии на недобросъвестни адвокати. Предлага интересно решаване на проблема с призоваването – включително и за призоваване на юридическите лица чрез Търговския регистър.
Смята, че ВСС ежемесечно или на 3 месеца трябва да излиза с доклад за работата на съдилищата и за собствената си работа, наложените наказания, мерките за борба с корупцията и лошото качество на правораздаване.
Владислав Томов: Младшите магистрати не са втора ръка юристи
Владислав Томов обръща внимание на факта, че е в системата от 1998 г., когато започва като младши прокурор в Сандански, работил е в Петрич, Варна, Девня.
Спира се на проблема със спечелилите конкурс за младши магистрати юристи, които 9 месеца са със статут на „курсисти“ и получават 70 на сто от основното възнаграждение на „младшите“, около 1100 лв., което е „недостатъчно и унизително“ за тях.
Смята за излишен повторния изпит, на който се явяват тези юристи след приключване на обучението им в НИП.
По въпросите за натовареността настоява ВСС да обърне внимание не само на София, но и на натоварените Варна, Пловдив, Бургас.
Любопитно звучи виждането му, че подобно на съдиите и прокурорите е редно на общи събрания да могат да номинират кандидати за техни ръководители.
Обявява се против реформата на съдебната карта да става под общ знаменател.
Гергана Мутафова: Изборът трябва да е състезание на идеи
Изборът на членове на ВСС трябва да е състезание на идеи, анализ на личните качества на кандидатите, но те биха били успешни, ако срещнат отгас и съмишленици сред останалите членове на съответната колегия на съвета.
Това заявява в концепцията си районният прокурор на Пловдив Гергана Мутафова.
Тъй като нейните идеи вече са познати от състезанието за ВСС от квотата на прокурорите, представяме само основните от тях.
Тя се обявява за обективно изследване на натовареността, внимателно преструктуриране на съдебната карта, с отчитане на геополитическото положение на България и препоръките на Еврокомисията. За заплащане на принципа „всекиму според труда“, програмно бюджетиране, евентуално децентрализиране на бюджета по отношение на управлението на недвижимата собственост.
Настоява за подробен анализ на досегашната дисциплинарна практика, за да се постигне предвидимост и обективност при наказването на магистратите.
Мутафова е привърженик на мащабен ремонт в НК и НПК. Заявява и смела идея – да се помисли за евентуална нова конституционна промяна, която да слее районните и окръжните прокуратури в единни първоинстанционни прокуратури (като се помисли за това и в съда).
