DeFakto.bg DeFakto.bg
Повече от половин година след излизането на анализа на европрокурорите за нашето държавно обвинение, проблемът влиза в дневния ред на Висшия съдебен съвет.
Когато през януари отказа да се занимава с „деликатната“ тема, включваща и предвиждане на надзор върху работата на главния прокурор и назначаването на независим обвинител, който да го разследва (при повод за това – б.р.), мнозинството във ВСС обяви, че ще чака решенията на работна група към Министерство на правосъдието.
Въпросната група очевидно е приключила работата си, се разбира от дневния ред на пленума на ВСС за четвъртък. Без подсказка обаче трудно някой би се сетил, че именно това стои зад формулировката: „Проект на решение относно писмо от Министерство на правосъдието с искане за предоставяне на становище по проекта на Пътна карта по Мярка 13 от Плана за действие за 2017 г. за изпълнение на препоръките от Независимия анализ на структурния и функционален модел на Прокуратурата и анализа за нейната независимост (от дневния ред на заседанието на 29.06.2017 г.). “ Какви решения се предлагат, е неизвестно – да се надяваме, че все пак ще ги научим в четвъртък.
По този повод обаче двама от ВСС -Калин Калпакчиев и Соня Найденова (на снимката горе) са възобновили своите предложения за решения по европроверката.
А в блога си Калпакчиев е публикувал пълният текст на предложенията на двамата.
На 19 януари 2017 внесохме във ВСС предложение за обсъждане на публичната част на независимия технически анализ на структурния и функционален модел на прокуратурата на Република България. Предложихме мерки, които съответстват на препоръките, отправени от европейските прокурори. В заседанието на 19 януари разглеждането на предложението беше отложено до приключване на дейността на специално създадена работна група към министъра на правосъдието. Измина повече от половин година от публичното оповестяване на анализа и препоръките. Считаме, че публичната професионална дискусия на анализа на службата за подкрепа на структурните реформи на ЕК е повече от наложителна, поради което сезираме пленума на ВСС за обсъждане на важния въпрос за необходимите структурни и функционални промени в дейността на прокуратурата.
Публикувам текста на предложението:
На основание чл. 23, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Висшия съдебен съвет и неговата администрация, предлагаме в дневния ред за заседанието на Пленума на ВСС на 6 юли 2017 година да се разгледа следната тема:
„Обсъждане на обобщението (публичната част) на независимия технически анализ на структурния и функционален модел на Прокуратурата на Република България, изготвен от Службата за подкрепа на структурните реформи на ЕК и набелязване на мерки на база на отправените препоръки.”
Съображенията да предложим обсъждане на посочената по-горе тема са следните:
За заседанието на пленума на ВСС, проведено на 19 януари 2017 г., внесохме за разглеждане препоръките от независимия технически анализ на структурния и функционален модел на Прокуратурата на Република България, изготвен от Службата за подкрепа на структурните реформи на ЕК, както и предложихме конкретни мерки. Пленумът на ВСС отложи разглеждането на нашето предложение до приключване на дейността на специално създадена работна група към министъра на правосъдието.
В дневния ред за заседанието на пленума на ВСС на 29 юни 2017 беше внесено писмо от Министерство на правосъдието с проект на пътна карта по мярка 13 от плана за действие за 2017 г. за изпълнение на препоръките от независимия технически анализ на структурния и функционален модел на Прокуратурата на Република България и анализа на нейната независимост.
Поради прекъсване на заседанието на 29 юни 2017 г. точка 39 не беше разгледана. Затова предлагаме съвместно обсъждане проекта за решение по точка 39 с нашето предложение от 19 януари 2017 г.
Предлагаме на вниманието на пленума на ВСС мотивите за нашите предложения и тяхното съдържание с корекции в предложените мерки, предвид новонастъпилите обстоятелства:
Службата за подкрепа на структурните реформи на ЕК осъществи през 2016 г. техническа помощ по искане на българските власти. Предметът на помощта е насочен към извършване на независим анализ на структурния и функционален модел на прокуратурата и на нейната независимост, като се отправят и конкретни препоръки. На 20.12.2016 г. Министерство на правосъдието публикува на сайта си резюме на доклада. Отправените съвети (препоръки) от екипа проверяващи прокурори са отправени към прокуратурата, както и към други държавни органи, имащи съответна компетентност, включително и ВСС.
Препоръките, отразени в резюмето на доклада, съдържат различни аспекти от структурата и функционирането на прокуратурата в България, нейната независимост и отчетност: промяна в структурата на прокуратурата; създаване на нови процедури и механизми за отчетност, прозрачност и надзор над дейността на главния прокурор и на прокуратурата, включително относно наказателното преследване на ръководителя на държавното обвинение; структуриран парламентарен надзор върху прокуратурата, включително и чрез формиране на специална парламентарна комисия за наблюдение дейността на държавното обвинение; подобряване на ефективността в дейността на прокуратурата чрез усъвършенстване на начина на ръководство на разследването и ясното определяне на отговорността на наблюдаващия прокурор, в това число и чрез поемане на отговорност за конкретни разследвания от административните ръководители в прокуратурата, както и от главния прокурор; приемане и прилагане в практиката на ефективни правила за оценка (атестиране) на работата на прокурорите, чрез въвличане на участието/отговорността на административните ръководители и на база на ефективността от работата по прокурорските преписки и досъдебни производства; създаване на прозрачни и публични механизми за отчетност на прокуратурата и главния прокурор с включване на външни за системата независими експерти, в това число чуждестранни експерти и опитни, авторитетни бивши съдии; промяна в начина на инспектиране на прокуратурата, като се акцентира на качеството и ефективността на разследването; съобразяване на дейността на прокуратурата с констатираната в десетки решения на ЕСПЧ неефективност при разследванията; целенасочена обучителна дейност и предвиждане на задължителни обучения по отношение на прокурорите по практиката на ЕСПЧ и по спецификата на разследванията на корупционни престъпления и международното сътрудничество по наказателни дела; промени в наказателно-процесуалното законодателство, касаещи съдебния контрол върху дейността на прокуратурата, както и относно някои от институтите на наказателния процес; промени в начина на заплащане и принципите за определяне на възнагражденията на прокурорите; промяна в съдебната карта, касаеща териториалната структурата на прокуратурата, включително структурата на военните прокуратури; особен фокус върху неефективността на прокуратурата в разследванията за корупция на лица, заемащи висши държавни длъжности, включително създаване на нови органи за наказателно преследване на този вид престъпност.
Изпълнението на препоръките от доклада на Службата за подкрепа на структурните реформи на ЕК предполага провеждане на обсъждания и вземане на решения, включени в правомощията на органи, част от структурата на трите власти – законодателни промени, които са от компетентността на Народното събрание и в инициативата на министъра на правосъдието; специфични административно-организационни мерки, които следва да бъдат предприети от ВСС и прокуратурата.
Пленумът на ВСС разполага с правомощия по чл. 30, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 6, т. 7, т. 10, т. 11 и т. 12 ЗСВ, които пряко се отнасят до изпълнение на част от препоръките, като: обучението на прокурорите и административните ръководители; промяна в механизма за определяне на възнагражденията им; определяне на структурата и обхвата на годишните доклади за дейността на главния прокурор и прокуратурата; промяна в териториалната структура на прокуратурата; информационните технологии в прокуратурата и вътрешния обмен на информация и комуникационната политика. Друга част от препоръките се отнасят до правомощия, които са от кръга на компетентността на прокурорската и на съдийската колегии на ВСС и те основно са свързани с атестирането, кадровите и дисциплинарни въпроси и следва да се обсъдят отделно по колегии. Важна част от препоръките касаят дейността на ИВСС. Те също следва да бъдат предмет на специално професионално обсъждане.
В анализа се съдържат и препоръки, имащи отношение към съдържанието на годишните доклади на прокуратурата, чиято структура се определя с решение на Пленума на ВСС.
Предлагаме да се проведе дискусия по всички посочени по-горе въпроси, анализирани в доклада, като в резултат на обсъжданията се формулират и проекти за решения относно: структурата и обхвата на докладите по т. 11 и т. 12 от чл. 30, ал. 1 ЗСВ; предвиждане на програма за задължителни обучения, за което да се предвиди бюджет и ресурси в полза на НИП; формулиране на становище от ВСС относно необходимостта и насоките за преосмисляне на модела на прокуратурата, на база на проведена широка професионална дискусия, с оглед бъдещи законодателни промени в това отношение.
По изложените съображения предлагаме Пленума на ВСС да приеме следното решение
ПРОЕКТ
ВИСШИЯТ СЪДЕБЕН СЪВЕТ
Р Е Ш И:
1. В структурата на годишния доклад на главния прокурор за прилагането на закона и дейността на прокуратурата по чл. 84, т. 16 от КРБ, да се предвидят раздели, в които:
а) да се определят стратегическите цели на всяко от структурните звена в прокуратурата и нейния административен ръководител, и механизъм за контрол и отчитане степента на постигане на целите;
б) да съдържа анализ на причините за значителния брой прекратени досъдебни производства за корупционни престъпления, както и набелязване на мерки за преодоляване на проблема и проследяване на тяхното изпълнение;
2. В годишния доклад за дейността на ВСС да се съдържа информация за размера на събраните суми по постановени наказания конфискация, глоба, както и на събраните суми по присъдени в полза на прокуратурата и съда разноски по наказателни дела;
3. Пленумът на ВСС да приеме правила за изслушване и приемане на годишните доклади по чл. 30, ал. 2, т. 11 от ЗСВ, с оглед прилагане на новите разпоредби на чл. 114, ал. 4, чл. 122, ал. 3 и чл. 138а, ал. 3 от ЗСВ;
4. Предлага на директора на НИП да подготви цялостен план за задължителни обучения на прокурори по практиката на ЕСПЧ и за разследване на корупционни престъпления и организирана престъпност;
5. Комисията по професионална квалификация и информационни технологии към пленума на ВСС да представи информация относно степента на свързаност на органите на съдебната власт с ядрото на ЕИСПП;
6. Комисията по правни и институционални въпроси към Пленума на ВСС да организира професионално обсъждане на предложенията в резюмето на доклада, касаещи законодателни инициативи за промяна в структурата и функционирането на прокуратурата.
7. Да се проведе обсъждане на доклада за прокуратурата относно делата за корупция, водени от ПРБ през периода 01.03.2013 г. – 01.03.2016 г. и да се набележат мерки – организационни, предложения за законодателни промени и др.
8. Предлага на министъра на правосъдието мерките по т. 1 – т. 7 от решението да бъдат включени в Плана за действие за 2017 г. за изпълнение на препоръките от независимия технически анализ на структурния и функционален модел на Прокуратурата на Република България и анализа на нейната независимост. Отговорни институции по посочените мерки са: ВСС, ПРБ и НИП, а срокът за изпълнение е месец септември 2017 г.
С уважение:
Калин Калпакчиев – член на ВСС
Соня Найденова – член на ВСС
