Делото срещу съдийския избор за ВСС ще се гледа на 14 юли (определението на съдебния състав)

Решението трябва да излезе преди конституирането на новия съвет

Делото срещу съдийския избор за нов ВСС е насрочено за 14 юли. То ще се гледа в зала 12 на Съдебната палата в София в открито съдебно заседание. Това съобщиха днес от Върховния касационен съд.

Казусът е безпрецедентен. За първи път ще се тества предвидената с последните промени в ЗСВ възможност за съдебен контрол върху вота за членове на управленския орган на Темида. Новост е и смесеният съдебен състав, в който по закон влизат все върховни магистрати – трима от ВКС и двама от ВАС.

Те бяха излъчени на принципа на случайния избор, а по старшинство начело на състава е застанала Дария Проданова, шеф на търговската колегия на ВКС. Останалите са Бойка Стоилова и Зоя Атанасова от Върховния касационен съд и Илиана Славовска и Любомир Гайдов от Върховния административен съд.

Делото срещу избора на шестимата съдийски избраници за новия ВСС тръгва по жалба на Методи Лалов, който бе сред кандидатите за съвета. Лалов е категоричен: оспорва вота не защото се съмнява в качествата на избраните, а заради недоверието в системата за електронно гласуване, избрана от повечето магистрати.

По- късно на страницата на съвета бе публикувано и определението на съдебния състав. В него петимата магистрати коментират неуредените в закона въпроси, свързано с новите „изборни“ дела. И са категорични – макар да нямат срок за произнасяне на решението си, това трябва да стане преди конституирането на новия ВСС наесен.

Ето пълният текст на определението:

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД и ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в закрито заседание на пети юли две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Бойка Стоилова
Илиана Славовска
Зоя Атанасова
Любомир Гайдов

като разгледа гр.д.№ 34/2017 год. на 5-членен съдебен състав гр.д.№ 34/2017 год. по описа на Гражданска колегия на Върховния касационен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.29н ал.4-6 ЗСВ.
Образувано е по жалба с вх.№ В.-8433/22.06.2017 год. на М. О. Л. срещу Решение от 18.06.2017 год. на избирателната комисия за избор на членове на Висшия съдебен съвет (В.) от квотата на съдиите и Решение от 17.06.2017 год. на избирателната комисия за избор на членове на Висшия съдебен съвет (В.) от квотата на съдиите.
В съответствие с чл.29н ал.6 ЗСВ, разглеждането на жалбата с Разпореждане от 03.07.2017 год. е насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на жалбоподателя и уведомяване на членовете на избирателната комисия по чл.29з ЗСВ за участие, чрез определен от тях член на комисията в производството по делото.
За определяне на процесуалния ред по който следва да протече производството по делото, съдебният състав взе предвид следното:
Към настоящия момент, законовата уредба на това производство се изчерпва с чл.29н ал.4-6 ЗСВ без да е посочен приложимият процесуален ред за разглеждане на спора. Посочване на процесуален ред не се съдържа нито в Раздел І^а, нито в Глава ІІ на ЗСВ, както това е сторено за други хипотези, уредени с този закон – напр.: препращане към Административнопроцесуалния кодекс с чл.175ф ЗСВ, към Гражданския процесуален кодекс – чл.404 ал.2 ЗСВ или към Закона за административните нарушения и наказания – чл.408 ЗСВ и пр.
De lege ferenda законодателят би следвало в спешен порядък да попълни празнотите в закона. Законовата празнота обаче не е основание за отказ от правосъдие, поради което de lege lata, съдебният състав ще следва да разгледа спора, изхождайки от основни правни принципи.
Съгласно чл.46 ал.2 ЗНА „Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България.”.
В случая, липсващите разпоредби касаят процесуалния ред за разглеждане на спора по чл.29н ЗСВ. Основен принцип в правото е, че прилагането на процесуални норми по аналогия е недопустимо, което изключва прякото прилагането на ГПК или АПК, но при съобразяване с основните начала/основните принципи на двата процесуални кодекса – чл.46 ал.2 предл.2 ЗНА (аналог.чл.5 ГПК).
Законът не предвижда период за насрочване, разглеждане и приключване на делото, като срокът по чл.29н ал.6 ЗСВ е относим само към изготвянето на решението. Съобразно разума на закона съдебният състав счита, че обявяването на решението по делото следва да предхожда по време конституирането на новия В. и започване на мандатите на изборните му членове от съдийската колегия, поради следните съображения:
Разпоредбата на чл.29о ЗСВ е обща и би следвало да бъде еднакво приложима в случаите на незапочнал и на започнал да тече мандат на изборните членове за В.. Хипотезата не поражда проблеми в първия случай. Ако, обаче мандатът е започнал да тече, то обявяването на избора за незаконосъобразен по реда на чл.29н ЗСВ не е основание за прекратяването му, предвид изчерпателното изброяване в чл.130 ал.8 от Конституцията на Република България, респ. чл.27 вр.чл.18 ЗСВ. От това следва, че със започването на мандата на изборните членове от съдийската колегия на В., би отпаднал правния интерес от провеждането на настоящето производство.
Поради това, съдебният състав приема, че разумният срок по смисъла на чл.6 КЗПЧОС за разглеждане и приключване на делото съвпада с изтичането на мандата на настоящия Висш съдебен съвет.
Именно това е определящо за приемането от съдебния състав на особени правила и процесуални срокове за разглеждането на настоящия спор, като изброяването не е изчерпателно и може да бъде допълвано в хода на процеса.
Водим от горното, съдебният състав

Конституирането на други страни, освен изчерпателно изброените в чл.29н ал.6 ЗСВ, е недопустимо.
Държавна такса не се дължи. Разноските по делото са в тежест на страните, като за ответната страна (неправосубектното лице избирателна комисия по чл.29з ЗСВ) те трябва да бъдат заплатени от третото неучастващо лице Висш съдебен съвет. В случай, че жалбата бъде уважена, разноските на жалбоподателя ще следва да бъдат възстановени от Висшия съдебен съвет – арг. чл.29п ал.2 ЗСВ.
По делото следва да бъдат проведени две открити съдебни заседания – по доказателствата и по същество.
Исканията за събиране на доказателства се преклудират с приключване на съдебното заседание по доказателствата.
Указва на жалбоподателя, че в негова тежест е да установи фактите, обосноваващи тезата му за незаконосъобразност на решенията, чиято отмяна иска. Указва на ответната страна, че в нейна тежест е да докаже исканията и възраженията си.
В случай на оспорване на допуснати доказателства, оспорването трябва да бъде проведено най-късно до края на заседанието, в което са представени.
Размяна на книжа и становища се постановява в закрито съдебно заседание, като в случай, че се изисква отговор, срокът за представянето му се определя от съда за всеки конкретен случай.
Срокът за призоваване е най-късно 3 дни преди съответното открито съдебно заседание.
Срокът за депозиране на експертни заключения е не по късно от 7 дни преди съответното съдебно заседание.
Делото, ведно с приложената преписка се намира в деловодството на Гражданската колегия на Върховния касационен съд, където страните могат да се запознаят с материалите по делото.
Определението не подлежи на обжалване.