DeFakto.bg DeFakto.bg
Управляващите на война със Съюза на съдиите
Бонуси за членовете на Висшия съдебен съвет след изтичането на мандата им, сериозни ограничения във 
финансирането на съсловните организации на магистратите, отстраняване от длъжност при обвинения за всякакви, не само за служебни престъпления – това предлагат петима депутати от ГЕРБ и Обединените патриоти. Проектът за промени в Закона за съдебната власт е внесен в парламентарното деловодство на 4 юли, първият подпис под него е на шефа на правната комисия на НС Данаил Кирилов.
Останалите вносители са Анна Александрова и Иглика Иванова-Събева от ГЕРБ, както и Емил Димитров (Ревизоро) и Христиан Митев от патриотите.
Изненадващата инициатива идва, преди да е изтекла и година от предишните мащабни промени в ЗСВ, извършени пак в мандата на ГЕРБ и неизменно отчитани от управляващите като червени точки пред Брюксел и гаранции за независимост и прозрачност на съдебната власт.
А, случайно или не, внасянето на проекта съвпада с изтичането на мандата на действащия съдебен съвет и дава на отиващите си кадровици простор за кариерни маневри в Темида. И то след като мнозинството на ГЕРБ вече „награди“ членовете на този съвет с най-високите заплати в системата, равни на тези на председателите на двете върховни съдилища и на главния прокурор (близо 7000 лв., без добавките за стаж). Въпреки поредицата от скандали, свързани с ВСС и обществения отзвук от тях.
Сега петимата от ГЕРБ и патриотите заявяват, че целта на предлаганите промени е „засилване на гаранциите за независимост и безпристрастност на съдиите, прокурорите и следователите и премахване на всички предпоставки за упражняване на влияние върху органите на съдебната власт“.
Какво точно се предлага?
Първо, да се разширят възможностите при завръщането на изборните членове на ВСС, които са били магистрати, в системата. След като миналата година изрично бе записано, че те се възстановяват на „заеманата преди избора длъжност“, сега петимата депутати предлагат добавка: „или на равна по степен длъжност в органите на съдебната власт“. Обясненито в мотивите е, че това е в интерес на справедливостта, защото се изравнява режимът за членовете на ВСС и този за депутатите, министрите и зам.-министрите, членовете на КС, работещите в ДАНС и при връщане в съдебната власт.
Но след серия скандали с кариерни бонуси, ограничението за кадровиците на Темида целеше друго – да се сложи край на възможността постът в съдебния съвет да е трамплин към професионални придобивки, в нарушение на конкурсното начало за повишение и преместване в съдебната власт. Целта на предлаганата промяна е прозрачна – след изтичането на мандата им членове на ВСС масово да остават като съдии и прокурори в София, вместо да се върнат на старите си длъжности в Сандански, Варна, Пловдив и другаде. Спестени са само имената на все още действащте кадровици, за които е екстрата.
Второ, разширяват се забраните за упражняване на търговска дейност, несъвместима със статута на магистрат. Предлага се добавката, че ветото е за търговска дейност „под каквато и да е форма, лично или чрез други лица“. Целта е да се избегнат случаите, в които магистрат е и търговец (понякога хотелиер), като дружествата са на името на членове на семейството или подставени лица. Такива случаи в практиката има, друг е въпросът как точно ще се установява, че именно конкретният съдия или прокурор упражнява забранената за него дейност. Рискът – мярката на практика да се превърне в наказание за близките му, ако имат свой бизнес.
Трето, ако промените станат реалност, магистратите ще могат да се занимават с научна и преподавателска дейност, но само ако „тази дейност не е финансирана изключително от чужда държава или чуждестранно лице“.
Четвърто, занапред ще се забрани участието на всички магистрати в избирателни комисии, независимо дали става дума за вот за президент, парламент, евродепутати, местна власт. Досега ограничението беше само за съдии от административните съдилища и от ВАС, при които попадат изборни казуси. Прави се за „гарантиране на пълен политически неутралитет“, обясняват вносителите. Съответно, отпадат и възнагражденията за участие в такива комисии.
Пето, правят се ред промени за професионалните съсловни организации. В ЗСВ се записва, че те „придобиват качество на юридическо лице след вписването им по реда, установен за вписване на сдружения с нестопанска цел“.
Сериозната рестрикция е спрямо финансирането. Промяна гласи, че „източници на имуществото на организациите могат да бъдат само членски внос, имуществени вноски и дарения от техни членове. Не се допуска друго финансиране или предоставяне на имущество под каквото и да е форма“. Тези ограничения са в обществена полза, заявявят вносителите. На практика обаче те спират възможността професионалните магистратски организации да се финансират и чрез участие в проекти – основен техен източник в момента. А на прицел очевидно отново е Съюзът на съдиите – депутатите и в предни години не криеха, че не симпатизират именно на тази съсловна организация и най-вече на активната й позиция за реформата.
Създава се и Съвет за партньорство към ВСС, който ще „осъществява диалог по всички въпроси, свързани с професионалните интереси на съдиите, прокурорите и следователите“. В него ще влизат трима членове на ВСС, избрани от пленума на съвета и по 1 представител на съсловна организация, ако членовете й да поне 5 % от общия брой съответно на съдиите, прокурорите или следователите в страната. В Съвета ще има и представители на магистрати, нечленуващи в ъссловни организации. ВСС трябва да уреди организацията на дейността му с наредба.
Шесто, магистрати ще бъдат отстранявани от длъжност винаги, когато са им повдигнати обвинения за тежки умишлени престъпления. Последните промени в ЗСВ премахнаха възможността съдебният съвет по искане на главния прокурор да налага мярката за престъпления, които не са свързани с пряката дейност на съдията, прокурора или следователя. Това не обаче не означаваше, че отстраняването в останалите случаи е възможно, просто прокурорът трябваше да отправя искането към съда по реда на НПК, като за всички останали обвиняеми. Но неясно защо държавното обвинение не се възползва от възможността, предпочита проблемът да се решава от ВСС.
А, според петимата вносители последната промяна довела до това, че обвинени в престъпления магистрати продължават да правораздават. Като конкретен пример, без назоваване на имена, се сочи прокурор, обвинен в изнудване, който „продължава да изпълнява служебните си задължения“. Очевидно се има предвид плевенският обвинител Димитър Захариев, скандално арестуван в съдебна зала.
Седмо, не само новоназначените, а всички магистрати от системата ще подават декларации за техните „дейности и членства“, включително в тайни и неформални организации (т.нар. масонски текст). Промяната се налага заради недобрата сегашна заонова редакция, която създава задължението само за новоназначените, казват петимата депутати.
