DeFakto.bg DeFakto.bg
Премиерът Бойко Борисов e дал пълна подкрепа за законопроектите, внесени в Народното събрание от омбудсмана Мая Манолова, чиято цел е да се прекрати т. нар. „модерно робство“ и да се ограничат правомощията на частните съдебни изпълнители (виж по-долу). На среща, проведена в Министерския съвет, двамата са се обединили около необходимостта от допълнителни законодателни мерки за защита на трудовите и социалните права на работещите, както и на равнопоставеност на гражданите спрямо частните съдебни изпълнители, банките и монополите в граждански процес.
Премиерът Борисов увери омбудсмана Мая Манолова, че ще ангажира изцяло парламентарната група на ПП „ГЕРБ“ в процеса на приемане на внесените от нея законопроекти, ще настоява те да бъдат разглеждани приоритетно от народните представители и да бъдат окончателно приети до края на м. септември т. г., съобщи пресцентъра на МС. Манолова е оценила като адекватна и навременна предприетата от правителството реформа за цялостна промяна на отношението на администрацията към гражданите и бизнеса.
Безобразията на съвременното робство, атакувани от Омбудсмана
Още на 20 април омудсманът Мая Манолова и президентът на КНСБ Пламен Димитров внесоха пакет от законодателни промени в седем закона, насочени срещу т.нар. „модерно робство“ – неплащането на заплати, осигуровки, извънреден труд и не изпълняване на социални ангажименти.
Сред мерките срещу „модерното робство“ е предложението им да се даде възможност на работниците да започват производство по несъстоятелност, когато работодателят им е в неплатежоспособност и сам не е направил това, като условието е да има две неплатени работни заплати.
И още – вземанията на работниците да се преместят на първо място сред привилегированите кредитори, за да могат те първи за бъдат удовлетворени при осребряването на имуществото на техния работодател.
Друго предложение е да се забрани на фирми, които не са си изплатили заплатите и осигуровките, да участват в обществени поръчки като изпълнители и подизпълнители, да се направят промени в Закона за гарантиране на вземанията на работници и служители от фалиращи предприятия – в момента този фонд съществува формално. И т.н. и т.н.
Атакува привилегията на банките да събират своите вземания по облекчения ред на чл. 417 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, с което в редица случаи се ограничава правото на защита на длъжника. С оглед гарантиране на справедливост, равнопоставеност и защита на длъжниците на банки, които са в невъзможност да погасяват задълженията си, предлага или да се изключат изцяло банките от възможността да се снабдяват със заповед за незабавно изпълнение, или да се даде възможност на длъжника да подаде възражение, с което да спре принудителното изпълнение.
Застана срещу осъжданеното на граждани, без те изобщо да знаят, че са били страна в съдебно производство. Предлага изцяло да бъде отменено залепването на уведомление при заповедното производство или да бъде удължен периода, в който длъжникът да бъде търсен. В случаите, когато длъжникът не е уведомен – да му бъде назначаван особен представител, който своевременно да му защитава правата.
За да се избегне образуване на изпълнително производство и натоварване на длъжника с допълнителни такси, му се даде възможност да плати доброволно, като за целта да се посочва номер на банкова сметка, по която да се превеждат присъдени суми.
Във връзка с дейността на съдебното изпълнение настоява да бъде разширен кръгът от действия на съдебните изпълнители, които могат да бъдат обжалвани. „Сред тях особено съществена е предлаганата възможност за обжалване на оценката на недвижими имоти, тъй като по този начин ще се преустановят лошите практики за продажбата им на безценица от съдебните изпълнители“.
Омбудсманът спешно внесе и жалба в Конституционния съд жалба чл. 245 от Кодекса на труда, който позволява на работодателите при финансови затруднения да разплащат на своите работници до 60% от дължимите възнаграждения, едно изключение , което се превърна в правило у нас.
