Прехвърлянето на вноските за втора пенсия в НОИ не е противоконституционно

Това единодушно реши КС

Прехвърлянето на парите за пенсия от универсален или професионален пенсионен фонд в общия фонд „Пенсии“ на НОИ не е противоконституционно и не нарушава гарантираните от основния закон принципи на правовата държава, равенство през закона, правата на частна собственост и на свободна стопанска инициатива.

Това единодушно реши днес Конституционният съд по доклад на съдия Георги Ангелов. Поправките в Кодекса за социално осигуряване, които позволиха парите за втора пенсия да се прехвърлят в общия фонд „Пенсии“ в НОИ бяха оспорени от тричленен състав на Върховния касационен съд. Основно те касаят парите за старост, внасяни от родените след 31 декември 1959 г., които се разпределяха между НОИ и избран от тях пенсионен фонд.

Пред КС бяха атакувани три текста от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Според чл. 4б, ал. 1 от КСО „Осигурените в универсален пенсионен фонд лица имат право да изберат да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд не по-късно от 5 години преди възрастта по чл. 68, ал. 1 и ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.“.

Съгласно чл. 4в, ал. 1 КСО „Осигурените в професионален пенсионен фонд лица имат право еднократно да променят осигуряването си от професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителните вноски по чл. 157, ал. 1, т. 2, ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране.“.

Член 124а, ал. 1 КСО гласи: „Лицата по чл. 4б, ал. 1, които са избрали да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, могат да изберат да възобновят осигуряването си в универсален пенсионен фонд не по-късно от 5 години преди възрастта по чл. 68, ал. 1 и ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.“.

Становища, че промените не са противоконституционни, са изпратили МС, социалният и финансовият министри, НОИ, НАП, КНСБ, „Подкрепа“, както и проф.Красимира Средкова.

На обратното мнение – че се нарушава основният закон, са били проф.Васил Мръчков, Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, Асоциацията на индустриалния капитал в България.

Искането е неоснователно, заключава Конституционният съд.

Мотивите

Конституцията в своя чл. 51, ал. 1 създава основното право на гражданите на обществено осигуряване и социално подпомагане без да определя способи или система от способи за неговото осъществяване, напомня КС. А общественото осигуряване е солидарно и осъществяването му е задължение на държавата, която трябва да създаде правната рамка за него, заявяват 12-те съдии. Именно този социален модел съответства на прогласената в Преамбюла на основния закон цел за създаването на социална държава.

В същото време Конституцията не изключва и либералния модел на осигуряване (при който вноските се трупат изключително и само в партидата на осигурения), но той е възможен само наред със социалния модел, казва още КС.

„Правомощието за разпореждане е задължителен елемент от имуществените субективни права. Осигуряващият се има свободата да реши кому да повери частното си осигуряване, като го прекрати спрямо досегашния осигуряващ (чл. 171, ал. 1 – 3, чл. 240, ал. 2, т. 2, чл. 247 КСО). Оспорените разпоредби разширяват правото му на разпореждане, позволявайки му да премине от частното към социалното осигуряване и да се върне обратно“, пише в мотивите на решението.

И още: „Разпоредбите, които се оспорват, се отнасят до всички граждани. На всеки един от тях се предоставя едно и също субективно право – да избере между общественото и частното осигуряване. Еднакви по правните си белези субекти, следователно, се третират от разпоредбите еднакво. Последващото различно правно положение на гражданите е резултат не на нормите, а на направения или ненаправения въз основа на тях избор. Доводът за неравенството им пред закона е неоснователен“.