DeFakto.bg DeFakto.bg
Многобройни запитвания как по съдебен път да се поделят имоти и вещи между наследници, бивши съпрузи и др. съсобственици, очертаха въпросите за един от най-често срещаните и в същото време – най-непрепоръчителните способи за уреждане на имуществените спорове – съдебната делба. За информация на читателите публикуваме коментара на проф. Любен Корнезов, тема, която той подробно е разработвал в анализи и трудове по гражданско право и процес.
Проф. Любен Корнезов
Самата имуществена общност може да произтича от наследство, прекратяване на съпружеската общност, тъй като бракът е разтрогнат с развод, или съсобственост, възникнала по други начини (например две или повече лица придобиват една вещ.)
Компетентен да разгледа делото като първа инстанция е винаги районният съд. Към исковата молба трябва да се приложи удостоверение за смъртта на наследодателя и кои са неговите наследници, както и други писмени доказателства за наследствените имоти. Всяка от страните по делото може в първото заседание да поиска с писмена молба да бъдат включени в делбената маса и други имоти и вещи.
Съдът трябва да следи служебно дали всички участници в общността са конституирани като страни. Съдебната делба е недопустима, ако в нея не участва като страна в процеса даже и един от участниците в общността. Бъде ли въпреки това извършена съдебната делба, тя
ще бъде изцяло нищожна
В първото заседание всяка от страните може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял, както и срещу включването в делбената маса на някои имоти.
В това съдебно производство могат да се разглеждат включително оспорвания на произход, на осиновявания, на завещание и на истинността на писмени доказателства, както и искания за намалявания на завещателни разпореждания и на дарения.
С решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася задължително по три въпроса: 1. Между кои лица се допуска делбата. Съдът може да не допусне делбата спрямо някоя от страните в процеса (например защото се е отказала от наследството или не е съсобственик). 2. За кои имоти и вещи се допуска делбата, 3. Какви са частите (дяловете, квотите) на всеки от съделителите. Квотите могат да бъдат различни. Когато се допуска делба на движими вещи, съдът трябва да се произнесе и по въпроса кои от съделителите ги държат. Това е необходимо с оглед заплащането на тяхната равностойност след приключване на делбата.
Решението на съда в тази първа фаза подлежи на обжалване по общия ред. Когато решението влезе в сила, то е юридическата основа за продължаване на процеса.
Втората фаза има за задача да прекрати съсобствеността
В първото заседание след допускане на делбата страните могат да предявят искания за сметки помежду си във връзка със съсобствеността (например подобрения в имота, получаване на наеми и др.). Съдът съставя разделителен протокол, като дяловете в него трябва да бъдат приблизително на една и съща стойност, а разликата между тях е в пари.
Когато е възможно, страните теглят жребий кой получава в собственост съответния дял. Но не винаги това е възможно. Съдът може да извърши делбата, като разпредели имотите между съделителите, без да тегли жребий, когато съставянето на дялове и жребия се окаже невъзможно или много неудобно (например страните имат различни квоти).
Проблемът е, когато жилището е неподеляемо (напр. един апартамент). Принципът е, че
този имот се изнася на публична продан,
а получените от него пари се разпределят между съделителите съобразно техните квоти.
Те също могат да участват при наддаването.
Но не винаги това е социално справедливо. Затова законодателят е предвидил, че ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена поради смъртта на единия съпруг или с развод, съдът може по негово искане да му възложи жилището, като за уравняване другите страни получат други имоти или пари. Това е при условие, че преживелият или бивш съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака
няма собствено жилище
Възможна е и друга хипотеза. Когато при откриване на наследството (смъртта на наследодателя) един от наследниците е живял в него и не притежава друго жилище, съдът може да му го възложи, като той заплати в пари дяловете на другите наследници. Ако това са няколко наследници, предпочита се този, който предложи по-висока цена. За тези вземания може да се впише законна ипотека. Когато уравнението е парично, то заедно със законната лихва трябва да бъде заплатено в 6-месечен срок от влизане в сила на решението. Съделител, който е получил имота, става собственик след заплащане на дължимите от него пари. Ако не направи това, решението за възлагане се обезсилва и по принцип имотът се изнася на публична продан. Държавната такса е 4% върху всеки един от дяловете, които получат в собственост страните по делбата.
Съдебната делба може да приключи със спогодба,
което е препоръчително. Държавните такси са два пъти по-ниски – 2%.
При съдебната спогодба страните сами по своя воля уреждат споровете помежду си за имотите и вещите, които делят. Това се отразява в съдебния протокол, като те се подписват. Съдът с определение одобрява тяхното съгласие, ако не противоречи на закона и добрите нрави. Този акт не подлежи на обжалване и влиза в сила веднага. Гражданите трябва да знаят, че едно дело за делба, ако не се постигне спогодба, продължава много години. Затова е по-добре доброволно да се разделим, когато това е неизбежно, отколкото да хабим време, нерви и средства в безконечни спорове.
